Следва

Кой как избра да се рекламира: тенис дивата на Louis Vuitton

My Style: Десислава Иванова, нежното лице на психотерапията

Тя изглежда като човек, който би могъл да обиколи света за 80 дни 

All fashion преди 3 години

Деси ни разказа много за себе си, много и за нас самите. На 26, дипломиран психотерапевт, много слънчева и определено безстрашна, стилът й излъчва младост, а фешън и бюти изборите й са достъпни и артистични. Не познаваме човек, който да притежава (и носи едновременно) толкова много пръстени и толкова силен нюх да застава сам срещу себе си. Чували ли сте някой, който има страх от височини, да е скачал с парашут? Деси... 

Попаднахме на това интересно момиче в съкровищницата от лица, наречена Инстаграм, и я поканихме да си поговорим и да облече всичко, в което се чувства красива и себе си. Смях, разходка по "Аспарух" и най-сладките мандарини за този сезон - разговорът ни с нея, обогатяващ и свеж, е по-долу. 


Раница Silver&Polo, яке Bershka, панталон Twinset Milano

View Sofia: Представи ни се!
Десислава Иванова:
Казвам се Десислава, много ми е приятно. 

V.S: Каква зодия?
Д.И.:
*смее се*: Раче, лятно дете съм. 

V.S.: Kак ти се отрази Сатурн, който до скоро правеше опозиция на Раците?
Д.И.
: Горе-долу, преминах през някакви емоционални пикове и низини, като това се отнасяше главно в нежеланието ми да мръдна от леглото, но мисля, че преминавам през тях, защото работя сама, не завися от никого и ако имам клиенти - супер, ако не - разполагам с времето си. 


Панталон United Colours of Benetton, пуловер H&M, кецове Оriohh Sllyy

V.S.: Гадже имаш ли?
Д.И.:
Имах. Приключихме при първата карантина. 

V.S.: Какво правиш в свободното си време?
Д. И.:
Ами... чета, излизам, чета още, пиша... всякакви такива неща.


яке Bershka, панталон Twinset Milano, обувки Brunate Italy, пуловер H&M

V.S.: Какво четеш? Препоръчай ни книга.
Д.И.:
Главно мистерии и криминални книги. Имам две любими книги с къси разкази, наричат се "Криминални истории с неочакван край". Аз съм огромен любител, гледала съм всички възможни ужаси и вече успявам да разгадая сама историята, но не и в тези книги... В края все пак има нещо, което ме изненадва.

V.S.: Ти си от София, нали? Живееш и работиш в дома си или как?
Д.И.:
  Да, живея в София, но не работя у дома, защото живея сама и не ми е комфортно. В работата си често се срещам с човек за пръв път и предпочитам да съм на място, където знам, че ще има хора. Да си психотерапев невинаги е спокойно и забавно...


яке Monte Cervino, раница Silver&Polo, панталон Rinascimento (Made in Italy)

V.S.: С какво образование си? Как намираш клиенти тук?
Д.И.:
Завърших когнитивна психология в Швейцария. След това се върнах тук и започнах работа. Започнах да правя онлайн съдържание: министатии, видеа, да се свързвам с други хора в моята сфера, всичко е от уста на уста, но доста голям успех имам по този начин, защото много хора разчитат повече на опита на свои познати, отколкото на някаква реклама.

V.S.: Какво представлява един сеанс - например, ако дойде някой от нас какво да очаква? Предполагаме, че хората идват най-често с депресия, тревожност, усещане за малоценност.
Д.И.:
Да, точно така - депресия, страхове, липса на самочувствие. Забелязвам, че се появяват повече и повече хора, които имат проблеми с взаимоотношенията, с любовните връзки и в интимен план, с това да намерят и задържат партньор. Основата винаги е една и съща и това са страховете. Така че ако мога да определя нещо, с което работя винаги и постоянно, това е страхът. 

V.S.: Вярно ли е, че не трябва да познаваш предварително (още по-малко да си си близък с) терапевта, когото посещаваш?
Д.И.:
Мненията по въпроса са различни. Аз предпочитам да не познавам човека, тоест да нямаме приятелски отношения, за да бъда по-обективна.

V.S.: Да си сам проблем ли е?
Д.И.:
В никакъв случай. 

