Тя е топ-професионалист, Старши вицепрезидент на глобалната компания Филип Морис, иноватор, стратег. Преди да се присъедини през 2018 г. към международния лидер ФМИ, Мариан е била в топмениджмънта на агенция Euro RSCG Worldline и на Porter Novelli. От 2009 г. до 2018 г. е била изпълнителен дирекъор на агенция Havas за Северна Америка. Мариан е автор и съавтор на 16 книги в областта на маркетинга. Като истински откривател на трендове, тя въвежда термина "метросексуален“.
Експертното й мнение е винаги примесено с емпатия, човещина и дълбоко познание. Оптимизмът й е безценен, никога самоцелен, винаги подплатен с мотив. Тя умее да предвижда бъдещето, тя цени миналото, тя е човек-визионер.
Хаос, новото нормално: Мариан Залцман и 20-те тенденции за 2020 година
Мариан Залцман е компетентна и интригуваща жена, в думите на която вярваме силно: за миналото, настоящето и бъдещето. Фокусираме се върху последното, защото след нечуваната 2020-та предстои 2021-ва. А глобален експерт като Мариан е в състояние да ни ориентира най-добре какво предстои да преживеем. Четем!
По-очаквана година от 2021-ва не сме имали и прогнозите на Мариан са ТОЧНО това, от което имаме нужда! 11 на брой, те следват:
1. В БЛИЗЪК (И В ДАЛЕЧЕН) ПЛАН
Да търсим положителното в тази глобална пандемия, която причини смъртта на толкова много хора и накара милиони други да скърбят, изглежда безсърдечно. И все пак, не смятам, че можем да пренебрегнем един ефект с потенциално огромно въздействие: COVID-19 доведе до рязко стопиране на някои от най-оживените места по света, даде ни възможност да забавим темпото, да помислим, да преценим дали сме доволни от настоящето и да променим начина, по който си представяме възможното бъдеще. Накара ни да погледнем отблизо важните неща в живота, но и да се отдалечим, за да видим голямата картина.
Колко от нас могат да твърдят, че са били доволни от живота си през 2019? Нашият свят вървеше - и продължава да върви - към екологична катастрофа; в началото на пандемията половината население на света няма достъп до основни здравни услуги, а над една трета живее в незадоволителни санитарни условия; един от всеки девет души не получава достатъчно храна, за да може да води здравословен и активен живот; обществата сe разпадат; рязко се увеличават речта на омразата, политическото противопоставяне, национализмът, гневът, грубото отношение. Повечето от нас прекарват много повече време, зомбирани пред екраните, отколкото с близките си и рядко излизат в реалния свят; преди пандемията пътувахме, както никога преди, отгоре на всичко, икономическите модели на свръхпотребление напълниха всяко ъгълче в нашите домове и в нашия живот с неща, от които нямаме нужда, но които осигуряват моментно удовлетворяване на нашите импулси, като за сметка на това много от нас изпитват все по-голямо неудовлетворение от начина, по който живеем живота си и може би дори от това в какви хора сме се превърнали.
"Голямата пауза“ през 2020 г. ни дава възможност да преоценим нещата, да хванем кормилото и да направим рязък завой към едно по-различно бъдеще. Едно от нещата, които според мен ще се проявят най-бързо и ще станат "голямата тенденция“ на 2021 г., е началото на нов цикъл на локализъм, т. нар. от мен "близък план“. Фокусът върху малките неща не е просто набор от различни поведения. Той е начин на живот. Ние забавихме темпото, така че да можем да помислим по-внимателно какво искаме от живота си. И от света.
Насочваме погледа си и към хората…
Друга промяна от пандемията е, че вече "виждаме“ другите хора така, както не сме ги виждали преди. Оценаваме повече труда им, по-съзнателни сме към консумацията си, стремим се да подпомагаме малкия бизнес.
Това е важен аспект на близкия план: тези от нас, които запазиха работата си, придават по-голямо значение на това да направят нещо добро с парите си, включително като подкрепят местни фирми или помагат на хора в нужда. Много от нас се фокусират и върху голямата картина, прекрачват границите на общността си и помагат на бизнеси, които се намират на стотици, дори хиляди километри от тях. Чувстваме, че губим връзката помежду си и сме безпомощни заради вируса, и затова търсим начини да дадем своя принос, да установим връзка, независимо дали чрез дарение или обединени усилия, за да открием избягало куче.
… и поглеждаме отблизо местата
Този нов цикъл на локализъм стига и до нашите домове. Взираме се в новото "единствено място“, преустройваме и обновяваме пространството, в което живеем, така че то да служи и за работа, и за училище, и за забавление, и за социализиране, и за творческо изразяване, и за готвене, и за физически упражнения, и за много други неща. Тези от нас, които живеят с други хора, намират нови начини за баланс между времето с близките и времето "само за мен".
