Виодеоразговор с мама и тати от кувьоза

Виодеоразговор с мама и тати от кувьоза

Зад всеки чат стои истинска история

 

В началото на извънредното положение през март миналата година, неантологичното отделение на болницата в Бургас намери начин, по който да свързва недоносените бебета с родителите им чрез видео връзка през Viber. Макар и малък на пръв поглед, жестът е изключително важен за преждевременно родените деца и техните семейства.

По думите д-р Стилияна Томова, по-важна е безопасността на децата, отколкото контактът с родител. Затова е въведено и стриктното изолиране. Основната причина за инициативата обаче е, че всяко дете има нужда от своите родители. Връзката между майката и бебето от първия миг на раждането спомага детето да се развива добре и правилно и да оздравява по-бързо, ако е болно. Недоносените бебета прекарват в отделението понякога и месеци, в нормална обстановка родителите идват да ги виждат всеки ден, но по време на пандемията свижданията бяха забранени.

Родителите споделят, че са изключително благодарни, първо за всички грижи, после за възможността да виждат децата си през този толкова труден период. И все още използват видео връзката на Viber, за да могат бабите и дядовците им да ги виждат. Какви са емоциите на родителите и лекарите, които са участвали в инициативата близо година след случилото се, кои са най-ярките спомени, запечатали се в съзнанието им и как станаха част от глобалната кампания "Героите на Viber” споделят д-р Стилияна Томова - началника на неонатологията в УМБАЛ-Бургас и Паолина Костадинова - майка на Наталия.

В едно силно предизвикателно време, вашите пациенти, семействата, преживяха един от най-емоционалните моменти в живота си. Как успяхте, въпреки трудната ситуация, да не губите кураж и кое бе най-ценното за вас?

Д-р Томова: Поставяме се на мястото на родителите и никога не забравяме това. Да имаш недоносено бебе е изключителен стрес за семейството. Стрес е в нормална ситуация, когато достъпът до болниците не е ограничен и можеш да виждаш детето си всеки ден. А в тази пандемична ситуация стресът и страхът са още по-големи. Връзката майка-бебе е изключително силна и ние се стараем да правим всичко, за да може тези деца да прекарват повече време с родителите си. Доказано е научно, че когато бебето е близо до майка си, това му помага да се стабилизира и да оздравее по-бързо. Направихме фамилна стая, за да може родителите да прекарват време със своите деца. Но тази година не можахме да я използваме. С родителите сме един екип - те трябва да ни имат доверие и да ни помагат, защото само заедно можем да се преборим за живота на децата им. Тези деца са малки герои, те минават през големи трудности, докато оцелеят и се стараем родителите да имат пълната информация, за да си бъдем взаимно в помощ. Благодаря им за доверието и подкрепата през тази трудна година.

Паолина: Определено не е най-радостния ден в живота ми преждевременното раждане, всяка майка на недоносено дете ще разбере какво имам предвид. Това по-скоро беше най- страшният ден в живота ми. Дъщеря ми се роди в 32 седмица (осми месец) едва 1450 гр. в 5:45 сутринта със спешно секцио след отлепване на плацентата. Няма да забравя как в 11:30. д-р Томова дойде в интензивното и ми каза, че първите 72 часа са критични. Е, бяха едни от най-бавните 3 дни в живота ми. Не можеш да се зарадваш, не смееш. Само се молиш и надяваш в един момент всичко да свърши по възможно най-добрия начин и наистина да дойде моментът, в който това да бъде рожден ден на едно здраво дете. След два дни в интензивното, едва на третия ден успях да вляза и да я видя за първи път. Малкото 37см. човече с рошава косичка в кувьоз дишаше учестено. Тогава започнах да осъзнавам, че тя се е появила вече. На 12-ти март влязох за втори път да я видя, тогава дойде и мъжът ми. В същия ден ме изписаха, а на другия ден (13 март) обявиха извънредно положение и всички свиждания бяха преустановени. Единствено от интензивното в Неонатологията дават информация по телефона от 12:30-13:00, колко грама тежи, какво е общото ѝ състояние. Минаха две седмици и един вторник при мое обаждане, доктор Томова ми каза: "Искате ли да я видите по Viber?” Директно отговорих "ДА!”, тя ми се обади от личния си телефон по Viber и ни я показа. След като приключи видео разговорът си дадох сметка за важността на този жест. Така всяка седмица по един-два пъти някой доктор ни звънеше по Viber и ни показваше дъщеря ни. Видяхме я как спи, как се храни от шише, как се прозява, дори една небрежна усмивка. И така тя растеше, а ние я гледахме, докато на 27 април отидохме да си я приберем. Това е най-щастливият и най-емоционален ден в живота ми.

