Разтоварващ като глътка чист въздух, спретнахме един Zoom разговор с няколко усмихнати забавни млади хора, a.k.a програмисти, който се получи като Коледен сладкиш - лек, въздушен, позитивен и споделен. Мартин, Таня и Найден са част от екипа на технологичната компания Soft2Run, който работи за нашето любимо дете - View Sofia. Каним се отдавна да ви ги представим, прекрасни са, вижте!
Soft2Run залага на комбинацията от утвърдени специалисти с дългогодишен опит и млади таланти, именно тези, с които говорим, за максимално качество на услугите и продуктите, което не можем да не забележим всеки път, в който се свържем с тях по съответните причини, а то е всеки дин.
Четем:
View Sofia: Здравейте, екип! Как сте в този смутен край на тази смутна година?
Мартин: Здравейте, съвсем ок е. Нищо не се е променило при нас, нашата работа си е все същата, единствената промяна е работата от вкъщи, но с това вече свикнахме.
.jpg)
Мартин
VS: Ние не сме home office, работим в Редакцията. Работим и с вас, всеки ден. Споделете ни, защото все дистанционно си общуваме напоследък, как ви се струва цялото това нещо, което ни се случи, как разграничавате задължения от почивка, работа от свободно време? Какво ви спасява в тежката за всички ни рутина?
Таня: Разликата и липсата е точно това, да си в офиса - да излезеш навън, да вземеш кафе или да изпушиш по цигара; когато си от вкъщи, това нещо го няма и времето се слива. Аз отскоро съм във фирмата и не съм работила в офиса, понеже почнах работа в Soft2Run по време на карантината, т.е. не познавам „старото нормално“.
Таня
VS: Как попаднахте в програмирането? Как избрахте да се занимавате с това, какво ви привлече към мястото, на което сте в момента?
Мартин: На мен програмирането ми е интересно от много ранна възраст, още от 5-ти, 6-и клас, когато доста време прекарвах по различни форуми, дори без да имам много ясна идея какво правя там. Общо взето, от 10-12 години имам интерес към това и въобще към технологиите, а вече почти 4 години се занимавам с това професионално.
VS: Каква зодия си, програмисте?
Мартин (смее се): Риби.
VS: Родителите подкрепяха ли те, да заявиш още на 12, че си си избрал професията, е доста нетипично?
Мартин: Нямах абсолютно никакви проблеми и затруднения. Винаги са ме подкрепяли, помагали са ми с каквото могат, но вярвам, че почти всичко си зависи от човека, подкрепата винаги може да я има, или да я няма, важното е как си настроен самият ти.
Мартин
VS: Още малко за семейството ти?
Мартин: Имам брат, 8 години по-малък от мен, засилил се е по моите стъпки, учи в същата гимназия като мен - Английската в Бургас, "Гео Милев“. Родителите ми работят в съвсем различни сфери, а аз все още им показвам как да си включат компютъра.
VS: Вие, програмистите, дразните ли се на тези от нас, включително родителите, които не могат да си пуснат компютъра, условно? Може би ни смятате за леко "тъпи", с доза шега, разбира се?
Таня: Ни най-малко (смее се). Единственото нещо, което ни дразни е, как хората използват думата "хакер“.
VS: Вместо програмист?
Таня: Да, ние не сме хакери, ние сме просто програмисти. Постоянно баба и дядо ми казват "ела го оправи, нали си хакер!“
VS: Ние имахме подобен случай преди няколко дни - хакнаха сайта ни с цел манипулация на анкетата ни "50-те най-красиви българи за 2020-та“. Отне ни време да проследим и сложим в ред. Хакерството си съществува, факт.
Таня: О, да, но филмите, например, създават грешната представа, че програмистите сме онези дето щракат усилено по компютрите и правят грандиозни престъпления/геройства.
Найден: Да, именно. Спомням си онзи филм с Джони Деп, в който той си ъплоудна мозъка в някъв суперкомпютър - ужас! Гледам го този филм и си казвам „каква е сега тая конзола, каква е тая програма - това е абсурд“. Леко сме деформирани, но в положителния смисъл, надявам се.
VS: Все пак не може да не ви е минавало през главата какво бихте хакнали, човек не може да не се поблазни да хакне някой правителствен сайт или банкова система, стига да има уменията. Примамливо е някак, като идея. В чии програмистки дебри, различни от тези от Soft2Run, бихте се "нахакали“?
Таня: Защо да не?! (смее се)
Мартин: Аз, честно казано, нямам особено голям интерес. Колкото и да се шегуваме, това е много дълбока и трудна за усвояване материя, моите интереси са в областта на 3D дизайна, програмиране, свързано с игри (там има доста математика и е страшно интересно) - там бих се гмурнал.
VS: Кажете нещо задължително и полезно за нас, потребителите, директно от кухнята.
Таня: Използвайте Google!
VS: А като има проблеми с Google, както стана онзи ден?
Таня: Е, обаждате се на хакерите!
