Следва

Мода от Серина Уилямс! Само на нея и на още една дама ТОВА стои добре!

Говори ми за ЛЮБОВ, Пейчо Кънев

Ние се целувахме в таксито
с онази канибалска ненаситност,
която продължава дори още малко,
след като потече кръвта.

После се прегърнахме и разделихме,
като всеки от нас трябваше да се върне
при предишния си живот, но така
и не успяхме да стигнем до него.

 

Love преди 3 години

И тази година, както всяка друга, през февруари говорим за Любов! Защото темата е красива, вечна като живота, по-силна от всичко.

Тази година в поредицата интервюта ще видите 6-ма красиви хора - пет мъже (първи бе Реми) и една дама. За осъществяването на проекта ни помогна Huawei, чиято гама аудио продукти е най-добрият проводник за всяко любовно послание, а хората, с които си говорим за Любов, са по-искрени, по-верни на себе си, по-откровени и по-вълшебни отвсякога.

Днес ГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ с Пейчо Кънев, най-публикуваният съвременен български поет на английски, с множество публикации в литературни издания в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и др. Автор на 8 книги с поезия, издадени в България, Америка и Европа. Висок мъж със силни очи, който обича хубавата водка, красивите жени, поезията, музиката, киното, избухващите нощи и още няколко хиляди неща.

ViewSofia: Шоколад, вино или кратка любовна бележка - кое те трогва повече?
Пейчо Кънев: Виното, разбира се. Хубавото вино обогатява съществото ни с кислород, то придърпва все по-близо заобикалящия ни свят и подслажда езика за разговор. В особено мрачен ден, една чаша вино би могла да доведе до словесен екстаз. Пиенето му надхвърля капризите на словото, потапя се в него и открива същността му, и също като при секса, това се случва изцяло в сферата на сетивата. Това е. А шоколад ям много рядко. Любовни бележки не съм писал и получавал наскоро. Само стихотворения, които ми изпращат за мнение.

V.S.: Има ли причина хората да не се обичаме или поне не достатъчно?
П.К.: Да, защото в повечето случай хората сме скапани и качествени егоисти. Винаги даваме по-малко от това, което получаваме. А трябва да е точно обратното. Или иначе казано: Очите, през които гледаш, не трябва да са различни от тези, в които любовта ти те гледа.

V.S.: Какво може да изтърпи мъжът в теб в името на връзката? Какво не може да издържи в името на връзката поетът?
П.К.: Мъжът в мен би изтърпял почти всичко. Почти. Такъв съм си. Ако жената отсреща си струва и я обичам. Иначе поетът не би издържал клишето, профанщината, душевната нечистота, неграмотността, скудоумието. Такива неща. Ох, прозвучах като някакъв префърцунен интелектуалец. Пф. Далеч съм от това.

V.S.: Как изглежда в очите ти "разумният" компромис?
П.К.: В любовта разумът често е на изключен режим, колкото и да не ни се иска. Правиш всякакви компромиси, дори и да не искаш. В една връзка жертваш доста неща. Любовта без саможертва си е нещо като кражба.

V.S.: Кога последно се провали в любовта?
П.К.: Предпочитам да си замълча по този въпрос. Не защото ми е труден отговорът, а понеже все още се опитвам да осмисля всичко.

V.S.: А кога се награди с медал, т.е. кога се получи?
П.К.: О, никога не съм си слагал медал заради жена. С тях обичат да се кичат онези смешници, „бройкаджиите”. Всичко това изглежда толкова нелепо. Изобщо не ми липсва тежестта на медалите по гърдите ми. От друга страна - да, винаги бих се чувствал готино до една красива, секси и интелигентна жена. Кой мъж не би? Но да премина отвъд това - не. Иначе - кога се получи? Преди повече от три години.

V.S.: Винаги ли първият поглед е решаващ?
П.К.: При мен не е погледът, а сърцето. Когато прегърна за първи път някоя жена, която харесвам, ако сърцето ми започне силно да блъска в гърдите, значи е тя. Сърцето е мъдро и също като котка, вижда и в най-дълбокия мрак.

V.S.: Страховете са човешки придатък, и, все пак, колко е здравословно и колко - не, да се страхуваме, за да се получат нещата в чувствата?
П.К.: Страхът си е атавистичен. Винаги го е имало дълбоко в нас. Предполагам, че също като при всяка отрова, в малки количества дори е полезен. Страхуваш се да не загубиш някого и даваш повече от себе си за връзката ви.

V.S.: Как изглежда най-красивата жена?
П.К.: Това е труден въпрос, защото красотата е доста субективно понятие, но нека се опитам да опиша как аз си я представям. Средна на ръст, слабо тяло, дълга коса, за предпочитане кестенява, правилни лицеви черти, кафяви очи, леко изпъкнали скули, красив нос, хубава усмивка, заразителен смях, средни гърди, малко дупе, и нямаща никакви задръжки и табута в секса. Може би е това.

V.S.: Цитирай любовен поет, различен от теб, но любим!
П.К.: "Не е приятно да умреш на кръста/много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в тъмното”. Чарлз Буковски. Не е точно любовен поет, но той има някои много силни неща за любовта и това е една от причините много да го харесвам.

V.S.: 5-те топ парчета в любовния ти плейлист?
П.К.: За музика ли говорим? Нека помисля. Ами тези, за които се сещам в момента са: „Take This Bottle” на Faith No More, „Gold” на Chet Faker, „Live With Me” на Massive Attack, „Gods & Monsters” на Lana Del Rey и „Closer” на Nine Inch Nails заради припева, естествено.