Как се чувствате близо година по-късно - какво успяхте да научите и оцените от ситуацията?
Д-р Томова: Трябва да кажа, че за нас тази ситуация беше трудна единствено с факта, че трябваше да ограничим контактите. В нашето отделение засилените мерки за дезинфекция, носенето на маски и ръкавици през цялото време не са новост, ние го правим много преди пандемията, свикнали сме с това. Ние се грижим за крехки създания, податливи на всяка инфекция. Това се учи в нашата специалност, тази ситуация ни накара да бъдем заедно, да сме екип, да се слушаме един друг повече. Да градим доверие не в последния момент, а през годините. Не крия, че сме имали много трудни ситуации, имали сме и недоверие от страна на родители и близки, но от повечето хора срещаме разбиране и именно то сега ни помогна да преминем през тази ситуация на ограничение. Помогна много и духът на сплотеност между колегите в отделението.

Паолина: Чувствам се изключително благодарна първо на целия екип на отделението по Гинекология на УМБАЛ Бургас - там лежах цяла седмица и всички доктори и акушерки се грижеха прекрасно за мен, Родилното отделение - д-р Кироваков и д-р Парушева и акушерките, които реагираха светкавично и успяха да я извадят за 15 минути. И не на последно място на отделението по Неонатология, на доктор Томова и целия екип от прекрасни и сърцати специалисти, които ни доизлюпиха детенцето. Грижеха се за нея денонощно и се грижеха и за нас, родителите, да сме спокойни, доколкото е възможно в такава ситуация. Това, което научих е, че в УМБАЛ Бургас, противно на твърденията, че в провинцията нямало читави доктори и т.н., а още повече в държавна болница, не е основателно. Мога да кажа, че има не просто специалисти, а сърцати хора, отдадени на професията си, доказали се през годините. Готови да се адаптират във всякакви ситуации, с отношение към всеки един пациент.

Станахте част от глобалната кампания "Героите на Viber” заради добрия пример, който показахте. Щастливи ли сте, че историята ви беше оценена по този начин и как бихте окуражили хората, които преминават през подобни ситуации сега?
Д-р Томова: Трябва да призная, че когато научих, че сме участници в тази кампания, не повярвах, че това се случва на мен, на нас. Беше толкова странно и изненадващо, като по филмите. Никога не сме мислили и планирали нашите действия с някаква идея да бъдем похвалени. Не се и чувстваме като герои, а като обикновени хора, които просто са се постарали да смекчат притесненията и тревогите на другия. Това се случи спонтанно, просто решихме да използваме възможностите, които ни дават технологиите, за да успокоим родителите. Много бяхме трогнати и развълнувани, защото не сме предполагали, че може да ни се случи. Животът и съдбата са нещо много интересно - не предполагаш как едни твои действия могат да бъдат забелязани и да дадат отзвук в целия свят. Щастливи сме, че повече хора научават колко трудна и тежка е нашата специалност - неонатология, колко много знания, умения и усилия са нужни, за да може от едно бебе, което се побира в шепата ти, да порасне здрав и щастлив човек. Защото целта е не само то да оцелее, а да порасне здраво, и физически, и умствено, защото рискът да има забавено развитие за едно недоносено бебе е много голям. И там са нашите усилия - проследяваме всяко дете поне две години след раждането, за да реагираме навреме, ако видим нещо смущаващо. Като че ли в годините оставахме малко на по-заден план, хората свързват раждането най-вече с колегите акушер-гинеколози. Но участието ни в кампанията на Viber вече променя това.

Паолина: Щастлива съм, че се дава гласност за доброто дело и изобретателността на доктор Томова и екипа ѝ. Надявам се, другите неантологични отделения в страната да вземат примера. На родителите на малки герои, мога да кажа само едно: Имайте вяра в децата си! Те са невероятно силни и със страхотен хъс за живот. Могат да се обърнат към Фондацията „Нашите недоносени деца“, има и FB група на родителите на недоносени. Там могат да намерят нужната информация и страхотна подкрепа от другите родители.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.