Какво предстои: Тенденцията на локализъм ще продължи, но можем да очакваме общностите да се сплотяват още повече, защото хората и фирмите обединяват сили и си помагат да преминат през финансовата криза.
Поглед към бъдещето: През 2020 г. изобретателни и разполагащи със средства родители в САЩ започват да организират учебни класове, като наемат учител, който да преподава на малка група деца, като алтернатива на дистанционното обучение. Смятам, че това е само началото на един нов подход към образованието, при който родители, които могат да си позволят това, отхвърлят традиционното училищно образование в ползва на по-персонализирани стратегии. Ще има търсене на компании, които предлагат модулни пакети, включващи и дистанционно, и домашно обучение. Виждам бъдеще, в което сертификатите за завършени курсове и придобити умения от частни институции ще започнат да заменят традиционните дипломи в документите за кандидатстване за колеж или работа.
На някого да му липсват "официалните петъци“?
2. СМЕСВАНЕ НА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
Склонни сме да си въобразяваме, че времето е нещо подредено, че то се движи на равни интервали, че секундите се трупат в минути, в часове, дни, седмици и месеци... Но различните хора възприемат времето по различен начин. Януари 2020 г. изглежда като отдавна отминал момент. Седмиците, които много от нас прекараха в самоизолация или наложена карантина, ни се струваха едновременно умопомрачително бавни и светкавично бързи. Какво стана с април, с май? Имаше ли пролет тази година? Има едно практическо правило, че една интернет година се равнява на една кучешка година - т.е. на близо 7 години от човешкия живот. Според мен това число сега трябва да се увеличи на 10 години. Поне.
Едно от последствията, които предвиждам, от ерата на COVID-19, е преосмислянето на линейния характер на времето. Твърди отдавна се придържаме към строги канони - работният ден е от 9 до 5 ч.; работната седмица - от понеделник до петък; срещите са по 30 мин., учениците отиват направо в университет, хората се пенсионират на между 58 и 67 години, и т.н. Големият въпрос, който възниква по отношение на всички тези канони, е ЗАЩО?
Защо сме се вкопчили в тези строги параметри във време, когато гъвкавостта се превръща в най-важното предимство? Защо оставяме "свободното си време“ за последните години от живота си, вместо да правим дълги прекъсвания, още докато сме в разцвета на силите си?
Какво предстои: Макар че инерцията е силна, все повече хора и компании ще започнат сериозно да се противопоставят на остарелите канони, свързани с времето и пространството. Има належаща нужда от гъвкавост предвид факта, че професионалното прегряване е все по-ясно свързано със задълбочаващата се криза с психичното здраве.
Поглед в бъдещето: Дали не сме съвсем близо до четиридневна работна седмица? Каква революция ще е, ако това да работиш по-малко часове, но по-умно, се окаже най-успешният начин за повишаване на производителността.
3. ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ "НИЕ“
Нарцисизъмът бе определящ за духа на миналия век. Аз бях ученичка, когато Том Улф говореше за "десетилетието на Аз-а“ в средата на 70-те години, но фокусът върху аз-а получи турботласък от технологиите, които ни дадоха възможност да живеем в отделни виртуални светове. Изненада ли се някой, че думата "селфи“ стана дума на 2013 г. на Oxford Dictionaries?
По време на пандемията, технологиите позволиха на милиони хора да водят горе-долу нормален живот дистанционно. Благодарение на тях можем да работим от вкъщи, научихме се да пазаруваме от вкъщи и дори да се "събираме“ с приятели и близки, за да празнуваме или скърбим, въпреки че сме на хиляди километри един от друг.
И все пак, именно технологиите направиха света по-тесен. Те ни дадоха възможност да създаваме силно персонализирана среда, в която слушаме (сами) специално съставени за нас плейлисти и гледаме (сами) забавни предавания на личните си устройства. Не трябва да виждаме нищо и никого, ако ни създава неприятно чувство. Тези балони направиха възможни и поддържат всякакви сепаратистки идеологии, хората на практика се разделят.
Какво предстои: Твърде късно ли е да променим този свят, в който всичко се върти около мен, и да го направим по-малко себичен? Благодарение на COVID-19 някои хора осъзнават за първи път от много време насам какво означава да живееш в общност. Когато загубихме свободата за неограничен физически контакт помежду си в продължение на месеци, почувствахме по-ясно какво ни липсва и закопняхме по споделени преживявания.
