"Знаете, че цветето се навежда, когато вятърът пожелае това. И вие трябва да бъдете като него - да сте преизпълнени с дълбоко доверие!"

Този цитат, както и този преди него, са от един от любимите поети на нежната половинка на прелестното любовно и творческо дуо, което представяме днес. Става дума за Райнер Мария Рилке, а ТЕ са Елиа и Анна-Александра. Нито повече, нито по-малко от това, което обичаме да чуваме, виждаме и съпреживяваме ние, екипът на View Sofia, когато каним хора за интервю. 

Надолу говорим за Любов, Изкуство и Живот, ще ви хареса, както ни харесва и на нас!  

View Sofia: Разкажете ни кои сте, какво обичате, какво - не, откъде идвате, накъде отивате, защо сте двама?

Анна-Александра: Казвам се Анна-Александра и съм артист и модел, най-вече човек, който обича живота и преминава през него, бохемствайки. Родена съм и съм израснала в София, но съм гражданин на света. Обичам да пътувам, защото съм много любопитна. Изучавала съм древни езици и култури, философия и културология, теми от тези дисциплини често (или винаги) присъстват в проектите ми. Обичам да чета и пиша поезия, обожавам митове и древна история. Занимавала съм се с най-различни неща, но те винаги са обединени от идеята да създавам красота и смисъл.

Елиа Недков: Казвам се Елиа и съм сегашен вариант на ренесансов артист, тъй като в портфолиото ми може да се намери архитектура, интериорен дизайн, графика, мода, филм, фотография, приложни изкуства. Роден съм в България, но животът ми преминава в различни държави. Малко в Берлин, доста във Виена и Грац (Австрия), много в Милано. Сега от няколко години, заедно с моята муза и любов, на остров Майорка. Обичам живота, морето, да съзерцавам с лула в уста и после да се впускам в реализацията на идеи, появили се в главата ми. Не обичам страха и монотонното ежедневие, да гледам телевизия и да чета вестници. Нямам представа накъде отивам, но се грижа това да се случи със стил. Обичам да съм вдъхновен по класически начин - от муза, и мога да кажа, че съм щастливец, защото се намерихме с Анна-Александра.

VS: Професиите ви се допълват, важно ли е за една връзка, двойката да е ангажирана в сходни сфери?

А.А.: Да, професиите ни се допълват и това е изключително важно. Смятам, че винаги в една двойка хората трябва да се интересуват от сходни неща и по възможност интелектуално да си импонират. Както казва Жан Люк Годар, мой любим режисьор, ако хората в двойката не харесват еднакви филми, вероятно ще се разделят. За някои хора е много трудно например да работят ежедневно с интимния си партньор, но реално това е една от най-истинските колаборации. Бергман казва, че не може да дирижира актриса, която не му е съпруга. Напълно го разбирам. Би трябвало, ако има синхрон между двама души, той да може да бъде приложен навсякъде. Другото не е много истинско.

Е.Н.: За мен няма друг вариант. Тъй като не разделям живота от работата, за мен би било адски трудно да бъда с партньор, с когото не споделям ежедневието. В нашия случай Алекс ме вдъхновява, много от нещата, които правя, са за нея. Тя е обект (пред обектива, картината и т.н.), но също и съпричастник, съветник и съучастник.

VS: Как се запознахте?

А.А.: Много хубав въпрос, защото тази история обичам да я разказвам. Запознахме се абсолютно филмово и ненадейно пред един театър. Аз се бях развела преди една седмица и бях на посещение при семейството ми, а Елиа беше дошъл да води майсторски клас по дизайн в България. Близък приятел ме покани да гледам постановка, в която играе, и аз отидох. Пред театъра чакаше един много добре облечен мъж със синя кърпа в джоба на сакото. В салона ме гледаше през цялото време, без да откъсне очи от мен, аз бях хладна като статуя и (това) го регистрирах само с периферното си зрение…

