Нобелова награда за Луиз Глюк, възхитителната

Нобелова награда за Луиз Глюк, възхитителната

"Душата е тиха. Ако говори, говори в мечти."

Луиз Глюк е 16-та жена - носител на Нобелова награда и първата от 27 години насам. Необичаен кандидат и необичаен избор е Глюк, но Шведската академия окончателно и официално взима решението си и награждава американската поетеса за "нейния безпогрешен поетичен глас, който със студената си красота превръща индивидуалното в общочовешко“.

В кратък  телефонен разговор с представител на Академията, Глюк споделя, че първата й мисъл е била: “сега ще изгубя всичките си приятели, понеже всички те са писатели. Това е твърде ново за мен, не мога да осъзная значението му. Голяма чест е - да, не харесвам някои Нобелови лауреати, но други уважавам много. Сега гледам да мисля само за вторите“. Поетесата споделя още, че наградата (1 милион долара) ще й помогне да си построи къща във Върмонт. “Много се тревожа за запазването на отношенията с любимите си хора... това може да е разрушително."

Нека кажем повече за живота и творчеството на тази необикновена жена, на която никога не сме обръщали внимание, а сега ни се иска да бяхме... Родена е в Ню Йорк през 1943-та, израства в Лонг Айлънд и посещава Колумбийския университет. Преподава поезия в доста университети, а в момента е професор по английски език в Йейл. Когато в инервю я питат за баланса между работа и личен живот, тя казва това: “трябва да живееш живота си, докато работиш, защото работата извира от автентичното живеене; ако потискаш всичките си страсти и импулси в името на изкуство, което дори все още не се е оформило като такова, правиш ужасна грешка“. И още: “когато бях по-млада живеех живота, който смятах, че трябва да живее един писател. Показно отхвърлях света, отдавайки всичката си енегрия на изкуството. Две години минаха така, писането беше ужасно и реших, че няма да бъда писател. Започнах да преподавам във Върмонт (дотогава смятах, че поетите не трябва да преподават), но все пак го направих и в точно този момент (моментът, в който поех ангажимент към света) започнах да пиша отново“. Печели Пулицър (1993, със стихосбирката ‘The Wild Iris’), National Book Award (2014), Наградата на Болинген за поезия (2001), Wallace Stevens Award (2008) и National Humanities Medal (2015).

Ако не сте чели Луиз Глюк, писателката препоръчва да не започвате с първите й книги, освен ако не искате да я презрете. Но всичко след това би ви било интересно. Тя обича скорошните си произведения. ‘Averno’ е много добро начало, последната й книга ‘Faithful and Virtuous Night’ - също. А ние днес четем това стихотворение, в оригинал, защото, оказа се, Глюк не е превеждана на български: 

The Myth of Innocence

One summer she goes into the field as usual
stopping for a bit at the pool where she often
looks at herself, to see

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.