Много от нас започват да ревизират социалния си кръг и да се сближават с хора, които не са виждали от години, като същевременно се отдръпват от приятели и познати, с които преди са поддържали постоянен контакт. Сега вече физическата близост и удобството не са толкова важни, колкото интимният контакт и връзка. Ние си даваме все повече сметка колко взаимосвързани са хората по света, разбираме, че никоя държава няма да се пребори с вируса, ако всички останали не се преборят.
Поглед в бъдещето: Може да се каже, че най-мощното "ние“, което човечеството е създало, е демокрацията. През 2020 г. основните институции, на които се крепи демокрацията, са обект на атаки, на преден план излизат авторитарни тенденции. Обречена ли е демокрацията? Ако съм оптимист, ще кажа "не“, защото виждам как жените се самоовластяват и как се появяват все повече жени лидери. През последните години видяхме как жени и момичета - от Малала Юсафзай до Грета Тунберг, Ема Гонзалес и Патрис Кулорс - излизат от сенките и се борят за промяна. В ерата на #MeToo жените надигат глас така, както никога преди.
4. РЕАЛНОТО СТАВА НЕРЕАЛНО, НЕРЕАЛНОТО СТАВА РЕАЛНО
От известно време се опитваме да се ориентираме в променящата се представа за "собственост“. Сега концептуалното се цени повече от конкретното. В същото време, имаме тревожното усещане, че виртуалното е преходно и не е съвсем реално.
Затова, въпреки че ще продължаваме да разширяваме границите на дигиталното, ние ще се стремим и да изцапаме ръцете си в буквалния смисъл, като отглеждаме зеленчуци в двора, и в преносен смисъл, като ценим нещата, които можем да пипнем: ръчно изработени мебели, ръчно изработени дрехи, простичко приготвени ястия, за предпочитане с пресни продукти. Без украшения. Без молекулярна гастрономия. Една проста рецепта с неща, които можем да получим от земята или водата.
Какво предстои: Реално или виртуално? Ще започнем по-умно да съчетаваме нашите два свята, ще започнем да ценим истинското, да отсяваме фалшивото. Дори и във време, когато продажбите на „месо“ на растителна основа, "мляко“ от ядки и веган кожа бележат ръст, хората жадуват да се завърнат към истинските неща, включително вековни ценности като почтеност и самодостатъчност. В ера на дълбоки фалшификации ни привлича дълбоко автентичното - дори и докато животът ни продължава да мигрира към виртуалния свят.
Поглед в бъдещето: В продължение на години хората обсъждат възможността за почивка от интернет като цяло и от социалните медии в частност. Социалната дистанция, наложена от пандемията, ще подсили още повече това желание за аналогов живот. Очаквайте все повече хора да предприемат прочистване от социалните медии и дори да се откажат от тях напълно.
Вдъхновяващата Мариан Залцман: "Всяка криза съдържа пътна карта за бъдещето"
5. ДЕНЯТ НА ДРОНОВЕТЕ (И ДРОИДИТЕ)
Едва ли някога е имало по-подходящ момент дроидите да поемат нещата? В тези дни на COVID-19 именно хората са слабото и уязвимо място в бизнеса, а и в живота.
Какво предстои: Ние се придвижваме с малки стъпки към автоматизация от известно време, но тази пандемия може да се окаже ускорител. Все по-широкото използване на алгоритмите и изкуствения интелект за дейности, които в момента се извършват от хора, вече не е само елемент от научната фантастика.
Поглед в бъдещето: Може да се направи сигурен залог, че автоматизацията ще се пренесе постепенно и в домовете. Вече имаме робот-готвач, смарт тоалетна, която открива болести и изкуствен интелект-детегледач. Технология, която през 2019 г. просто сме смятали за "добра идея“, днес, в ерата на дистанционната работа, става задължителна.
Очаквайте част 2-ра с прогнозите на Мариан утре!
Материалът е публикуван с подкрепата на Филип Морис България
More from View Sofia
Кан 2022: Måneskin и Gucci, съвършенството представлява следното
1, 2, 3, 4 перфектни млади хора
Деян Донков за любовта, децата, свободата и пряката връзка със Създателя в "Камбаната"
Премиерата на първия в кариерата на великолепния актьор моноспектакъл е с премиера утре в НТ "Иван Вазов". Противоречив, изпълнен с тежка енергия и безумно много провокация, "Камбаната" е артистично предизвикателство и за създателите си, и за гледащите го. Четем Деян Донков надолу, за да почерпим повече от първичната му енергия, от вярванията му, от същността му, в самото навечерие на голямото предизвикателство >>>
Римска Ваканция: историята на кино, по-сладко от шоколад
Филмът с Одри Хепбърн и Грегъри Пек е култ
