Маргарет Тачър: симоликата на един незабравим стил

Лейди Ди, Елизабет II, Маргарет - изглежда, че ХХ век в Обединеното кралство е знаков именно заради неговите жени. Освен дамите от кралското семейство, следващата важна фигура във Великобритания от последните три десетилетия на двайсти век, е именно Маргарет Тачър. Нейният образ пресъздава Джилиан Андерсън в четвъртия сезон на “The Crown” - продукцията на Netflix. Тачър, изиграна и от Мерил Стрийп през 2011 г. във филма „Желязната лейди“, е първата жена министър-председател в Англия. Ръководи британското правителство от 1979 г. до 1990 г. с желязна ръка, която ѝ печели известния псевдоним, по време на социално напрежение, стачки и високи нива на безработица.

Тачър от първо лице преживява предизвикателството да се внедри в един свят, състоящ се само от мъже. През 1953 г. става майка на близнаците Марк и Керъл. Опитите ѝ да се утвърди сред Консерваторите са оспорвани заради схващането, че тя е жена и трябва да гради и пази семейния уют. Успява да си осигури кандидатурата със сигурен пост през 1959 г. През 1971 г. е секретар по образованието и по нейно предложение се спира безплатното мляко за деца над седемгодишна възраст. Поради тази причина е наречена “milk-snatcher” (похитителка на млякото) на конференция на Лейбъристката партия и става обект на подигравки относно стила ѝ на обличане и гласа ѝ, маниерите от средната класа и цялостно външния вид. В края на годината забелязва, че почти никой не я слуша, когато посещава училища и университети. Желязната лейди се превръща в омразна фигура за много от своите опоненти. И тук идва истинската част - не само, че устоява на целия натиск, а се връща по-силна от всякога. Впечатлението, което оставя в опонентите си обаче, а и в част от консерваторите, е че този неин силен характер е, който бележи целия й житейски път. Маргарет Тачър всъщност разбира от дрехи и знае много добре как се правят, тъй като нейната майка е шивачка и всичките ѝ детски дрехи са правени от нея. Стилът ѝ, който е под стриктен и постоянен контрол, плува между твърдостта и малките нежни детайли, които помагат да се омекоти визията и да се постигне женствен вид. Ето кои са основните белези в нейното емблематично облекло.

„Power dressing“ - да се обличаш с позиция

Прийом, присъщ на всички с амбиции да са в челните бизнес и политически редици през 70-те години. За да може техните колеги мъже да ги възприемат като равни, жените започват да носят костюми, правени по поръчка, като един вид офисна униформа (вдъхновени от Yves Saint Laurent и заемането на напълно мъжкия смокинг през 1966 г.). Панталоните от костюма се превръщат в пола тип „молив“ в различни дължини, придружени от блейзър или жакет, като по този начин се демонстрира власт. Тачър, разбира се, включва в гардероба си полата и сакото и то още преди да стане министър-председател. Сиво, жълто, розово, дори зелено, носи всякакви цветове, но с едно условие: всички тоалети са едноцветни. Синтия Крауфорд, бивша асистентка на Желязната лейди, с която тя работи ръка за ръка за обществения си имидж през цялото си управление, си спомня, че Маргарет веднъж ѝ казала, че това да носиш едноцветни дрехи „те прави да изглеждаш по-висока“, споменава Крауфорд в материал за Christie's, които продават някои от костюмите на "лейди" миналата година. Сред продадените костюми е и този, на дизайнерката Камил Милтън, която Тачър носи на юбилейната вечеря на Кралицата през 2002 г.

Разбира се, “power dressing” не би бил същият без онези малки елементи, които се превръщат в знакови за Тачър. По изключително стратегически начин Маргарет включва едва видими детайли в облеклото си, които на подсъзнателно ниво омекотяват публичния ѝ образ. Известните блузи, наречени “pussy bow” се превръщат в нейна запазена марка. Носи ги в комбинация с костюми със сако, както и с жилетки. Въпреки че политиката на Тачър е противоречива във феминисткия смисъл, посланието на тази блуза е такова, че тя става част от работния стил на много жени по онова време. Отвъд блузите, министър-председателят носи и рокли със същото характерно деколте. А когато не е с такъв тип блуза или рокля, използва шалче за врата, което да контрастира с костюма и да придаде нежен щрих.

Синият цвят

Да, Маргарет Тачър носи всякакви цветове, но има един, който със сигурност дефинира стила ѝ и това е синьото. Кобалтово синьото, символ на консервативната партия, ѝ служи за изграждане на влиятелни (и доста традиционни) едноцветни визии, които Тачър носи съчетани като пола и яке или блуза и сако, с малки детайли като шалчета за врата, кърпички, брошки.

Перлената огърлица (и останалите бижута)

Малко неща могат да бъдат толкова знакови за някоя публична личност и в същото време да пресъздават напълно политическата идеология. Няма значение дали политиците са леви или десни - Камала Харис и Маргарет Тачър са отличен пример за влиянието, което може да има една класическа перлена огърлица. Малко неща оцеляват в гардероба на Маргарет отпреди да стане министър-председател, но това бижу успява. Тачър носи огърлицата на сватбата си през 1951 г. и оттогава не я сваля. Обикновено я предпочита на два реда, придружаваща рокли, костюми и, разбира се, съчетани блуза и сако. Както отбелязва “The Guardian” през 2013 г., малко стилови комбинации могат да послужат като олицетворение на традиционализма толкова, колкото трикотажният ансамбъл, съчетан с перлена огърлица. Перлите са правилният избор - вечни, скъпи и толкова фриволни, колкото само диамантите могат да бъдат. Класически, но без да са прекалено претенциозни, те „пасват отлично на стил, който иска да изрази надеждност и мъдър консерватизъм“, пише британският вестник.