V.S.: Мъже или жени идват по-често? Кои сме "по-луди"?
Д.И.
: 50 на 50 е. Жените определено са по-лудите. Въпреки че всеки, който е дошъл при мен, е равностоен с всички останали. Просто двата пола минават през емоционалните състояния по различен начин.

V.S.: От какво ги е страх хората най-много? Не от Ковид, очевидно?
Д.И.:
Не, въпреки че и това сега играе голяма роля и особено много хора започват да получават странични ефекти, защото за има-няма година целият свят осъзна, че може да се затвори цялостно. Изгубихме една стабилност, която досега не осъзнавахме, че имаме, и когато се дръпна почвата под краката ни, се зародиха големи проблеми: страхове и тревожност, които се отразяват емоционално и физически, например в проблеми със съня или в комуникацията. 


V.S.: Когато хората дойдат при теб и ти кажат: "Много съм самотен, не мога да си намеря партньор", ти как процедираш?
Д.И.:
На първо място знам, че това е върхът на айсберга, и просто трябва да започна да дълбая надолу. В повечето случаи винаги става дума за някаква болезнена история, нещо забравено или нещо, което не осъзнаваме, но ни е променило като хора в миналото. Оттам нататък не забелязваме как тази своеобразна бариера, която поставяме около себе си, с цел да се самозащитим, започва да става по-голяма и по-голяма с времето, което поражда още страхове. Това е резонно, разбира се, но в такъв момент човек се запитва: "Да продължавам ли да живея с дадения страх и да съм такъв, какъвто съм в момента, тоест незадоволен, нещастен, неразвиващ се, или да направя нещо по въпроса, дори да сгреша?"

V.S.: Ние масово забелязваме, че хората са самотни и страдат от това, че нямат гаджета или съпрузи? Преди време в редакцията бяхме общо девет жени и само една от нас беше сгодена, направо я гледахме като божество... Хората наистина увеличават периметъра на дистанция и става все по-трудно да си намериш някого. Как да стане това, като трябва да си общуваме главно по Messenger? Ние бяхме планирали статия със 75 места, на които да срещнем някого във времената на технологична чума, а то дойде пандемията...
Д.И.:
Аз имах подобен проект - Как да се срещат хората извън професионалната им среда. Понеже се оказва, че след като излезем от училище, университет и като влезем в работна сфера, не осъзнаваме, че нямаме особено шансове да се срещаме по дълбок начин с хора. Първият ми съвет е да си намерите хоби, но съвсем преди това трябва да сме сигурни какви са границите ни: какво сме способни да приемем и какво със сигурност не искаме. Дори привидно повърхностни неща са нормални, ако някой е твърде нисък, няма достатъчно високо образование, не ни привлича физически или не е толкова финансово стабилен, колкото ни се иска... Всичко това е окей, трябва само да сме изключително откровени със себе си.


панталон United Colours of Benetton, пуловер H&M, кецове Оriohh Sllyy

V.S.: Но ние, особено жените, често не знаем какво искаме, докато то не дойде при нас. Какво правим в такъв случай?
Д.И.:
Трябва опит. Колкото по-малко опит имаме, толкова по-малко грешки сме правили, а ние се учим от грешките си. Ако не преминем през тях, няма как да разберем какво не ни харесва. А ако не знаем това, няма да знаем и противоположното, а именно - какво ни харесва. 

V.S.: Но ти самата си само на 26, успяват ли хората да те приемат като компетентен, сериозен специалист? Има ли такъв скептициъм, макар самата ти да вдъхваш достатъчно професионализъм и стабилност като усещане?
Д.И.:
Има такива хора. Общо взето, не ми се е случвало да дойде някой, ако не ме е харесал. Тоест самата аз няма да го допусна, защото знам, че срещата така няма да е ползотворна. Предпочитам преди да се срещна с някого да се чуем по телефона, да видим дали аз мога да работя с него и дали той може да ме чуе, защото едно е някой да дойде и аз да му кажа нещо, друго е в същото време да разбере и да вникне в това, което му казвам.

V.S.: Колко струва един сеанс, ако не е тайна?
Д.И.:
40 лева

V.S.: Можеш ли да се издържаш с това на наша територия?
Д.И.:
 В Българя няма закони, които строго да регулират тази дейност, с други думи - всеки може да бъде терапевт. Астролози, хора, които работят с чакри, също са терапевти, а аз мисля, че всичко е терапевтичен процес, стига да помага. Аз лично мога да се издържам от това, но влизам в тази сфера, знаейки, че или трябва да помагам на хората, или да се превърна в бизнес, в продукт. 