V.S.: Какво предпочиташ - дълга и разточителна вечер с приятели, напълно лежерна, или 8-минутна правостояща среща навън с един жизненоважен човек, бликаща от електричество и страст, с неясен изход и тежък интензитет?
П.К.: А защо да не са и двете? Първо приятелите за забавление и приятно настроение, а след това срещата с този човек, която предпочитам да продължи с напълно ясен изход и наистина краен интензитет, защото слабите удоволствия и преживявания не са по мой вкус и ги оставям на другите. При мен крайностите на страстта са сведени до крайност. Иначе има ли смисъл?

V.S.: От какво се срамуваш?
П.К.: От себе си, когато напиша калпаво стихотворение. Или когато танцувам около хора. Просто двуметров човек не изглежда добре в такъв момент. Затова много повече предпочитам да гледам как някоя жена танцува пред мен.

V.S.: С какво се гордееш?
П.К.: Не съм от горделивите. Не обичам много гордостта. Винаги се старая да държа егото си под контрол. Също така не съм и престорено скромен, знам си цената, но наистина не мога да търпя мегаломаните, митоманите, грандоманите, които постоянно тръбят: „Аз, аз, аз”. Тези, които още не са станали факт, а се мислят за фактор. В литературната ни среда е пълно с такива, както и във всяка друга. Това не е за мен. Винаги гледам да стоя до, а не под прожектора. Така се живее по-лесно.

V.S.: Какво искаш в идните 12 месеца?
П.К.: Да са поне малко не толкова жестоки към мен като предните 12. Или както беше написал големият американски поет и мой приятел Франц Райт: „Има само едно сърце в тялото ми. Имайте милост към мен”.

V.S.: Скъперничеството враг ли е - в любовта и изобщо?
П.К.: Естествено, че е огромен враг. В любовта няма място за стиснатост. Винаги трябва да даваш и да се раздаваш до крайност. Поне аз така правя. И най-вече когато обичаш, както казах в началото. Много мъже не осъзнават едно от най-важните неща в любовта и секса - трябва да даваш повече, отколкото получаваш.

V.S.: А прекомерната щедрост?
П.К.: Не мисля. Поне аз съм такъв. Обичам да дарявам до край - време, внимание, подаръци. Понякога това ми изиграва кофти шега, но не мисля, че вече мога да се променя и да стана някакъв скъперник и егоист.

V.S.: Кой велик любовен роман ти се иска да беше написал?
П.К.: Веднага отговарям. „Любов по време на холера” на Маркес. Заради непоклатимата вяра в него, че когато обичаш истински, животът, колкото и да е кратък, може да се превърне в по-безкраен от смъртта.

V.S.: А как ще се казва твоя велик любовен роман?
П.К.: „Любовта е куче от ада”, но тази книга вече е написана. Не знам. Сигурно няма да има такъв.

V.S.: Колко ти е времевият рекорд на чакане на телефона да звънне, когато беше малък, а в къщите ни имаше само стационарни телефони?
П.К.: Наистина не помня като малък да съм чакал телефонът да звънне. Може би по-късно, като тийнейджър, когато съм чакал някое гадже да се обади. Но не мисля, че и тогава съм имал изнервени моменти.

V.S.: А сега, на коя минута губиш търпение?
П.К.: Изключително рядко губя търпение. Само близък човек може да ме изкара от себе си, но и това се случва рядко. По принцип съм спокоен като тибетски будист в нирвана, като индийска крава. Който и когато иска да се обади. Тук съм. Чакам.

V.S.: Първото момиче, в което се влюби? Какво му беше необикновеното?
П.К.: Очите. Очите ѝ бяха като на кукла, като на дете, като на момиче от японско аниме. Изключително сини, красиви и невинни.

V.S.: "Любовта не трябва да се осквернява с приятелство", казва Ремарк. И все пак... ?
П.К.: Хм, не мисля. Когато си някого, той трябва да ти е най-близкият човек. Трябва да си споделяте абсолютно всичко, да сте истински приятели. Да сте в абсолютна хармония, вярващи един в друг. Ако няма доверие, тогава всичко увяхва прекалено бързо. Сещам се в момента за едно от писмата на Хемингуей до Марлене Дитрих, с която са били приятели, а тя по това време е била любовница на Ремарк. „Моля те, не давай книгите ми на онзи човек”, пише ѝ Хемингуей. Може би не го е харесвал като писател, или му е завиждал заради Дитрих, която по това време е един от най-големите секссимволи в киното? Не знам.

V.S.: Афродизиак-манджите на Пейчо Кънев?
П.К.: Афродизиак-манджи. Това звучи готино. Ами не съм се замислял досега. По принцип готвя доста добре, затова предполагам, че каквото пожелае съответната дама, това ще ѝ бъде приготвено и сервирано.

V.S.: Една гореща дестинация?
П.К.: До края на нощта.

V.S.: Една мечта?
П.К.: Това е вторият път, в който ще си замълча. Мечтата е нещо прекалено лично, като снимка в портфейла, която само ти гледаш.

V.S.: Едно признание?
П.К.: Аз съм приятен простак, аз съм нежно чудовище, което обича да се усмихва, аз съм онова, което идва след полунощ и бързо ме заключва в себе си.

Маестрото на думите използва Huawei MateBook X Pro, само че не изумруден като нашия, а сребрист. 

Благодарим за гостоприемството на невероятно красивия шоурум Elegant Living на бул. "Васил Левски" 15-17.

More from View Sofia

More Love