Следва

Виодеоразговор с мама и тати от кувьоза

Говори ми за ЛЮБОВ, Коста Каракашян

Този разговор има вкус на любов и още стотици неща 

Love преди 3 години

И тази година, както всяка друга, през февруари говорим за Любов! Защото темата е красива, вечна като живота, по-силна от всичко. 

Любовта е от онези теми, за които неспирно искаме да мислим и говорим... Тази година го правим с 6-ма красиви хора - пет мъже (първи бе Реми, втори Пейчо Кънев, а след тях Крис Захариев) и една дама. За осъществяването на проекта ни помогна Huawei, чиято гама аудио продукти е най-добрият проводник за всяко любовно послание, а хората, с които си говорим за Любов, са по-искрени, по-верни на себе си, по-откровени и по-вълшебни отвсякога.

Коста носи смарт очилата на Huawei  X Gentle Monster Eyewear II

Днес разговорът ни е с красивата и артистична душа Коста Каракашян. Той е режисьор, хореограф и танцов артист, завършил “Танц” в Колумбийския университет в Ню Йорк и "Права на човека" в Глобалния кампус по права на човека във Венеция. Проектите му изследват развиването на емпатия в обществото ни чрез танц, кино и преподаване. Като танцьор и хореограф, Коста, 26, работи в сферата на спортните и съвременните танци в България, Канада, Германия, Норвегия, Виетнам, Япония и САЩ. През 2014-та, едва на 18 години, Коста е поканен да участва в Dancing Stars Виетнам като танцьор и хореограф и също така е двукратен шампион на България по спортни танци. Носител е на награда “Люмиер” от Канада за “Waiting for Colour” - документален танцов филм за насилието над ЛГБТИ+ общността в Чечня, а другият мащабен проект на Коста, "Welcome to Chechnya" е с две номинации за Оскар - за най-добър документален филм и най-добри визуални ефекти. Хореографията му е представяна от Columbia Ballet Collaborative (Ню Йорк) и балет "Арабеск" (София). Коста се завръща в България като главен редактор на дигиталната платформа за ЛГБТИ+ общността Out.bg и го вълнува как страната ни може да стане място, в което пълноценно се уважават правата на всички хора.

И слуша своята музика през колонката на Huawei - Sound X

View Sofia: Коста, какво разбираш под Любов?
Коста Каракашян:
Любовта е да обикнеш човека до себе си, да го приемеш и да му подариш добротата, търпението и лоялността си.

V.S.: Боли ли от чувства, когато са наситени?
К.К.:
Да, емоциите са изключително силно нещо. Те имат една дълбока и завихряща сила, която превзема цялото тяло. Разумът трудно може да я обори. Когато едни чувства са много наситени, независимо дали положително или отрицателно, те тежат върху нас и върху начина, по който общуваме със света.

V.S.: Колко е здравословно да ни е страх в любовта и връзките и от какво си струва / не си струва да ни е страх?
К.К.:
От нищо не си струва! Страхът е полезен единствено когато ни подсказва какво е наистина важно за нас. Но страхът, манифестиран към половинката, не е справедлив спрямо нея. Колкото по-открито и без притеснения успеем да влезем в една връзка, толкова по-стабилна става тя. Вместо да се страхуваме, трябва да комуникираме и да изслушваме човека до нас.

V.S.: Кога се влюби сериозно за пръв път?
К.К.:
Всяко сериозно влюбване досега е било като плуване в нов океан. За първи път се влюбих в гимназията в първото ми сериозно гадже, с което още сме много близки до ден днешен! Тогава усетих влюбването като едно партньорство и вяра в потенциала на човека до мен, което е оформило разбирането ми за любов и до ден днешен.

V.S.: Най-любовното като атмосфера място на земята?
К.К.:
За мен - някой горещ сайгонски покрив, защото ми напомня за мистерия и похотливи нощи. Като цяло много зависи от компанията. Всеки човек отразява различни места по различен начин.