Е.Н.: Видях я и веднага в мен изплува силен “древен” спомен, пълен с гръцки статуи, музи и вино. Все едно от вечни времена съм я познавал и същевременно, в този живот, за първи път я намирам. Еуфорията ми беше чисто естетическа, исках да се наслаждавам на нейния образ. Изчаках след театъра отвън, просто да я погледам как се движи, но тя не се появи. Тръгнах си, за да се срещна с приятел. По-късно отидохме в един бар и виж ти, тя беше там и единственото свободно място беше до нея. Разменихме си бегли реплики от рода на: “С какво се занимаваш - тя - с поезия, аз - с естетика. Аз - О, бих се радвал да прочета нещо твое.” След малко тя стана и каза, че трябва да си тръгва. След два дена получих, неясно как, мейл с поезия. Останалото е страстна любов.

VS: Живеете в Майорка? По-хубаво е от София или просто така се случи?

А.А.: Живеем в Майорка от две години. Островът е невероятно красив и магически, и както казва Гертруд Щайн на Робърт Грейвс в едно интервю от 1929 - “Майорка е рай, ако можеш да го понесеш”. Животът тук е интензивен и силно свързан с морето. Можеш да срещнеш абсолютно всякакви хора - от световноизвестни артисти и актьори през аристократи до шамани, дошли от Мексико. Обичам много София и България, но в момента усещам силно мястото, на което се намирам, като свой дом.

Е.Н.: Всяко място си има своя чар. За мен като творец, домът е там, където творя. Това, от което имам нужда е текстура, която ясно носи следата на времето. Както цветът и повърхността на камъка, вграден от стотици години във фасадите на сградите тук, грян от слънцето, мит от морето, брулен от вятъра. Избрах Майорка заради тази текстура, но също и заради рядката комбинация на култура с природа.

VS: Ние смятаме, че стилът е съществена част от живота. Как всеки от вас би дефинирал понятието "безупречен стил”?

А.А.: Стилът е изява на вътрешния ти живот и естетически разбирания. Безупречен за мен означава съчетание от елегантност, без прекалена претенция, минимална, изчистена линия, органични материали и задължително присъствие на драматично-еротична нотка.

Е.Н.: За мен стилът е израз. Съзнателно или несъзнателно създаване на идентитет. Микс от култура, време, координата. Стилът има голяма сила, може да изяви социално положение или политическа принадлежност. Може да отвори врати или да ти създаде врагове. Ето защо много брандове плащат сериозни суми на арт-директори, които да създават и поддържат техния имидж. Стилът е безупречен, когато е идейно изравнен, в синхрон с носителя си.

VS: Фундаментите на това да се чувстваме комфортно в собствената си кожа?

А.А.: Най-вече да бъдеш откровен. Не е нужно да се прикрива и маскира нищо.
Глупав е постоянният стремеж към следване на мимолетни моди или покриване на странни естетически критерии. Ако един човек притежава чувствителност и дълбочина, то притежава и силен фундамент, върху който може да стъпи неговата физическа изява. Човек излъчва много силно това, което има отвътре.

Е.Н.: Когато това, което правиш, е това, което искаш да правиш.

VS: Най-добрите материи?

А.А.: Най-добрите материи са органичните материи и то придобити по честен, отговорен и устойчив начин.

Е.Н.: Това за мен са материите, които успяват по най-добър начин да изразят една идея или стил. Както в архитектурата, така и в модата, обичам “честните материали”. Наричам така тези, които нямат претенцията, че са нещо друго. Обикновено евтините материали имитират по изкуствен начин истинските. Ламинат имитира паркет, акрил - вълна и т.н.

VS: А най-лошите?

