Следва

Бръчките, акнето и порите не са cool, новият продукт на Eucerin е!

Beauty ужас: нечовешките процедури на миналия век

От страх умри, красив бъди! 

Body преди 3 години

"Не всяка жена се ражда красива, но ако не стане такава до 30-ата си година, тя е чисто и просто глупава", твърди Коко Шанел.

Днес процедурите за красота са неотменна част от живота на всяка от нас, обикновено от най-ранна възраст. Индустрията за красота е в апогея си, в последните 100 години тя неизменно и почти неограничено се развива, бюти салоните са на всяка крачка и предлагат всякакви подходи, а козметичните процедури са не само от полза, но и твърде приятни като преживяване. 

Не така стоят обаче нещата преди, конкретно преди около 50-ина и малко повече години, когато някои от салонните процедури изглеждат плашещо, често са болезнени и дори на моменти могат да бъдат сравнени с мъчение. 

За да си напомним колко облагодетелствани сме днес, ние, всички красиви жени, обръщаме поглед назад и разглеждаме няколко процедури, достатъчно разпространени сред дамите от средата на XX век, устремени към съвършенство. 

Студено къдрене

Красивите къдрици са мечта на много жени откакто свят светува, а за постигането й днес са достатъчни между 15 и 40 минути време, ако сме въоръжени с качествен уред, например маша. Но за постигането на заветната цел в началото на 20 век е било обезателно необходимо да се мине през порцедурата перманентно или студено къдрене. 

На 8 октомври 1905 година, немецът Карл Людвиг Неслер демонстрира изобретението си - апаратно химическо къдрене. В салона му на Оксфорд стрийт се събират за демонстрацията всички лондонски фризьори. 

Процедурата продължава около пет часа. След това главата на съпругата на изобретателя се оказва къдрава. Не това е обаче, което удивлява професионалната гилдия, а фактът, че на следващия ден къдриците са все още там. По-късно става ясно, че ефектът продължава около половин година. 

С началото на Първата световна война, Неслер е принуден да бяга под чуждо име в Ню Йорк. В Америка той открива, че колегите му са запознати с неговия метод за химическо къдрене, но повечето машини престояват без работа, защото се смятат за крайно ненадежни. Неслер открива няколко салона в Чикаго, Детройт, Флорида, Филаделфия.

Усъвършенстването на метода за перманентно къдрене продължава дълги години. Прилагат се електрически методи, както и такива с пара. До 1930 година, процесът на студено къдрене извървява дълъг емпиричен път, като всеки фризьор използва свой собствен метод. 

Представете си усещането от това да преседиш така "оформен" в продължение на 5-6 часа. Много жени използват безкрайните часове в салона за социално общуване, като се разбират с приятелки и съседки да споделят времето за разкрасяване, за да не полудеят от скука, пък и шубе.  

Сешоар през 20-те години на 20 век

Днес изсушаването на косата е бърз навик и усвоено умение, съответно е трудно да си представим времената, когато уред като сешоара не е съществувал и най-безопасният начин да изсушим косата е било елементарното чакане. Как са се справяли с това дългокосите дами преди век, направо не ни се мисли. 

Изсушаването през 20-те години на XX век отнема сума време и много усилия. Желаещите да имат перфектна прическа не са огромно число по онова време, да не говорим, че и за най-смелите дами с бюти амбиции процедурата по изсушаване на косата е изглеждала достатъчно плашеща. 

Първообразът на сешоара е рожба на Александър Фердинанд Годфруа. Френският фризьор е заядлив експериментатор, любител на пътешествията, талантлив професионалист и гениален изобретател.

Той създава устройство във вид на каска, свързана с газова тръба, подаваща топъл въздух. Творението му е страшно на вид, невъобразимо шумно и неудобно. Прилича много малко, даже хич, на съвременния ни приятел сешоара. Естествено, приборът е достъпен единствено в салон, няма никакъв начин да придобиеш и разположиш подобно страшилище у дома. С най-главното - изсушаването - уредът се справя, поради което е търсен и доста разпространен. 

Уред за премахване на лунички с диоксид въглерод

Мраморната кожа се приема за белег на аристократизъм, а луничките са презрени до крайност, възприемани за сериозен недостатък и непристойно физическо качество. Да се премахнат е било идея фикс на притежателките им. В стремежа към съвършенство и съответствие на стандартите за красота, момичетата масово се решават на радикални способи за премахването им. 