Асистентката на Татчър, Синтия Крауфорд, през 2019 г. обяснява за Christie's, че в общи линии първата жена министър-председател предпочита да носи малко бижута, освен ако не става дума за много официални случаи, като прощалната вечеря в Белия дом, организирана от Рейгън. Момент, в който тя отново избира колие от перли, но съставено от няколко наниза. То също е продадено на търга. Перлите, разбира се, не са единствените бижута, които Тачър носи редовно. На много снимки можем да забележим два предмета - гривна с кабошони от скъпоценни камъни (подарък от съпруга ѝ Денис) и пръстен от 18-каратово злато с аметист, една от нейните най-ценни вещи, подарък от децата ѝ. Маргарет Татчър носи тези две бижута по различни поводи по време на мандата си (гривната скача от 2 500 лири на 40 000 на търга. Началната цена на пръстена е 1 800 лири, продава се за 27500 лири).

Чантите, най-доброто оръжие

Ако костюмът е нейната броня, то чантите, блузите с женственото деколте и перлите са детайлите, които придават нежния щрих в стила ѝ. Чантите обаче имат и друга функция - засилване на авторитета. Да си жена в мъжки свят означава, че винаги има спекулации и любопитство към чантата ти, защото никой не знае какво има в нея. Световните лидери, като президента Горбачов, се шегуват със съдържанието. Говори се например за агресивното британско представителство на световните конференции през 80-те: някои твърдят, че Обединеното кралство преминава от “gunboat diplomacy” (канонерска дипломация) към “handbag diplomacy” (дипломация на чантата). През юли 1990 г. в интервю за Channel Four News Тачър разкрива, че всичко, което е искала да запази в безопасност, е държала в чантата си, най-сигурното място.

Съществува един глагол - “handbagging”, свързан с идеята държанието към човек или идея да е без чувство на състрадание: „Разбира се, че съм упорита в това да защитавам свободата и законите ни. Точно заради това нося и голяма чанта“, признава Тачър на случаен интервюиращ. На събранията, поставянето на чантата на видимо място, придобива особен смисъл: „Когато Маги беше против нещо, слагаше голямата си чанта на бюрото и изваждаше намачкан лист“, казва ВВС. “Handbagging” започва да навлиза в политическата лексика като препратка към нейния начин да дисциплинира министрите и всеки друг работещ с нея през всичките ѝ години на Даунинг Стрийт. Бившият министър Николас Ридли си позволява да се пошегува на едно събрание, докато тя е извън залата за момент: „Защо не започваме? Чантата е тук“.

От всички марки, които носи Желязната лейди, “Asprey” е една от предпочитаните. През 2011 г. се продава на търг иконичният модел в черно, който тя носи с една също толкова запомняща се визия през 1985 г. във Вашингтон заедно с президента Рейгън и кучето му Лъки. Цената на този аксесоар в черен цвят и с къса дръжка достига заветните 100 000 лири. Един много изчистен дизайн, който може да се носи както в ръка, така и на рамо, и който подчертава традиционния и консервативен характер на политиката й. От 2019 г. чанта в сив цвят на същата марка може да се види в музея „Victoria & Albert“.

Истината за отношенията на Желязната лейди с Кралицата на Великобритания

Освен “Asprey”, Тачър ползва и любимите чанти на Кралицата, а именно “Launer”. Както пишат от People, докато началото на работата на марката с Елизабет II датира от 50-те години, когато Нейно Величество купува първата си чанта от тази марка, то относно Тачър нещата стоят по-различно. Историята е свързана с изрезка от вестник, показваща карикатура как Желязната лейди удря Аржентина по главата с чантата си - препратка към Фолклендската война. От този ден Маргарет се превръща в един от най-верните клиенти на британската марка, известна с висококачествените си изделия с абсолютно традиционен дизайн.

Визиите в чужбина

Синтия Крауфорд разказва още, че когато Тачър пътува в чужбина, тя се грижи за гардероба ѝ. „Опаковахме толкова малко, колкото беше възможно: чифт черни обувки или морскосини и един чифт в телесен цвят, например“. Те са наясно с образа, който търси Желязната лейди на тези пътувания. По този повод изцяло се променя начинът, по който тя нарежда куфара си, когато тръгва за Русия през 1987 г. на визита при Михаил Горбачов и съпругата му Раиса. „Знаех, че госпожа Горбачова е изключително елегантна дама и че винаги се облича в скъпи марки като Yves Saint Laurent. Затова отидох в Aquascutum и избрах черно палто с яка от черна лисица и бежово палто с яка от самур“, разказва Крауфорд, която взема и две шапки с естествен косъм към палтата.

Диамантът на стила й

Ако трябва да обобщим стила на Маргарет Тачър с една единствена визия, то със сигурност ще е тази, която избира при официалното си пристигане на Даунинг Стрийт през май 1979 г. Желязната лейди залага на костюм, съчетание от къс жакет с копчета и дълга плисирана пола, и двете в кобалтово синьо. Отдолу носи риза с дискретна яка, подчертана с перлени обеци, черно обувки и черна чанта. Гардеробът на “The Crown” пресъздава до последния детайл тази визия върху Джилиан Андерсън с много подобни костюм и риза. Не може и без черната чанта на “Launer”. Разбира се, през 1979 г., първата жена министър-председател носи и гривната с камъни и златния пръстен с аметист, естетичен бином със семейна символика, който я придружава през цялата ѝ политическа кариера.

Beauty Starter: 52-годишната Джилиан Андерсън, звездата в The Crown