А.А.: Точно обратното. Материите, придобити без грижа към хората и природата, от компании, обслужващи интересите на брандовете за бърза мода. Един от основните световни проблеми, свързани с рециклирането на отпадъци, е този за преработването на отпадъците от модната индустрия. Текстил, дрехи. Друг основен проблем е огромният финансов натиск над фермери в страни като Индия, приложен от големи брандове, които купуват много евтино памук и други материи. Смятам, че човек няма право да пазарува безотговорно, без да се замисли, например, от къде идва тази дреха, за да струва толкова малко. Не можем да претендираме за висок морал, без той да диктува най-елементарните ни ежедневни решения.

Е.Н.: Както казах, най-лошите са имитациите, обикновено постигнати по изкуствен начин. Те са и тези, които са екологично неустойчиви.

VS: Опишете ни хармонията? Какво значи, как се постига, до какво води?

А.А.: Хм… хармонията я има в Пролетния ритуал на Стравински, в концертите за пиано на Рахманинов и в поезията на Елиът, Рилке и Бродски. Според мен тя е момент на съзвучие, перфектен синхрон, но не може да е статус, защото ние сме във вечно движение. На мен няма да ми харесва да съм постоянно хармонична, съразмерна и балансирана. Дори смятам, че хармонията се ражда след моменти на хаос, силни емоции и страдание. След много силна буря обикновено изгревът е невероятно красив.

Е.Н.: Хармонията е баланс. Балансът е променлив, нещо като ходене по въже, ако залитнеш много надясно, трябва да компенсираш с много наляво. Хармонията може да бъде приятна и лека (много малки залитания по въжето) или интензивна и напрегната (големи залитания по въжето). Когато човек прекали с някое залитане и не може да компенсира, пада от въжето.
Да постигнеш хармония означава успешно да ходиш по въжето на живота и да си в мир с това.

VS: Как протича един ваш ден?

А.А.: Имам син на 7 и заради него, абсолютно против волята, ми ставам рано всяка сутрин, иначе бих ставала по обяд. Обичам да рисувам, пиша, чета и гледам филми до късно нощем. През деня имаме срещи или работим по наши лични или общи проекти с Елиа. Разхождаме се покрай морето. Много голямо удоволствие ми доставя да пазарувам, защото обичам да готвя, а и защото пазарите на острова са невероятни. Красиви, пресни продукти, екзотични съставки.

Е.Н.: Нещо като на ловец, обаче на впечатления, моменти, възможности. Балансът между времето за вдъхновение и времето за неговото интерпретиране е изключително важен и е на почит в ежедневието ми.

VS: Александра, какво обичаш да правиш, освен да рисуваш и да позираш красиво?

А.А.: Обичам да чета и да пиша поезия, обичам да гледам филми и да слушам опера. Обичам да организирам пиршества за тялото и духа. Много обичам да готвя.

VS: Женствеността вродена ли е и има ли начин да се култивира, възпита, придобие?

А.А.: ………….
Е.Н.: Нямам представа, мисля, че всеки е способен на израз и го прави, ако има нужда.

VS: Най-сериозният враг на вътрешния мир?

А.А.: Съмнението в себе си, съжалението, че не си направил нещо, което си искал да направиш.
Е.Н.: Страхът.

VS: Колко проблема на ден е в състояние да реши един отделен човек? Питаме, защото понякога усещаме, че сме се заели с едновременното разрешаване на 100 неща, от което обичайно нищо не се финализира добре, ние се напрягаме до лудост и в крайна сметка изобщо не се получава. Всъщност, как се пази здравословен баланс? На ежедневно битово ниво и на глобално.

А.А.: Мисля, че човек трябва да действа, а не да се вцепенява, дори пред цунами от проблеми. Можеш да изплуваш, само ако се движиш. Когато съм в подобна криза, се опитвам да се концентрирам върху идеята, че всичко отминава и дори вероятно ще ми изглежда смешно или незначително след време. На глобално ниво е същото - личните решения и малки жестове биха довели до сериозна промяна след време.

