Големите любовни истории: Цар Борис III и Джована Савойска

Тя е на 20 години, той на 33. Една съдбовна среща в италианско кралско имение събира двамата благородници и любовта пламва мигновено. Връзката им е толкова истинска,чиста и силна, че бихме могли да завидим.

Тя е принцеса Джована, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III от Савойската династия, а майка й е черногорската принцеса Елена Петрович Нагош. Родена в Рим сред разкоша на позлатена посуда и сатенени дрехи. Той е царят на българите Борис Трети - уважаваният син на цар Фердинанд I.

Срещат се за първи път на 25 септември 1927 г. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре близо до Пиза от родителите на италианската красавица. Младата, 20-годишна Джована е една от най-красивите и образовани дами по онова време - светлокестенява коса, крехка фигура, бяло лице, фини черти и проницателен поглед, учи литература, история, латински, френски, английски. Освен това рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармоника. Царят е възхитен от девойката, но и малко озадачен, защото Джована съвсем не е като другите благороднички, които е срещал. Борис се влюбва в нея заради чувството за хумор и пиперливия характер. Джо (както я нарича семейството й) не се страхува да обсъжда светски теми и да споделя мнението си.

Прехвърчащите искри между двамата не остават незабелязани, но съдбата ги среща отново едва след 3-годишна пауза. Любовния пламък не е изгаснал, през януари 1930 г. двамата се виждат отново в дома на сестрата на Джована, където Борис отправя лично предложение за женитба. Принцесата възторжено отговаря с “да“, но не всичко минава гладко.

Първата спънка е тяхното вероизповедание - той е православен, тя - католичка. И двете църкви първоначално не приемат брака. Отчаян, Борис заявява в емоционален изблик, че е готов да остане ерген, ако не се ожени за принцеса Джована и е готов да се оттегли в манастир, ако няма разрешение на проблема. В края на краищата, след множество спорове, двамата получават разрешението да сключат брак. Условията са две - да има католическа и православна венчавка и децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици.

Първата сватба се състои на 25 октомври 1930 г. в италианското градче Асизи. Двойката е венчана от отец Антонио Мария Рисо, професор по физика. На церемонията присъстват принц Умберто Савойски от страна на булката и херцог Албрехт Евгени и княз Кирил от страна на младоженеца. Преди сватбата си принцеса Джована отправя специална молба: церемонията да бъде скромна: "Не гримирайте Асизи". Въпреки това улиците на града са буквално задръстени от хиляди хора, които искат да зърнат младоженците. Заради грандиозната царска сватба се налага училищата в градчето да затворят за 10 дни.

Джована впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна изрична молба дамите носят рокли без деколте, с дълги ръкави и бял воал, без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, който имат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, разпратена до гостите.

Роклята на принцесата е от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, сабята му е със златен ефес, а на гърдите му блести орденът „Св. Св. Кирил и Методий“. Двамата подписват граждански брачен акт в общината на Асизи. Свидетели са тогавашният премиер Бенито Мусолини и Андрей Ляпчев, министър-председател на България.

След закуската на следващия ден, двойката се запътва към България със специалния царски влак. Младото семейство влиза в столицата пред очите на събрала се многохилядна тълпа през специално построена триумфална арка на Лъвов мост. На 31 октомври 1930 г. те се венчават по православните канони в софийската катедрала „Свети Александър Невски“. В този свещен момент Джована, принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска.

Българският народ силно обиква красивата царица. Сред многобройните й добри дела е построяването на болница, сега позната като ИСУЛ. Царица Йоанна подпомага също много девически училища и пансиони, гимназии, различни дружества, работи активно и с Червения кръст. През 1934 г. пък Царица Йоанна смайва света, когато заявява, че може да готви. В интервю на The New York American, тя разказва: "Борис обожава домашно приготвена храна. Тайната на домашното щастие се крие в кухнята".

За силните чувства към мъжа си свидетелства отново царица Йоана в спомените си:

“Борис ми въздействаше с чара на хората с по-висша интелигентност. Това, което веднага ме учуди и винаги ме учудваше у него беше паметта, фантастично точна. Понякога в София му казвах: „Кажи ми, какво си правил, кого си видял през първите десет дни на годината. (Тук поставях някоя дата). Той отговаряше без колебание, цитирайки имена, обстоятелства и дати, които в началото си правех труда да проверявам. Неговата памет бе изумяваща и по отношение на научната фактология… Беше истински учен: ботаник, зоолог, специализиран в изучаването на пеперудите, змиите, планинските растения… Борис знаеше имената на стотици видове пеперуди и можеше да улови с ръце всеки вид змия. Неговият начин, почти галещ, да поставя пръсти между главата и врата на змиите и на другите отровни видове, държейки ги здраво и сигурно, ме омайваше и ужасяваше едновременно.Открих скоро общите ни вкусове: нашето четене често пъти беше съвместно.”

Двамата отглеждат две прекрасни деца - княгиня Мария Луиза и Симеон Сакскобургготски.

През 1943, след като се връща от визита при Хитлер, Борис получава инфаркт, който се явява фатален за здравето му. На 28 август в 16:22 ч. умира внезапно, на едва 46-годишна възраст. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка.”, но царица Йоана е убедена, че не това е причината - “Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан.”

Тленните останки на Борис са балсамирани и изложени в продължение на една седмица в църквата „Св. Александър Невски”. Десетки хора чакат часове, за да минат пред него. Чуват се викове: „Царю, на кого ни оставаш?”

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени, тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана”. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.

Съдбата на Йоанна също не е розова. През 1946 г. Йоанна и децата й са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения не се забравят от българският народ. Тя умира на почтената 92-годишна възраст на 26.02.2000 г. Погребана е там, където дава обет като млада - в църквата „Св. Франциск“ в Асизи. Казват, че до последния си ден не съжалява нито за миг, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка. Като една истинска благородна царица.

Поклон!

More from View Sofia

Големите любовни истории: Боно и Алисън, 40 години не стигат

Celebrities преди 1 година

Той е Пол Хюсън, иначе Боно, тя - Алисън, верният страж на едно упорито и неочаквано стабилно семейство. Бракът им навърши 40 години през октомври, от разказа в п.л., ед.ч. на голямата музикална звезда, става ясно, че те не стигат, напротив - твъдре малко са, когато си имал подобен късмет