Романтичната история на Менабили - мистериозният замък от „Ребека

Романтичната история на Менабили - мистериозният замък от „Ребека"

Точно както проклятието на впечатляващата с размерите си къща в Мандърлей тегне върху втората г-жа де Уинтър, така и замъкът Менабили, който е неин прототип, обсебва талантливата писателка Дю Морие и тя прекарва значителна част от живота си там след публикуването на романа й  

„Снощи сънувах, че отново отивам в Мандърлей...". Неслучайно английският литературен канон повелява именно изречение от подобен тип да отваря пътя на читателя към мрачната и същевременно притегателна като магнит загадка, в чийто център авторката Дафни дю Морие ситуира просторната селска къща, която има повече от осезаемо присъствие в романа й „Ребека". В действителност тя присъства във въображението на втората г-жа де Уинтър почти като жив герой, който я преследва заедно с духа на предшественичката й Ребека от едноименната творба. В момента нашумяла особено много с екранизацията на Netflix.  


Къщата Менабили

Не е никак изненадващо, че съществува реален и вдъхновяващ прототип на къщата в Мандърлей и Дю Морие го познава съвсем отблизо, тъй като това е собственият й дом в Корнуол, Менабили. Тя се мести да живее там по забележително романтичен начин. По време на посещението си в градчето Фоуи през 1926 г., тя се натъква на къщата, докато се разхожда в гората, намирайки я разположена сред вековни дървета, а до нея води широк и утъпкан път, подобен на този, за който тя разказва, описвайки Мандърлей. 


Дафни дю Морие с децата си, Крисчън, Теса и Флавия в Менабили

Скоро романистката бива изцяло погълната от стигащото до истинска мания желание да заживее в това забравено от Бога имение, и скоро го прави. Именно това я вдъхновява да пресъздаде обитаваната от призраци къща в Мандърлей, която страховито хвърля дългата си сянка върху втората г-жа де Уинтър, както и върху самата Дю Морие.


Дафни дю Морие пред Менабили

Наистина, едва след публикуването на „Ребека", екранизиран впоследствие от Алфред Хичкок, тя сбъдва желанието си. Докато изследва къщата, авторката открива, че е построена от семейство Рашли, което все още я притежава. През 1943 г. Дю Мюрие успява да ги убеди да я наеме и се премества там със съпруга и двете си деца, оставайки в продължение на 26 години, докато договорът за наем не изтича. Разказват, че е можела да остане и още, ако наследникът на сем. Рашли не изявява желанието си да се нанесе вместо нея там.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.