През 1806-та семейство Денѝ основава в област Майен, Франция, компанията за текстил „Toiles de Mayenne“. През XIX век нейната дейност се състои главно в предене и тъкане, извършвано от около 500 души. Ритмичното движение напред-назад на совалките в становете напомня песен с ритъма на живота, неговата безкрайна цикличност и приемственост. 214 години по-късно почти нищо не е променено и становете на Майен продължават да създават емблематичен интериорен текстил за домовете и обществените сгради във Франция и по света.

Приемствеността между поколенията и обвързаността с наследството са обект на продължително и задълбочено наблюдение на българското и френското общество от страна на Албена Димитрова. През 2018 писателката получава от осмото поколение текстилни предприемачи от фамилията Денѝ дарение от платове на „Toiles de Mayenne“. Идеята е да бъде създадена модна колекция извън тяхното основно предназначение.

Преди да преодолее твърдостта на материята, Антония Точка опознава в детайли солидната й, но фиксирана природа с всички нейни характерни особености и свойства. След три експериментални години дизайнерката успява да промени изначално зададения ритъм от становете на Майен и да придаде на платовете нов смисъл и съществуване в новаторски силуети. А Мина-Анхела Игнатова ги връща обратно към статичната им природа в серия от фотографии, част от една и съща визуална нишка. Тя прегъва някои от тях и ги заснема повторно с вече оставените в материята следи, очертаващи контура на плисето, което се появява във всевъзможни варианти върху различни повърхности като знак за непрекъснатост и приемственост. Част от тези фотографии комфортно покриват щорите на прозорците, а други са прехвърлени директно върху белите музейни постаменти или са представени като обект в разгърната книга лепорело на стената.

Следите в материята, оставени от авторите в изложбата, са в пълен синхрон помежду си - в автентичния интериор и под светлината, огрявала дома и изкуството на забележителната художничка Вера Недкова (1906 – 1996).