VS: А как се съвместяват 3D програмиране, гейм дизайн, редовно програмиране и гледане на бебе? Найден, теб питаме, ти от скоро си татко-програмист.
Найден: При мен не едно, при мен са две бебета, Антония и Виктория! Трудно е най-вече когато са гладни, защото шумът в къщата саботира home office-a. Аз съм project manager и през цялото време съм на среща с клиенти, но, справяме се. Близначките са на два месеца, така че приключението тепърва предстои...
VS: Колко човека сте вкъщи, положението Дядовата ръкавичка ли е?
Найден: Мхм... баба е при нас, което обаче не усложнява нещата, напротив.
VS: Ти от колко време си в Soft2Run? И каква зодия си, за малко да те пропуснем в суматохата?
Найден: От две години съм във фирмата, зодия Водолей.
VS: Какво е нещото, което прави вашата работа секси, атрактивна? Голяма част от хората не разбираме вашата материя и я тълкуваме погрешно като скучна, сигурни сме все пак, че има нещо в ДНК-то на програмирането и на този тип дейност, което ви държи будни, любопитни, живи. Къде е емоцията в работата ви, най-просто казано?
Таня: Причината, според мен, повечето хора да започнат да се занимават с това е, че програмирането не е никак праволинейно, то е невероятно разнообразно. Винаги можеш да започнеш нещо ново, винаги можеш да научиш нещо ново, няма момент, в който да знаеш всичко, няма как да си прекалено добър, винаги можеш да се впусеш в друг дял на програмирането и всичко да започне отначало. И никога не е скучно.
VS: Това звучи като страст, но тази стаст напуска ли те като си тръгнеш от работа или като затвориш компютъра в 18 часа, за да се върнеш към обичайния живот?
Таня: Зависи, но при повечето хора смятам, че не. В интерес на истината, в края на работния ден аз съм най-дейна, защото никога нямам търпение за крайния резултат.
VS: Разкажи ни за себе си, Таня?
Таня: На 25 съм, тази година се омъжих (в най-гадната година, да), във фирмата съм доста отскоро, завърших и висшето си образование съвсем скоро, това си е цяло постижение, специалност "Информатика“ в Пловдив, където и живея, макар че всъщност съм от Бургас.
VS: Ти каква зодия си?
Таня: Скорпион.
VS: А с какво се занимава щастливият съпруг?
Таня: Колега е в нашата фирма.
VS: По какво работиш в момента, какви проекти ти стоят на главата, така да кажем?
Таня: Освен View Sofia? Ами и по други сайтове, за чужди фирми.
VS: Четеш ли View Sofia?
Таня: Да, дори когато не ми се налага (смее се).
VS: Какви други интересни, хобита имаш? Какво друго се съвместява в живота една млада съпруга и програмист едновременно?
Таня: О, всичко! Отскоро рисувам, страсти са ми и четенето на книги и народните танци.
VS: Какво четеш в момента?
Таня: В момента една криминална поредица, но иначе чета абсолютно всичко.
VS: Любим автор?
Таня: Нещо между Стивън Кинг и Дан Браун.
VS: Мартин, представи се и ти?
Мартин: И аз съм на 25, от Бургас съм, също живея в Пловдив, преди три години живях и в София..
VS: Не ти ли хареса в София?
Мартин: Не че не ми хареса, целта ми беше да се върна в Пловдив да си завърша университета и тук си останах. Като цяло Бургас ми е любим, защото ми е роден град, но там няма тази възможност за кариерно развитие. И Пловдив, и София са супер. В София не ти става скучно никога, а в Пловдив е по-спокойно.
VS: Какво не можеш да понасяш в София? Обичаме да питаме този въпрос, Калина Мухова например, която живее в Италия каза, че София е градът с най-разклатените тротоарни плочки...
Мартин: Градският транспорт. Пътят ми от вкъщи до офиса пеша отнемаше същото време, което и с градския, много е бавен.
VS: Теб какво те интригува? И ти ли си по народните танци?
Мартин: Свободното си време отделям за бира с приятели, още програмиране и свиря на барабани и китара.
VS: А какво слушаш?
Мартин: Всичко, нямам абсолютно никакви претенции за музика, всичко мога да слушам от рок до джаз.
VS: Някакви дребни вътрешноведомствени тайни, традиции, ваши си ритуали? С какво свързвате Soft2Run, освен с многото числа и програми?
Мартин: Специален знак не знам дали имаме, но винаги си намираме поводи да празнуваме, обичаме това. Тиймбилдинги правим често и юнашки, сплотени сме, хората са млади, разбираме се перфектно, винаги ни е страшно забавно по време на работа.
VS: Как би убедил едно дете, 12-13-годишно, на колкото си бил ти, когато си започнал с програмирането, да се заинтрересува от професията?
Мартин: Бих го тествал. Ще му дам едно дистанционно или някаква друга джаджа, и ако успее да го разглоби - ще стане инженер от него.