През 1930 година италианският лекар Матарасо е първият човек, който предлага метод за премахване на лунички. Процедурата се сдобива с небивала популярност. В същността си тя се базира на замразяването на луничките - на непоносимите оцветени участъци от кожата се нанася диоксид въглерод, след която луничките се изрязват със специален скалпел. 

По време на процедурата очите на пациента са покривани с херметически капаци, ноздрите са запушени за защита, а дишането става през тръба с филтри. 

Бюти процудерата е ужасно болезнена, а за възстановяване на кожата на лицето са  необходими няколко седмици. Самият козметолог е бил принуден да носи специално защитно облекло, за да се предпази от попадане на средствата против лунички върху собствената му кожа. 

Електрическа маска

С появата на електричеството се разраства и козметичното изкуство. През 30-те години електрическият ток с пулсиращи микровълни се използва масово в салоните за грижа за кожата, основно за стягане, възстановяване и тонизиране на кожата на лицето. 

Регенеративните иновации, като например масажът с помощта на електрически ток, обещават да върнат младостта на увяхващата кожа. Използването на високочестотен електрически ток подобрява структурата и вида на кожата на лицето, а в козметичните процедури го внедрява за пръв път Елизабет Арден с нейната Виенска маска за младост. Годината е 1928. 

Странният херметически агрегат е предназначен за тези, които искат свеж и розов цвят на лицето. Джаджата работи на принципа на намаляване на атмосферното налягане около главата. Маската стимулира кръвообръщението, което кара кожата да изглежда свежа.

Виенската младежка маска представлява съчетание между наука и козметичен бизнес. Арден се вдъхновява за изобретението си след лекция на професор Щайнах, която разказва за диатермията (приложението на топлина върху тъканите на тялото с помощта на електрически ток) и нейните ползи върху войници,чиито мускули и нерви са увредени по време на Първата световна война. 

Устройството, направено от папие маше и облицовано с фолио, се нахлузва върху лицето на клиента и се свързва с проводник към апарата за диатермия.

Арден е убедена, че електричеството е способно да тонизира клетките на лицето, да подпомогне притока на кръв към прилежащите тъкани и мускули, за което най-важна роля  играе дълбочината, на която прониква токът. 

Калибратор на красотата

Идва ред на най-същинският ужас или калибраторът за красота.

Макс Фактор е наричан вълшебник, ощастливил десетки кинодиви и милиони обикновени жени по целия свят. Бизнесменът създава грим за холивудските актриси, а плашещото му изобретение му помага да постига невероятни резултати на снимачната площадка. Специалният шлем за подчертаване достойнствата на лицето прави възможно да се коригират недостатъците с помощта на грим. В Санкт Петербург Максимилиан заема длъжността гримьор в Операта. Гримираните от него певци и актьори играят през император Николай II, който многократно хвали талантливия гримьор пред всички, и скоро името на Факторович става широко известно в знатните среди. Няколко години Макс работи като специалист по козметика в двора на руския цар и в императорските театри.

След като се засилват антисемитските настроения в страната, козметологът решава да напусне Русия. Едва година след като емигрира в САЩ, Макс Фактор, съкратил името си за удобството на бъдещите си американски клиенти, открива козметичен магазин на самия булевард Холивуд. 

В епицентъра на бурното развитие на киното в онзи момент, специалистите по макиаж се сблъскват със сериозен проблем. Обикновеният грим вече не може да се използва за снимки - на екран той изглежда много зле. Веднъж режисьорът на филма "Пленителната младост" Сам Ууд, гледайки една току що заснета сцена, обръща внимание на лицето на младата Жозефин Дън, изпълняваща главната роля. На лентата кожата й изглежда копринена и нежна, за разлика от тази на останалите актриси. Жозефин споделя, че предната вечер е получила от Макс Фактор комплект гримове, разработени специално за употреба в киното. 

Талантът на Макс веднага се прочува сред холивудските актьори Чарли Чаплин, Фати Арбакъл, Бъстър Кийтън. Новият грим им позволява пълна свобода на мимиката. 

През 1932 г. Макс Фактор представя новото си хрумване - футуристично на вид устройство, наречено "калибратор за красота", което измерва пропорциите на лицето, след което става възможно недостатъците да се коригират с помощта на грим. 

Всъщност калибраторът на красотата лежи в основата на контуринга - съвременен и много популярен метод да направим лицето си максимално близко до идеала чрез техниките светло/тъмно.  

More Body