Предполагам и вие като мен бихте отворили да прочетете подобен текст с леко пренебрежение и недоверие. Темата за тревожността става все по-обсъждана, изписани са хиляди съвети, но истината е, че ако търсите да обърнете по-сериозно внимание на това, най-добре е да се посъветвате с професионалист.
В следващите редове ще ви споделя съвети, които хора са споделяли с мен, проработили са с мен и се чувствам длъжна да продължа веригата.
Тревожността е нещо, което аз не търсех, и не познавах дълго време (по-скоро така съм си мислила), но дойде ден, в който ме хвана за ръка и не ме пусна никога повече. Панически атаки, съсипващи мисли, понякога си губя речника, друг път не спирам да говоря, забелязвам как изграждам странни навици (например да се усмихвам, когато не разбирам нещо или да се правя, че кашлям, за да демонстрирам, че съм спокойна - абсурдно е, знам, ама... ), отключвам лоши спомени и сравнявам с тях, тикове на тялото като потриване на ръце, потропване с крак, докосване на определена част от лицето и хиляди, хиляди други признаци на вече настанилата се в нас Тревожност.
При всеки е различно, разбира се. Тук ще се пързаляме по повърхността на темата за тревожността и ще разгледаме няколко примера, с които бихме си помогнали.
Съвет №1
Трябва да се научим да разпознаваме моментите, в които влизаме в спирала от саморазрушителни мисли, самосъжаление, отказ да предприемем крачка, в която и да е посока. Защото именно това цели Тревожността - да ни вкара в тази спирала и да ни замая, докато ни отслаби напълно.
Как? Представете си Тревожността като една чорлава, недоспала, досадна жена, на която просто й е адски скучно. Опишете я наум, създайте образ от нея - как се казва, какви дрехи носи, с каква коса е, походката, присъствието, какво обича да ви повтаря, цялата ѝ история. Дайте ѝ име. Погледнете на нея не като на зла вещица, а като на зла вещица, която са я уволнили, защото не е зла дълбоко в себе си, просто по някаква причина се е изродила, скучно ѝ е и сега ви тормози. А, всъщност, тя е напълно безобидна. Когато видите, че пристига с обичайният си монолог на тема как вие не ставате за нищо, тази ситуация няма изход и други такива окуражителни приказки, просто я погледнете, и я оставете да говори. Наблюдавайте я без да взимате участие, без да търсите смисъл в думите ѝ. Тя няма да се измори да говори, но на вас може да ви омръзне, когато стане така, просто си представете как напускате този разговор. Тръгвате си. Тряс вратата и отивате към друга част на мислите си- за нещо приятно, което трябва да свършите или любим човек, например. Не след дълго ще усетите липсата и облекчението, че тя не е до вас.
Този съвет ми даде една преподавателка в университета, когато бях първи курс. Кръстихме моята тревожност the little fucker.
Съвет №2
Храната е част от живота, която някои хора обожават, други нямат толкова отношение. Няма значение от кой тип сте, храненето играе важна роля за това как се чувстваме. Няма нужда да ви казвам какво трябва и какво не трябва да се яде, щом четем за тревожността значи със сигурност сме минали възрастта, в която се учим как се държат нож и вилица, по-скоро вече се чудим как да не ги използваме срещу другите такива 'порастнали човеци'. Както и да е.
Далеч съм от това да говоря за сурови зеленчуци, зелени сокове и чай. По-скоро искам да обърна внимание на това как да развием способността да разграничим кога наистина искаме и имаме нужда да изядем един цял шоколод, после един тон пуканки, после китайско, после пица и накрая да легнем в несвяст, и кога имаме нужда от обратното.
Когато имаме толкова работа, че ядем каквото е, защото нямаме време; когато сме пред цикъл и апетитът ни е по-голям от пет майки Българии и Вселената взети заедно; когато сме в период на силно емоционално напрежение и спираме да се храним или прекаляваме- важното тук е да знаете, че взимате съзнателни решения. Това ни дава чувство за контрол, а гореизброените състояния са често свързани със загубата на контрол. По този начин ще изпаднем в крайност по-трудно, тъй като вече взимаме рационално решение, а не емоционално. Както всичко останало, изборът на храна трябва да бъде съзнателно решение. Това ви кара да се чувствате способни да се справяте, дава самочувствие и става много по-трудно за Тревножността да ви нападне. За да ни стане това навик, трябва да го изградим като такъв. Има хиляди апликации, наръчници, не знам за вас, но за мен работи само и единствено постоянството. Гледам на това като на маратон, а не като на спринт. Това ми позволява да не се самобичувам, когато сгреша. Позволете на това да стане вашият начин на мислене.
Съвет №3
Много нелепо ще прозвучи, знам, НО, повярвайте ми поне докато четете следващите няколко реда.
Вицове, смешни фрази, ситуации, видеа, които ви разсмиват, хора, картники, без значение. Направете си един списък на телефона с неща, които ви карат да се смеете.
Спомням си, когато отидох на първото си интервю за работа. Бях на 18. Носех със себе си всичко нужно, бях се наспала добре, бях изрепетирала няколко пъти какво и как ще кажа. Разбира се, по време на интервюто не казах нищо адекватно, бях с насълзени очи, гласът ми трепереше, измислях си на поразия, не знам защо, просто излизаха неща от устата ми и с всяка следваща дума осъзнавах все по-добре как най-важното нещо е да изляза от стаята, незабавно. Лошото е, че тежката част тепърва предстои. Как да се справи човек със срама, с мислите, които непрестанно ни връщат към ситуацията, в която сме се провалили напълно. Тези емоции остават в нас дълго и влияят на изборите, които правим след това. А не трябва да се отнасяме с жестокост към себе си и да се самонаказваме мислейки си, че това е краят на света. Защото, за жалост, далеч не е. Ще има още интервюта, ще има още провали. Но, най-важното е да станем и да продължим, и да повярваме, че сме готови да посрещнем следващата такава ситуация.
В моят списък със 'смешки' е именно тази история. Разбира се, имам и видеа с котки, stand up комици като Ricky Gervais, сгрешени надписи, които са применили смисъла си, признания в любов изписани по тоалетни и кофи за боклук, безумни one liner-и, профили на хора, които се занимават с това да ни разсмиват, например Иванка Курвоазие. Който, каквото го разсмива.
Най-трудната част е да отворим този списък. Когато сме разтревожени, ядосани ни се струва безумно да си четем 'смешките' от телефона. Но, именно тази стъпка мести фокуса ни, което ни дава време да спрем за момент, да поемем дъх и да се върнем към ситуацията с една идея повече спокойствие.
.jpg)
Надявам се един от тези съвети да работят за вас, смело напред!
More from View Sofia
На вашите въпроси отговаря д-р Петра Семерджиева, акушер-гинеколог
Д-р Петра Семерджиева е акушер-гинеколог и инвитро специалист. Завършва Медицинския университет в София и през 2010 г...
Мъжът РАК - астро-наръчник за прелъстяване
Мъжът Рак е идеалист и мечтател, потаен, сантиментален и наистина нежен...
Петият елемент: Елза Хоск във фантастична бяла рокля на партито след Оскарите
Хем хубаво, хем страшно...
