Красива смърт по поръчка: правото да се самоубиеш легално

Красива смърт по поръчка: правото да се самоубиеш легално

Има ли разлики между евтаназията и асистираното самоубийство и трябва ли да бъдат позволени от закона?

От ноември 2021 г. новозеландците ще могат да слагат край на живота си законно. Позволяването на евтаназията включи Нова Зеландия в списъка на малкото страни, узаконили умишлената смърт, сред които са Белгия, Канада, Колумбия, Люксембург, Холандия и Швейцария.

Предварителните резултати от проведения референдум сочат, че 65,2% от гласувалите подкрепят закона, според който неизлечимо болни хора, на които им остава по-малко от половин година живот и са получили одобрение от най-малко двама лекари, ще могат да изберат евтаназия.

Понятието идва от старогръцки и се превежда като "красива смърт“, но дали е така? Това е ускоряване на смъртта чрез медикаменти с цел прекратяване на предсмъртната агония при тежки нелечими заболявания.

Каузата е подкрепена от Джасинда Ардърн, премиерa на страната, както и от лидера на опозицията Джудит Колинс. Но как започва борбата за узаконяването на умишлената смърт?

През 2005 г. адвокатът Мат Викърс губи 42-годшината си съпруга Лекриша, която страда от тумор в мозъка. Диагнозата ѝ е съобщена няколко месеца преди смъртта, поради което тя решава, че иска да прекъсне мъките си по-рано от прогнозираното. Мат и Лекриша вършат всичко възможно тя да получи това право, но усилията им са безрезултатни.

В интервю за BBC Викърс казва следното: "Хората масово грешат - тя не искаше да умира. Никой не иска да умре. Проблемът е, че няма избор. Тя искаше избор кога и как да настъпи смъртта, при положение, че страданието ѝ стане непоносимо“.

Това е и основният довод, с който създава каузата - да се даде възможност на онези, които не искат да се мъчат, да предпочетат да не живеят. Пет години по-късно има надежда за сбъдването на желанието му. Крайният резултат от гласуването ще бъде обявен на 6-ти ноември, но шансовете за неуспех са по-скоро близки до нулата.

Естествено има и противници на проектозакона. Те смятатq че той, от една страна, е в противовес на мерките срещу самоубийствата. От друга страна, е възможно онези, които страдат от тежки заболявания, да потърсят евтаназия, само защото не искат да са в тежест на семействата си, а всъщност да не желаят да умират.

Навярно е оправдано човек, който изпитва непоносими мъки и е наясно е с фаталната си диагноза, да реши да сложи край на това. По-голямата част от обществото обаче не е наясно с всички важни подробности около евтаназията, а основната причина за това е, че те често се премълчават.

Българското законодателство категорично забранява асистирането за чужда смърт, което се наказва със затвор между 1 и 6 години, а ако е извършено спрямо непълнолетно лице, лишаването от свобода е за период от 3 до 10 години.

По-голямата част от българското общество е доволно от настоящото статукво. Много хора се обявяват против евтаназията по ред причини, а сред основните им доводи са следните: човек няма право да се разпорежда с нещо, което не е негово; никога не можем да сме сигурни дали онзи, който иска да се сложи край на живота му, действително осъзнава желанието си; „тези които умират бързо, умират без достойнство“; узаконяването на евтаназията потвърждава теорията, че според правителството тези хора не си струва да живеят.

Какво смятат хората, които подкрепят правото на „красива смърт“? Основанията им се базират на  няколко факта, а именно: ако едно действие е от висш интерес за даден човек и не накърнява чуждите права, то е морално приемливо; човек има право да вземе решение по какъв начин да умре; качеството на живота е от значение, следователно, когато то е незадоволително, човек може да избере да напусне този свят; евтаназията е проява на състрадание към онзи, който изпитва големи мъки.

Естествено, всички тези аргументи следва да се разглеждат като отнасящи се до човек с тежка диагноза, който е сигурен, че скоро ще си отиде от този свят. От финансова гледна точка последните няколко месеца от живота на неизлечимо болния са най-скъпи, а съкращаването на този период е потребно за семейството му.

Има известни разлики между евтаназия и асистирано самоубийство, но основната е в това кой извършва последния фатален акт. Първото представлява предприемане на стъпки за умишлено прекратяване на човешки живот, за да се спре изтезание, във връзка със здравословното състояние.

Асистираното самоубийство е когато някой умишлено помогне на някого да отнеме живота си по собствено желание. С други думи окончателното действие се предприема от този, който иска да умре, докато някой му асистира.

За съжаление лекарите също спорят помежду си и не могат да намерят консенсус в дебата „за или против“ евтаназията. Според някои подкрепата на какъвто и да е вид убийство противоречи на ангажимента да не вреди на хората. Други смятат, че има конкретни заболявания, при които умишленото умъртвяване е хуманен акт и хората имат правото да изберат кога да умрат.

Много лекари са на мнение, че има правилен подход, чрез който самите те в ролята си на „авторитетния лечител“ да убедят хората да не отнемат живота си, предоставяйки им информация, че болките им могат да бъдат облекчени с подходящо лечение.

Правилно решение или не, евтаназията вече е позволена в някои страни, но все пак това е закон, на който трябва да се гледа особено внимателно, тъй като става въпрос за живота на уязвими групи хора. 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.