Е.Н.: Когато човек се напрегне така, е време да поспре и да пренареди нещата според тяхната йерархия. Постоянното гонене на мултитаскинг ни кара да бъдем повърхностни.
Аз лично мисля, че е време за компенсация на цялото това бързане. Време за slow living, време за дълъг класически роман, за изслушване на една цяла опера. Less is more. Това го мисля и относно консумацията. По-добре един занаятчийски (по-скъп) продукт, отколкото 5 евтини конфекционни продукта, които обикновено са имитации на първите. По-добре среща с един истински човек, отколкото инстаграм среща със сто инфлуенсъра.

VS: Кои грешки си давате сметка, че допускате?

А.А.: Много съм импулсивна и нетърпелива и това неминуемо води до сблъсъци. Силно самокритична съм, което понякога е деструктивно.

Е.Н.: Обичам екстремни неща и често последствията са тежки. Очаквам хората да са преминали през същият интензивен тренинг на живота и да не се глезят.

VS: Формулирайте щастливата връзка?

А.А.: Връзка, в която можеш да си себе си и няма какво да криеш. Връзка, в която си на едно ниво с партньора си - интелектуално, сексуално и всякак, а също и връзка, в която приемаш, че другият не е съвършен и го обичаш именно за това.

Е.Н.: Всичко това, което каза Алекс! Бих прибавил и връзка, в която партньорите провокират у другия едно постоянно търсене все по-надълбоко. Обратното на бавно появяващата се скука при нормалните връзки, в които интелектуалните и сексуалните отношения се изтощават.

VS: Разкажете историята на e.n.bags (дизайнерската линия чанти от текстил и кожа на Елиа)?

Е.Н.: e.n_bags се появи от идеята да комбинирам минал опит (в случая дизайн и арт-дирекция) с локални занаяти. Тук на Майорка производството на обувки и чанти е било едно от най-мащабните в Европа. По-късно всичко се премества към Китай, но тук все още могат да се намерят занаятчии от онези времена, продължили да работят в своите ателиета. Цялата философия на локално производство, бавно, с внимателно куриран стил, с цялото нужно време, ме очарова. Част сме от целия процес - дизайн, създаване на прототип, реализация, следват снимки, филми и т.н. до личен контакт с клиентите.

Най-добрите български ДИЗАЙН марки за 2020 - Part One!

VS: Кой носи от вашите чанти? Освен нас :)

Е.Н.: Предполагам хора, които се идентифицират със средиземноморско слънце, истински материали, устойчиви продукти, както и с нашата философия. Имаме клиенти от Америка, Европа и Азия.

VS: Какво обичаш в Него?

А.А.: Упоритостта. Не съм виждала човек, който наистина никога не се отказва, не се предава. Наблюдавала съм го как се справя в невъзможни ситуации. Блестящият ум. Продължавам да съм фасцинирана от лекотата, с която учи напълно нови неща от нула, например видеомонтаж или програмиране или свирене на някой музикален инструмент… Елиа е истински бохем, който се наслаждава на живота и цени красотата на момента. В него има един напълно натурален аристократизъм.

VS: Какво обичаш в Нея?

Е.Н.: Обожавам я! Тя ме вдъхновява. Излъчва древна красота и еротика, но има и невероятни познания по антична култура, прекрасен събеседник! Способна да създаде магнетичен свят около себе си, пълен с красота, изкуство, музика. Чете адски много и после споделя и дискутира с мен. Готви невероятно. Нежна в деня, страстна в нощта.

VS: Допир, мисъл, звук, енергия - как степенувате емоциите? По-добре е човек да е щедър в емоциите си или да е по-обран?

А.А.: Винаги съм смятала, че човек не трябва да бъде пестелив в проявата на емоции. Аз никога не съм. Абсурдно е да се обича пестеливо или пък да не се обича от страх да не бъдеш наранен? В едни прекрасен филм на Сорентино - “Youth”, един от главните герои разговаря с друг и отвръща  ¨You say that emotions are overrated. But that’s bullshit. Emotions are all we’ve got¨. Аз съм на същото мнение. Мисля, че емоциите са всичко.