VS: Харесваме много биографията на Стив Джобс и от нея знаем за конфликта между него и Бийл Гейтс. Джобс обвинява Гейтс, че му е откраднал софтуера за Макинтош, който по-късно продава на десетки конкуретни марки. Гейст е ориентиран практично, той смята, че продуктът трябва да се използва масово от всички, а Джобс си го представя по-елитарен, бутиков. Конфликтът ни е любопитен – според теб Гейтс или Джобс, отворен или затворен пазар за програми?
Мартин: И двата начина не са грешни за мен, не подкрепям никой от тях конкретно. Затвореността на Apple е критерий за качество, което прави високите цени резонни.
VS: Ако имаме приятел, гадже, брат, сестра програмист, какво да му подарим за идните Коледни празници?
Мартин: Тъпа шега. *смее се* Нещо свързано с тъпия програмистки хумор, това ще печели всеки път.
Таня: Съгласна съм. Плюс гумено жълто пате.
VS: Какъв е inside joke-ът с гумените патета?
Найден: Това идва от експеримент на една голяма компания, която постоянно получава безмерно много заптивания всеки ден и решава пред IT отдела да сложат една плюшена мечка с надпис „Задайте въпроса си на мен, ако не получите отговор - влезте“.
Таня: Да, идеята е, че ние програмистите редовно имаме въпроси и проблеми, на които няма начин да си отговорим, не можем да измислим нищо часове наред, мислим го, а то не става и не става. И като питаме гуменото пате, докато си изкажем въпроса, вече сами сме си отговорили. Идеята е, че като вербализираш въпроса, успяваш да го осъзнаеш и осмислиш.
VS: А любим виц за програмисти?
Таня: По-лошото от календар с облечени пожарникари е календар с голи програмисти.
VS: В тази връзка ни хрумва да ви питаме за по един любим постулат, девиз, крилата фраза.
Найден: Важното е днес да съм по-добре от вчера и да съм по-зле от утре.
Таня: Когато една врата се затваря, друга се отваря. При мен стана така със сватбата, отменихме я, беше тъжно, защото всеки чака този момент цял живот, но макар да се случи по-късно, мисля, че беше по-хубаво, отколкото първоначално си мислихме.
Мартин: Аз не оставям нещо за утре, което мога да свърша другиден.
VS: Нека всеки от вас опише останалите с по три думи.
Таня: На мен Мартин ми е кум, така че аз много неща мога да кажа за него, но все пак: музика, упоритост и, понякога, безнадежден.
Мартин: Таня е много упорита, точна и човек, с когото всеки винаги може да се разбере.
VS: Прекъсваме те тук, защото току-що ти откри една малка астрологична Америка – това е първият път, в който някой казва, че е лесно да се разбереш със Скорпион! Все пак, как ще изпратите годината? И какво очаквате от следващата, вече сме с единия крак в нея?
Таня: Да, в интерес на истината. В крайна сметка промените са хубаво нещо, може да са лоши, но винаги са за добро. Такава е моята гледна точка. В началото си мислех, че всичко е много лошо, но осъзнах колко е нужен позитивизмът и сега съм на друго мнение. Откровено казано, искам 2021-ва да продължи по същия начин като тази, но хората да я приемат много по-добре.
Мартин: Аз ще посрещна 2021-ва с много шампанско, но като цяло 2020-та не беше много лоша година, поне за мен. Липсва ми контактът с хора, искам да той да се върне, но вярвам, че това ще става малко по малко през следващата година. А и аз се чувствам много по-продуктивен като работя от вкъщи.
Найден: Аз не мога да се оплача от 2020-та: родиха се момиченцата, със съпругата ми намерихме жилището, което много дълго търсихме, а и научихме много неща - да, загубихме контактът с хората, не можем да излизаме свободно, не можем да идем на заведение с приятели, но аз разбрах, че хората, които наистина държат на теб, си остават до теб и при тези обстоятелства.
VS: Може ли на финал да направите по едно Коледно пожелание, всъщност две - едно към читателите ни и едно към Soft2Run, вашата компания, към колегите.
Мартин: На читателите ви пожелавам едно топло посрещане на Новата година и да не забравят, че всичко ще се нареди както трябва. Нужно е още малко търпение. На колегите желая да останат все така ведри, бодри и забавни.
Таня: Същото за колегите - да запазят своя здрав разум и радостен дух. А на всички останали, освен това, пожелавам да не се отчайват, всичко е точно!
Найден: Аз пожелавам на всички едни прекрасни празници, прекарани със семейството и близките. Избягайте за малко от нашата работа и продуктите й. А на компанията пожелавам да се развиваме устремно през следващата година, да имаме нови, все така интересни проекти, и да откриваме нови и нови таланти, като Таня и Мартин.
More from View Sofia
Life-changing: пълното слънчево затъмнение ДНЕС
Астрологична и астрономична обосновка на събитието.
Петъчна доза секс: Александър Лудвиг на 29!
Мъж приключенец и невероятно сладурче
Прясно рязговорихме за вас: Башмайсторите Гошо, Коцето и Пепи
Ако не знаехте, че софийската ул. Хан Аспарух е на вили и могили, да ви кажем...
