Ако постоянното несъответствие между биологичния ни часовник и съзнателната представа за реалното тиктакане на часовника не успяват да ни убедят, че времето е (твърде) променлива единица, то може би модните ревюта го доказват по-нагледно. Разглеждаме колекциите за 2021-ва, в които предимно присъстват цветове като киселинно жълто, мандарина, домат, циан и кестен, и получаваме някакво странно déja vu; всяка визия, изпълнена с наситен цвят, има почти абсолютно копие на колекции от вече далечната 2011-та. Това означава ли, че се връщаме назад във времето или отново доказва, че "новото е добре забравено старо"?

Raf Simons, Spring 2021 READY-TO-WEAR

Raf Simons Spring 2021; Jil Sanders Spring 2011

Използването на прекомерно ярки цветове е похват в модния дизайн, наречен color blocking. През ранните години на миналото десетилетие, това "блокиране" от наситени и силни цветовете е напът да се превърне в определяща естетика за 20-те години на нашия век, особено използвано от дизайнера Раф Симънс за бранда Jil Sander, наблюдаваме го и в колекциите на Prada, Prabal Gurung, Thakoon и много други дизайнери, които използват именно тези контрастни живи нюанси. За дизайните на J.Crew Джена Лайънс използва всякакви цветове, превръщайки дрехите в дъга от супер наситена палитра.

Miu Miu, Spring 2021 READY-TO-WEAR

Miu Miu Spring 2021; Prada Resort 2013

Цялото модно движение се върти около идеята да се наслаждаваме на дрехите и да се обличаме според настроението си. Тенденцията да показваме вътрешната радост чрез външния вид идва след социалната депресия на рецесията през 2008-ма, когато модата приема един по- строг и ограничен вид. "Черното, към което винаги прибягваме, сега изглежда мъртво, скучно, сухо“, пише Сара Моуър в септемврийския брой на Vogue през 2011-та. "Виждам сеизмичното значение на тази нова цветна вълна в начина, по който тя прониква в шивачеството - якета, палта и панталони, които се правят в черно по подразбиране още от 80-те.“

Louis Vuitton Spring 2021 Menswear; Raf Simons Spring 2013 Menswear

В последно време, през мрачната 2020-та, луксозните брандове показват предимно свежи и разноцветни визии за пролетния сезон 2021. В колекцията дамското облекло на Раф Симънс виждаме гигантски ивици в металически кобалт и пурпурно, Bottega Veneta пък залага на червения доматен цвят в съчетание с циан за курортната колекция от Даниел Лий, а колкото до мъжките визии на Върджил Абло за Louis Vuitton - лимоново жълто и бордо определено доминират. Color blocking-ът има за цел най-вече да внесе ред в една "кодирана система за цветове", като Витрувианския човек на да Винчи, но с цветове. Тази организираност на палитрите не бива да ограничава свободата в избора ни, а по-скоро ни дава лекота и спокойствие, особено във времена на безпокойствие и хаос.

Елиза Налин (вляво) и Хана Габи Одиел (вдясно)

Цветово кодираната мода прави комбинациите по-изчистени и подредени - без принтове, без прекомерност и без предразсъдъци - залагаме единствено на божествената сила на оптичната илюзия на цветовете. Именно през 2011-та, когато Instagram тепърва набира популярност и уличният стил се трансформира от най-нишата форма на стил в почти автономна индустрия, контрастирането на най-скандалните неонови нюанси е начинът да бъдем забелязани. Репортаж на модния критик Фил Оу от 2011-та и 2012-та го доказва, коментирайки стилистиката Елиза Налин в коралово и контрастиращо лимонено жълто, а моделът Хана Габи Одиел съчетава черешово червено с кремав тюркоаз. С две думи, едва ли ще намерим стилни модни моменти от тези години без да бъдем заслепени от подобни смели комбинации на неоново розово, електрическо виолетово или лимонено жълто. И явно е време да адаптираме гардеробите си отново към този забавен стил, защото знаете ли какво - "Време е да бъдем смели", както казва Миуча Прада преди 10 години: това е едно вечно модно послание, което онагледихме в галерията горе.