Е.Н.: Допир, мисъл, звук са усещания. Енергията не е емоция. Емоциите, за мен, са нашият компас. Те ни показват дали една ситуация е изравнена с нашето състояние или влиза в разрив с него. Когато имаш положителни емоции, значи си на прав път.

VS: Любими филм, книга, картина, музикално произведение?

А.А.: Това си е чисто болезнен въпрос. Списъците са безкрайни, но ще спомена някои произведения, които са оставили силен отпечатък върху мен. “Четири квартета” на Т.С. Елиът, поезията на Фрост, Бродски, Рилке. Писмата на Марина Цветаева, има една невероятна книга с кореспонденцията между нея, Рилке и Борис Пастернак, както и една, съдържаща избрани писма, публикувана на български - “Живот в огъня”. Много обичам да чета латиноамериканска литература - Борхес, Маркес, Кортасар, Льоса. “На изток от рая” на Джон Стайнбек, “Луна и грош” на Съмърсен Моъм, “Идиот” на Достоевски, “Доктор Живаго” на Борис Пастернак, “Непосилната лекота на битието” на Милан Кундера са също книги, които много са ме впечатлили. Аз чета много, основно специализирана хуманитарна литература, книги, свързани с философия, митология или антропология и много от артистичните ми проекти са свързани с идеи или впечатления, породени от тях. Киното е също голяма моя страст. Ето някои от любимите ми режисьори - Тарковски, Бергман, Годард, Ерих Рйомер, Агнес Варда, Ларс фон Триер, Алехандро Иняриту. По отношение на музиката обожавам класическа музика. Стравински, Арво Пярт, Джон Адамс, Филип Глас.

Е.Н.: Филмите на Антониони, книга - “Баронът по дърветата” на Итало Калвино, картина - “Момче с кошница плодове” на Караваджо, музика - “Shaker Loops” - от Джон Адамс.

VS: Как ви тръгна 2021-ва?

А.А.: Прекрасно. Да, времето е трудно и турбулентно, но също и приключенско.

VS: А как си представяте, като творци и фини хора, 2031-ва например?

А.А.: 2031 - представям си, че хората са станали по-съзнателни и внимателни. Връзката с природата е възобновена и съществуваме хармонично с всичко около нас. Хората четат повече и основно се занимават с изкуство и занаяти. Може би също (хората) зарязват телефоните и започват отново да се срещат, да общуват помежду си.

Е.Н.: Парите са станали само обменно средство и хората и техните отношения са по-важни. Големите градове са започнали отново да се деурбанизират и трябва да се рециклират. Хората започват да възвръщат връзката си със земята и със занаятите.

VS: Пожелайте си нещо!

А.А.: Пожелаваме си едно голямо студио, което да побере нови мащабни проекти.

VS: Пожелайте нещо на нас и на читателите на View Sofia?

А.А.: Усмивка и решителност, с които да се справят с всяка трудност.

More from View Sofia

Обичта на известните: Дуа Липа и Калъм Търнър

Celebrities преди 1 месец

По лицето на Дуа Липа четем комфорта, извиращ от избраната за любовна среща визия - дънки, (не)обикновен топ и прекрасна Bottega Veneta, като не пропускаме балетните пантофки на дупки от модна къща Alaia. А може би блясъкът в очите идва от друго... 

Symbiartic: изкуство чрез наука

Events преди 6 години

Произведения на световноизвестни творци ще бъдат представени на изложбата Symbiartic

Внимание! „Видеоигрите НЕ са опасни за живота и връзките ви!"

All About Life преди 5 години

Скоро проведохме жесток, направо game changing разговор, с Христо, Георги и Тервел - три от петте наши момчета, спечелили конкурс (или както те казват - jam) на една от водещите компании за видеоигри...