Следва

WIN IT! Love is Love

От силикона до Wi-Fi: 7 жени учени, чиито изобретения промениха света завинаги

На 11 февруари отбелязваме Международния ден на жените в науката 

Celebrities преди 3 години

В чест на празника припомяме как една провокативна актриса изобретява секретните системи за връзка между военните кораби, а американска журналистка сяда на шевната машина и създава вещ, опростилa живота на милиони майки по целия свят. 


Хеди Ламар и Стефания Кволек

В продължение на дълги столетия жените не успяват пълноценно да се реализират в науката, основно заради недостъпността на образованието и половите предразсъдъци. Постепенно нещата започват да се променят. Днес сме наясно с факта, че десетки и стотици жени са имали такъв невероятен капацитет, че независимо от властващите обществени норми, са оставили наследство, от което десетки поколения се ползват и свеждат глави с почтителност и благодарност.

Хиляди са изобретенията, дело на дами, способствали неимоверно за световния прогрес - от Грейс Хопър, оглавяваща изследователски процес, свързан с компютърното обезпечение на данни, до Олга Гонзалес-Санабрия, родителката на водородно-никеловата батерия, която снабдява с енергия МКС (международната космическа станция). Именно жена измисля перископа, циркулярната пила, автомобилния заглушител, филтрите за кафе, първото устройство за охрана на дома и технологията за извличане на стволови клетки, която може да изиграе решаваща роля в онкологичното лечение. 

Въпреки всичко това, днес жените съставляват около 29% от общия брой хора, ангажирани в науката. Според многобройни изследвания, женските идеи получават по-ниско финансиране и по-малко обществено признание (едва в 3% от случаите Нобелова награда за наука е присъждана на жени). Но те продължават работата си въпреки всичко. Например, през 1993 година молекулярният биолог Синтия Кенион открива, че мутацията на един ген - Daf-2 може да удвои продължителността на живота (което експерименти с червеи и мишки потвърждават), а генетикът Дженифър Дудна създава революционната технология CRISPR-Cas9, която позволява да се внасят свръхточни изменения в ДНК и да се лекуват болести и генетични несъвършенства.

Разказваме за водещите жени в науката и техните невероятни изобретения, които не само носят напредък в съвременната наука, но и силно подобряват качеството на ежедневния ни живот. 

Хеди Ламар - "Секретни системи за комуникация" 

Хеди Ламар е революционер в сферата на кинематографията - тя е първата жена, съгласила се на гола сцена и имитация на оргазъм пред камерата (филмът е от 1933 година - "Екстаз"). Публиката оценява смелостта на актрисата, но църквата е недоволна и забранява прожекциите на филма. Само че Хеди влиза в историята не само заради епатажната си работа в киното. На 17 септември 1940 година тя чува по радиото, че немски войски са потопили евакуационен кораб. Сред 200-та загинали има и 77 деца. Актрисата е в ужас и решава да опита да допринесе по някакъв начин в борбата с фашизма. В това й помага опитът от първия й брак: през 30-те години, неин съпруг е търговецът на оръжие Фридрих Мандл, който не пропуска случай да се похвали с красивата си жена пред деловите си партньори и я води непрекъснато по секретни обекти и военни заводи. Внимателната Хеди си спомня, че Фридрих й е разказвал за невъзможността да се използва радиовръзка за изстрелването на торпеда, защото врагът може да прихване сигнала и дори да го пренасочи към друга цел. Хрумва й гениалната идея - трябва постоянно да се сменя честотата на сигнала в широк диапазон.

Скоро Хеди създава технологията "секретна система за комуникация", патентова я и я предава на правителството, отказвайки всякакво възнаграждение. Ръководството на Военоморските сили на САЩ първоначално се отнася скептично към изобретението на една жена, спомняйки си за него едва след края на войната. Дали са можели да си представят, че именно от "секретната система за комуникация" на Хеди Ламар в един момент ще се родят GPS, Wi-Fi и Bluetooth - най-незаменимите технологии на XXI век?

Катрин Бер Блоджет - неотразяващото стъкло

Талантът на Катрин Бер Блоджет в областта на науката е толкова огромен, че още на 19 я взимат на работа в изследователсаката лаборатория на General Electric в Ню Йорк. Тя става първата жена-учен в компанията. Десет години по-късно Катрин получава докторска степен по физика в университета Кеймбридж (преди нея нито една жена не може да се похвали с такава  диплома). В работата си мис Блоджет специализира молекулярни изследвания. Още преди Втората световна война тя се заема да изучава производството на противогази, димни завеси и покрития за самолетни крила, след което си задава въпросът: може ли да се направи стъклото максимално прозрачно?

В хода на експериментите Катрин изяснява, че 44 мономолекулярни слоя с използането на модифициран бариев стеарат са оптималното решение за направата на оптически "невидимо" стъкло, пропускащо 99% от светлината. През 40-те изобретението на мис Блоджет се използва широко в перископите, далекомерите и камерите за заснемане на въздуха. Днес то е водещо в производството на очила, телескопи, компютърни екрани, обективи и автомобилни стъкла. 

Стефания Кволек - кевларът и бронежилетката

В детството си Стефания Кволек се блазни от кариерата на дизайнер - непрекъснато крои и шие на куклите си, използвайки шевната машина на мама. В младостта си забелязва, че се увлича и по химия, благодарение на което успява да завърши Технологичен институт и да започне работа във водещия химически концерн Dupont. Стефания се надява, че работата ще й помогне да изкара пари за обучение по специалността, за която си мечтае, именно дизайн, но атмосферата в изследователсаката лаборатория дотолкова й допада, че решава да остане.  Жената работи с полиарамиди, опитвайки се да разработи леки полимерни шевове, които да заменят тежкия метал в автомобилните шасита (с което да се намали и разхода на гориво). Подбирайки необходимия разтворител, Стефания успява да извади нишки от разтвора. Когато получава тестовете от пробите на новополученото влакно (кевлар), в първия момент решава, че е станала някаква грешка - толкова невероятни са свойствата на материала. Повторната проверка потвърждава, че кевларът е пет пъти по-устойчив от стоманата, при това има чудесна гъвкавост и невероятно ниско тегло. Така че скоро изобретението на Стефания Кволек започва да се използва в множество сфери.