V.S.: А колко сеанса, грубо, са нужни за решаването на един проблем?
Д.И.:
Няма такива неща. Според мен е изключително лицемерно да се обещае определен брой сеанси, виждала съм го в различни течения, при различни колеги. Изключително специфично и индивидуално е. Ние дискутираме, работим заедно, но истиският процес се случва извън срещата. А и един сеанс продължава само час.

яке Bershka, панталон Twinset Milano, обувки Brunate Italy, пуловер H&M

V.S.: С какво си облечена, когато работиш?
Д.И.: Работна униформа нямам, но определено се обличам по-различно от обикновено. Предпочитам да съм малко по-консервативна, тялото ми да е по-прикрито, но и много държа да ми е изключително комфортно, защото човекът, който е срещу мен, не трябва да чувства неудобството ми. 

V.S.: Флиртуват ли клиентите с теб? 
Д.И.:
Моя е работата да съм неутрална и да имам една компетента съпричастност, която понякога се бърка със симпатия. Ако се случи нещо такова, клиентът трябва да смени професионалиста. 

V.S.: Как определяш стила си?
Д.И.:
Много неутрален, забелязах го сега, когато приготвях нещата, които да донеса за снимките. Оказа се, че имам страшно много бели дрехи, кафяви, черни и сиви. Това е изключително интересен процес за мен. Имах представата, че се обличам цветно. 


пуловер Massimo Dutti, панталон Stradivarius

V.S.: Коя марка харесваш; на какво не можеш да устоиш никога?
Д.И.:
За жалост на моя бюджет - Massimo Dutti. И малки италиански марки, които си купувам всяко лято, като ходя в Италия.

V.S.: Еха! Всяко лято! Какво правиш там?
Д.И.:
От няколко години насам всяко лято изчезвам за месец в Италия, под предлог да уча италиански. Ходя сама, винаги в различен град. 

V.S.: Това know-how си го открадваме! Как ти дойде идеята за такива романтични бягства?
Д.И.:
Обожавам да пътувам и това ми е повод. Винаги си купувам някакъв пръстен като сувенир.

V.S.: Струва ли си според теб инвестицията в дрехи?
Д.И.:
Да. Научих това по трудния начин, а именно, че ако се водя по модни течения, нещата не се получават. 

V.S.: Най-скъпите на душата и сърцето ти притежания? Нещо, от което за нищо на света не се отказваш?
Д.И.:
Имам любими пръстени от баба ми и от майка ми. И едни обувки, отново италиански. 

V.S.: Търпиш ли критика? Ако някой ти каже "Това е много грозно!" - как реагираш, влияеш ли се?
Д.И.:
Имам лошия навик от работа: всичко, което се каже, да го разнищвам. Затова не се обиждам особено много.  

V.S.: Какво има в козметичния ти несесер?
Д.И.
: Мога да се похваля с това какво няма - фон дьо тен. Вече шест години не ползвам, по препоръка на любимата ми козметичка: "Прелест моя, нали знаеш, че сега, когато си на 19, и ползваш толква много грим, след 10 години количеството ще трябва да е двойно, за да прикриеш щетите, които сама си причиняваш". Иначе винаги нося в себе си молив за вежди Essence, хайлайтър, спирала и балсам за устни.

V.S.: Какви картини има по стените в дома ти?
Д.И.:
Обожавам галерии. Където и да отида на първо място посещавам галериите. Обичам мънички картини от улични художници.

V.S.: Какво друго те пали? 
Д.И.:
Работата ми е много емоционално изтощаваща, заради което обичам и искам да се натоварвам и физически. Ходя на стрелба, опитвам се да е повече от веднъж на седмица. Много е отрезвяващо, почти на ръба на терапията. Идват ми идеи така *смее се*.

Обичам кънки, ски, пробвала съм хокей, имам разрешително за гмуркане (още едно оправдание да пътувам). Обичам да правя "страшни" неща, да излизам от зоната си на комфорт. 

V.S.: Как се виждаш след 10 години?
Д.И.:
Със собствен кабинет и с оналйн практика. 


Панталон United Colours of Benetton, пуловер H&M, кецове Оriohh Sllyy

Следваме Деси в Instagram, Facebook и Youtube - контентът й е задължителен за всеки уважаващ себе си приключенец!

More All fashion