V.S.: Вярваш ли в теорията за преражданията, респективно в това, че не се срещаме случайно с хората, а цялата тази история има предистория, включително кармична?
К.К.:
Донякъде, но не смятам, че е толкова просто. Времето, което прекарах в Ню Йорк възпита в мен едно съзнание, че сам съм отговорен за преживяванията и успехите си и съм свикнал да търся причината и вината единствено в мен самия. Гледам да не отдавам този контрол на кармичната история, защото не искам да се превръща в извинение. И все пак, има ситуации, които ме карат да вярвам.

V.S.: Правиш спектакъл, в който "на масата" се сервират танц и храна едновременно. Колко е силна симбиозата между апетита за емоции и апетита за ядене?
К.К.:
“КУХНЯ” (20-21 февруари) е представление, което комбинира танц, театър и кулинария в едно интерактивно за публиката преживяване. Затова, бих сравнил тези апетити с апетита за движение - постоянен, жизненоважен и многообразен. С ко-режисьора Антония Георгиева избрахме този формат, защото намерихме много паралели между динамиката и “невидимия труд” в професионалната кухня и танцовата сцена. Танцът е страхотно изразно средство за изкарване на емоционални истории и взаимодействия, които не могат да бъдат преразказни с думи. А в контекста на представлението, всеки от нашите страхотни танцьори олицетворярва един от 5 вкуса, които ще бъдат обединени в общ десерт, симбиоза на есенциите им. Концепцията на представлението е вдъхновена от нашата връзка с Александър, който е професионален сладкар и също танцува в представлението.

V.S.: Любимите ти ястия?
К.К.:
Със сигурност паста във всичките й културни разновидности - нудъли, спагети, лазаня и т.н. Обичам храна, която е сърдечна по някакъв начин. Моят приятел ме учи, че храната, която човек готви е отражение на него самия. Затова, любимите ми ястия са тези, които той готви с любов.

V.S.: Как изглежда романтиката в очите ти?
К.К.:
За мен романтиката е едно отдръпване от света, за да може да се фокусираш върху човека до себе си по-внимателно, без никакво разсейване. Независимо дали говорим за сериозна връзка или нещо мимолетно и физическо, романтиката превзема, когато и двете страни усетят, че изведнъж единственото важно нещо пред тях е другия човек и са готови да дадат пауза на другите неща, за да му се насладят изцяло.

V.S.: Море или планина?
К.К.:
Със сигурност море! С безалкохолни коктейли на плажа, книга за четене и дълги разговори с приятелите.

V.S.: Кого ще вземеш неизбежно със себе си?
К.К.: Моят приятел, Александър, който все ми напомня да си почивам и да се грижа за себе си. Затова и почивните моменти, който споделям с него, са най-сладките.

V.S.: А какво, като вещи?
К.К.:
Стар лентов фотоапарат, тетрадка, няколко тениски и бански тип speedo.

V.S.: Най-тежката рана на емоционалния фронт, ако пожелаеш да си я спомниш?
К.К.:
Беше една раздяла в началото на миналата година малко след рожденния ми ден и в началото на първия lockdown. Разделих се с момчето, заради което бях решил да се върна в България. Беше фрустриращ момент, защото дотогава все вярвах, че с искрена комуникация и любов можеш да промениш човекa отсреща. Отношението ме остави доста омерзен и се наложи да работя дълго време върху себе си, за да не вкарвам това отношение в новата си връзка. Но тази раздяла беше и важна за мен, научих се да поставям граници и да не търпя половинчата любов. Както се казва, “юнак без рана не може”. Негативната емоция на разбитото сърце е важна, защото ти дава един компас как не искаш да се чувстваш и как да не се отнасяш с други хора. И в големия контекст определено съм късметлия, че това е най-тежката рана!

V.S.: Твоят любовен плейлист - поне 5 парчета, може и повече?
К.К.:
Janet Jackson - That’s The Way Love Goes; Lana Del Rey - Young and Beautiful; George Michael - Jesus to a Child; Madonna - Justify My Love; Lorde - Green LightТези пет са разнообразни и говорят за философския поглед над любовта, лоялността, тъгата, страстта и ревността. Също така имам един друг интересен плейлист, в него запазвам тъжни любовни песни, които се открояват с една прямост и дълбока мъка. Понякога когато целият свят ме стресира си пускам тъжната музика и изкарвам емоциите с танц. Споделям целия плейлист с вас.