Преди всичко, от кевлар започва да се изработва военно оборудване - защитни бронежилетки,  полунепробиваеми каски и други защитни средства за работниците в силовите структури (в частност, военните подразделения на НАТО). Това помага съществено да се намали смъртността при изпълнението на бойни задачи. Освен това, кевларът намира място в самолетостроенето и автомобилостроенето, в производството на спортен инвентар (например за бобслей), както и работни костюми за представители на различни професии (пожарникари, космонавти и спасатели).

Джозефина Кокрейн - съдомиялната машина

Очевидно, досетливият ум и талантът за изобретения са се предали на Жозефин Кокрейн по наследство: баща й е инженер-строител, а дядо й по майчина линия, Джон Фич, е изобретателят на парохода. Веднъж, след като измива съдовете, прислужницата чупи част от любимия сервиз от китайски порцелан на семейството, а Жозефин си казва нахъсано: "Ако някой не вземе да измисли машина за миене на съдове, ще я измисля аз!" Момичето не хвърля заканата си на вятъра, зарязва всичко друго и съсредоточава всичките си усилия в конструране на устройството. През 1885 година тя официално патентова първата механизирана съдомиялна, а 12 години по-късно основава бранда Garis-Cochran, първите клиенти на който са хотели и ресторанти. Постепенно, изобретението на мисис Кокрейн става масово и днес е един от домакинските уреди, без които буквално не си представяме живота. 

Марион Донован - еднократните пелени 

Някои жени стават изобретателки не по призвание, а от необходимост. Така става и с  американката Марион Донован. Известно време тя работи в списанията Harper's Bazaar и Vogue, но след раждането на третото си дете изоставя тези си ангажименти, съсредоточавайки се върху семейството и домакинството. Както и останалите майки по целия свят, Марион ежедневно пере купища пеленки и чаршафчета. Еднообразието на това механично занятие, отнемащо огромно количество време, докарва жената до истинска истерия и тя решава да намери начин да сведе до минимум необходимите за пране пелени и прочие от децата. Сваля завесата от душ кабината и сяда на шевната машина. След няколко неудачни опита успява да ушие първата в света "опаковка" за пелена, предпазваща детското креватче от намокряне. По-късно я доработва, като съвместява външната водонепромокаема част с еднократна хартиена пелена от влагопоглъщаща хартия. Така се появяват еднократните пелени за бебета. 

Невероятно, но в началото на 50-те големият бизнес се оказва неготов за изобретението на  Марион Донован. Компаниите за хартия, към които се объща, й се смеят. "Това е непрактично и никому ненужно", категорични са те. Десетилетия по-късно, когато всички американски бебета се отглеждат с такива пелени, те осъзнават грешката си. Но е късно. Първоначално идеята на Марион Донован е подкрепена единствено от Виктор Милс, инженер в Procter & Gamble. Благодарение на неговото съдействие се появява търговската марка Pampers, която остава най-известният производител на памперси и до днес. 

Патрисия Билингс- силиконът 

Патрисия Билингс овладява скулптурно изкуство в колежа Амарило, Тексас. Тя е старателна ученичка, която винаги се стреми да постигне възможно най-добри резултати в работата си. Перфекционизмът я обзема дотолкова, че веднъж прекарва няколко месеца, създавайки гипсов лебед, но с течение на времето той се разпада и се превръща в бял пясък. Това силно разстройва Патрисия и я кара да подобри състава на материала, за да може скулптурите да са по-стабилни и устойчиви. Дамата прекарва осем години в ателието си, където прави редица експерименти, докато накрая не създава силикона и установява, че новооткритият материал не само е изненадващо издържлив, но и устоява на висока температура и огън, заради което по-късно започва да се използва масово в различни индустрии. Днес силиконът намира приложение в строителната индустрия и в производството на кухненски прибори като силиконови съдове за печене и шпатули, както и на други места. 

Мери Андерсън - автомобилните чистачки

Родена в Алабама, Мери Андерсън е многостранна личност с много таланти и интереси: управлява апартаментите Fairmont, има завидни познания за винопроизводството и земеделието. През зимата на 1902 г. заминава за Ню Йорк, където често се вози в градския трамвай. Веднъж, по време на тежка снежна буря, поглеждайки шофьора, госпожа Андерсън въздъхва съчувствено, защото се налага той да кара с отворени прозорци, за да може да вижда пътя. Шофьорската кабинка се напълва със сняг. Тази гледка се запечатва в съзнанието на Мери и след завръщането си у дома тя решава да измисли начин да помогне, за да облекчи шофьорската работа. Скоро й хрумва идея за механизъм, който да премахва снега от предните стъкла. Тя кани дизайнер, който да скицира схема на “пречиствателя“, както го нарича тогава. През 1903 Мери Андерсън получава патент за чистачките на автомобилите.

Зарадвана от постижението си, Мери опитва да продаде изобретението на частна канадска фирма, но те й отказват с довода, че чистачките нямали търговска стойност, така че въвеждането им е напълно безсмислено. 20 години по-късно Кадилак забелязват изобретението на младата дама и го монтират върху автомобилите си. Скоро и други производители на коли последват примера, а днес чистачките на предното и задно стъкло са стандартно оборудване за всички превозни средства.

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 1 ден

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.