COVID-19 влошава драстично възможността за ограничаване на домашното насилие, задържайки жертвите вкъщи и отнемайки възможността да получат адекватна помощ. През пролетта на тази година, с блокирането на целия свят, горещите линии за домашно насилие бяха буквално подпалени. В Ню Йорк, през март, Програмата за предотвратяване на насилието отбелязва повишаване на повикванията с почти 35%, най-вече от жени, търсещи подслон, защото не са в безопасност у дома си.

Милиони други жертви обаче остават заклещени със своите насилници. Докато липсата на регистрирани случаи затруднява получаването на текущи данни, статистиката за 2010 г. от Националния център за предотвратяване и контрол на нараняванията установява, че всяка четвърта жена и един на седем мъже в САЩ са жертва на тежко насилие от интимен партньор приживе.  Това не отчита броя на жертвите на финансови злоупотреби - по-коварна форма на принуда от страна на интимен партньор, която също така пречи на много жертви да получат средства за бягство.

Д-р Адриен Адамс, професор по психология в Мичиганския държавен университет, определя икономическата злоупотреба като „поведение, което се стреми да контролира способността на човек да придобива, използва или поддържа икономически ресурси и застрашава неговата самодостатъчност и финансова автономия". Нейното изследване установява, че 99 процента от насилниците прилагат финансови тактики, за да контролират жертвите си. Но безброй други го използват, за да доминират над своите партньори, без да причиняват физическа вреда - което обаче затруднява откриването му.

"Когато повечето хора мислят за злоупотреба, те се сещат за синини и натъртвания ", казва д-р Шанън Къри, психолог от Калифорния. „Но злоупотребата с интимните партньори често е по-нюансирана. Много от тези жени дори не знаят, че са малтретирани. Те са убеждавани от партньора си да мислят и вярват, че не могат да им се доверят пари или че правят нещо лошо, за което заслужават да им бъдат отнети ресурсите."

"Икономическите злоупотреби обикновено попадат в една от двете категории", казва Адамс. Едната включва ограничаване на достъпа на партньор до икономически ресурси, например чрез забрана за работа, за получаване на доходи или отказ на достъп до финансови сметки и извлечения. Другата включва експлоатация на ресурсите на партньора - да я накара да му купува неща, да трупа дългове на нейно име или да покрива кредита му. „Принудата се случва по различни начини", казва тя. „Чувала съм истории като „Бяхме в Best Buy и партньорът ми ме притискаше да взема този гигантски телевизор с кредит на мое име и знам, че ако не го направя, за мен ще настане ад."

Добавянето на COVID към тази динамика е катастрофално на много фронтове. Икономическата несигурност и шоковете в доходите на домакинствата корелират положително със злоупотребите с интимните партньори, сочат данните, събрани по време на Голямата рецесия. Същото проучване установява, че дори изпреварващата финансова тревожност може да предизвика насилниците: „Бързото нарастване на равнището на безработица повишава контролиращото поведение на мъжете към романтичните им партньорки, дори след като се приспособим към безработицата и икономическия стрес на ниво домакинство", заключават изследователите.

Предсказуемо пандемията прави жертвите по-притиснати от обикновено. Възможно е да загубят работата си поради COVID, да си останат вкъщи, защото няма кой да гледа децата им, или да са принудени да разпределят заплатите си така, че да издържат безработните членове на семейството (включително партньор, упражняващ насилие). „Трябва да се справим с пресечната точка между бедността и насилието", казва Сара Уи, директор в Центъра към агенцията за оцеляване и правосъдие. В момента нейната организация събира данни за въздействието на пандемията върху жертвите на домашно насилие и почти всички респонденти от анкетата (92 процента) казват, че имат финансови проблеми.

В днешно време жертвите също имат по-малко възможности да получат помощ. „Преди COVID, ако има някой в ​​офиса, който се бои да разкрие злоупотреба, аз съм в състояние да направя собствено проучване и да окажа помощ", казва Къри. „Например, една червена лампа, която ми светва винаги , е че кредитните карти на пациентката изнеднъж отказва, защото партньорът й я е отрязал." Сега, когато личните срещи са рядкост, обаче, е по-трудно да се вдигнат подобни предупредителни табели. И е потенциално опасно да задавате определени въпроси по време на отдалечени сесии. „В някои случаи пациентката може да говори с мен в спалнята си, а нейният насилник да подслушва на вратата", казва тя.

Дори когато успеят да се свържат с някого, ресурсите може да не са налични. „От нашето проучване с доставчиците на услуги знаем, че се налага да отхвърлят част от молбите за подслон поради COVID", казва Адамс. „Трябва да съкратят работното си време и да освободят персонала, защото финансирането им намалява или защото персоналът им е болен." Дори преди пандемията няма достатъчно легла за подслон, които да задоволят търсенето; сега услугите са още по-ограничени. „Мисля, че е логично да очакваме, че повече жени са принудени да останат в насилствени връзки поради липсата на други възможности", казва тя.

Или, както казва Къри, „Ако вашият партньор поеме контрола върху банковите ви сметки, кара ви да продадете колата си и отказва да ви вземе нов телефон, след като е разбива последния ви, какво трябва да направите? Ако се опитвате да напуснете, дори не можете да изпратите SMS или да се обадите в приют. Не можете да организирате транспорт до къщата на член от семейството, защото нямате достъп до средства."

Усилията за предоставяне на финансова помощ на жертвите също могат да бъдат компрометирани. Има широко разпространени данни за финансови злоупотреби от страна на мъже, прибиращи всяка пандемична помощ, изпратена до техните партньорки. „Проверка от страна на властите за това къде отива стимулът от 1200 долара може да проправи дълъг път към предприемането на така важната стъпка за напускане на насилника", казва Адамс. „Но ако имате агресивен партньор, може да не забележите нито стотинка от получаваното пандемично облекчение." Уи потвърждава, че много жертви на домашно насилие имат проблеми с достъпа до парите си, получени като компенсация за пандемията, често защото са им прибирани (от насилника-партньор) или защото се страхуват да създадат нов адрес, късето да получават помощта (ако междувременно прекратят връзката).

И все пак експертите казват, че поемането на финансовите нужди на оцелелите е един от най-добрите начини да им се помогне, особено след като правната система не винаги е адекватна (понякога полицията дори не разглежда икономическите злоупотреби като престъпление). Центърът за американски прогрес, институт за публична политика, изготвя списък с препоръки както на щатското, така и на федералното правителство, за да помогне за осигуряване на икономическата сигурност на оцелелите, както по време на пандемията, така и през следващите години. Политиките едва ли са новаторски (необходимо е повече финансиране, за да се осигури достъп на жертвите до храна, жилище, медицински услуги и грижи за децата). Но ако тези мерки бъдат включени в следващия кръг от законодателството за пандемичната помощ, както призовават някои законодатели, те биха могли да предоставят критична подкрепа на жертвите в момент, когато финансовите белези от злоупотребата с тях са по-видими от всякога.