V.S.: Обръщението, което те разтапя?
К.К.:
Ще го запазя в тайна. Мога да кажа, че е много гальовно, ха-ха.

V.S.: Любимият балет?
К.К.:
От класиката “Ромео и Жулиета” с хореография на Сър Кенет МакМилън, а от нео-класиката This Bitter Earth на Кристофър Уийлдън.

V.S.: Една историческа любовна история, в която би се навил с радост да си единия от героите?
К.К.:
Предпочитам да живея в моята, тук и сега.

V.S.: Какво би ни посъветвал като близък приятел и естет, да избягваме в свалките.
К.К.:
Да слушаме себе си и човека отсреща. На първо място, да подхождаме към свалките като шанс да опознаем човека отсреща, а не като нещо, което трябва да се случи на всяка цена. След това напълно да уважим сигналите и границите им, без да го приемаме лично. Ако някой също ни се кефи, то ще бъде ясно. Или ако търсим нещо мимолетно, да бъдем честни от началото. Това ще спести много емоции и проблеми, а и е много по-секси, когато човек е честен и уверен.

V.S.: А на какво да наблягаме?
К.К.:
На опознаването на света през очите на човека, който искаме да впечатлим. Да помислим как можем да направим деня им по-специален, а не как ние да ги “свалим” непременно.

V.S.: Обичането учи ли се?
К.К.:
Разбира се! Всеки от нас има отговорност да сверява как обича хората в живота си и да търси най-добрия за тях начин. Хората сме много променливи и е възможно както ние да приемем нещо за даденост, така и нуждите на човека отсреща да се променят. Това динамично обичане трябва да се учи, иначе връзката няма шанс. Преди година започнах да ходя при терапевт, който ми помогна да стигна до много от тези истини за мен самия.

V.S.: Не би простил какво?
К.К.:
Отчуждение и липса на емпатия. Когато хората тихо са се разделили, без да си го кажат един на друг, то тогава връзката няма как да продължи.

V.S.: Най-щастлив си когато...?
К.К.:
Когато творя и създавам, с хора, които са приятели и съмишленици. За мен това да събера екип и да създадем представление или филм е едно от най-любимите неща. Също така когато съм сам и пиша! Колкото по-възрастен ставам, усещам, че искам да обърна вниманието си към писането.

V.S.: Едно лично признание, такова, каквото ни се правил никога публично, на моментът (и трибуната) ти се струва подходящ?
К.К.:
Като всеки друг човек, и моята емпатия има своите граници. Тормозят ме хората и случаите, в които не мога да оставя старите негативни емоции да изчезнат. Иска ми се винаги да бях толкова равнодушен, колкото съветвам и читателите.

V.S.: Когато обърнеш гръб, завинаги ли е?
К.К.:
Да, аз съм много търпелив, но щом се е стигнало дотам, значи сме направили всичко възможно и е по-добре да търсим нещо по-светло.

V.S.: Любовта е велик разкрасител, казва Луиза Мей Олкът. Какъв е механизмът да си доставим повече от него, все пак живеем в идиотско време, хем технологии, демек отдалеченост, хем Ковид, демек още отдалеченост....?
К.К.:
Всяко действие може да бъде облечено в добри намерения. Дори и във времената на COVID можем да проявим емпатия - да си носиш маската правилно е акт на грижа и предпазване на човека отсреща и на неговото семейство. Нашият разговор е една красива комуникация, в която се опознаваме. Прегръдките на любимия човек са едно от най-топлите неща на света. Любовта е навсякъде около нас, стига самите ние да можем да я разпознаем и споделим.

V.S.: Коста е влюбен в...?
К.К.:
Александър и творческата енергия на света.

V.S.: И затова пожелава на всички...?
К.К.:
Да търсят изкуството в любовта, в танците, в кулинарията и във всичко друго!

На това фотогенично лице са очилата Huawei X Gentle Monster Eyewear II, a благодарение на колонката Sound X ни потанцува. През тях и плейлистът е Плейлист, и звукът е Звук, и танцът е Танц, а любовта - пълнокръвно Артистична.

Благодарим за гостоприемството на невероятно красивия шоурум Elegant Living на бул. "Васил Левски" 15-17.

More Love