Следва

Михаил Заимов дава глас на безсловесните в своите "Черноморски диалози"

Защото Санремо си е Санремо: 71 години телевизионно великолепие

Фестивалът навършва 71 години и през всичките тези години той проследява развитието на италианската песен и на странатa: от Доменико Модуньо и икономическия бум, доминиращото присъствие през 80-те години на Ромина и Ал Бано до пандемията.

Music преди 3 години

Няма друг подобен спектакъл или събитие като фестивала в Санремо и нищо не може да се сравни с него. Прилича малко на успокояващия аромат на сутрешното кафе, или на неделните кюфтета със сос за обяд. Това е преживяване, което включва всички, дори онези, които нямат намерение да го изживеят. Защото в продължение на пет дни в Италия не се говори за нищо друго. Дори по време на пандемията. Когато хората чуват песента на Диодато буквално след няколко минути започва да се тананика в баровете. Истинска класика, тотален евъргрийн. Този ритуал се повтаря в продължение на 71 години. Горе-долу по еднакъв начин всеки път и винаги магнетично и неустоимо. В следвоенния период някой го беше нарекъл "великото бягство“, саундтрака на пееща Италия изправена пред модерността.


Адриано Челентано и Клаудия Мори, януари 1966г., фестивала Сен Ремо

Всичко започва вечерта на 29 януари 1951 г., когато завесата на събитието се открехва за първи път. По радиото водещият Нунцио Филогамо обявява първото издание на фестивала за италианска песен, организиран в Празничния салон на казиното в Санремо. Публиката седи на масите в античното кафе-шантан, докато певците представят своите изпълнения на сцената. Легендата разказва, че в това първо издание зрителите са толкова малко, че е било необходимо да търсят хора, които да се настанят на празните маси в голямата зала.


Фестивалът Санремо, 1951г.

Същата година журито награждава песента "Grazie dei Fiori” на Нила Пици. Звънтенето на чашите и чиниите, носени от сервитьорите, ще изчезне две години по-късно (1953), когато е решено вече да бъдат допускани гости, само ако са с покана, превръщайки шоуто в супер ексклузивно събитие. Своеобразни MTV награди в италиански стил. Безразличната дотогава преса, започва да отразява феноменa. През 1955 г. за пръв път фестивалът се излъчва по телевизията на живо. Но истинската революция идва през 1958 г. с триумфа на Доменико Модуньо и неговият хит "Nel blu dipinto di blu “ по-известен с началото на припева Volare, който рязко детронира любимата тогава "L’edera” на Нила Пици. Това е епохален преход, когато класическата мелодия отстъпва място на суинга. От този момент нататък нищо вече не е същото. Модуньо пее с отворени обятия и мелодията му е позитивна, оптимистична и преди всичко енергийно заредена. Повече от женшен и гуарана. Твърди се, че текстът е написан от Франко Милячи, докато е бил мъртво пиян и е гледал картината "Червеният петел“ на Шагал. Това е саундтракът на икономическия бум. Изданието на фестивала от 1961 г., от друга страна, е едно от най-противоречивите досега.


Доменико Модуньо, 1958г.

Италианската певица Мина, от свръхнапрежението, чувства как гласът й трепери, докато пее "Io amo tu ami”. Тя избухва в плач и хуква в съблекалнята, без да довърши песента. Годината обаче е много специална за Адриано Челентано, който предизвиква скандал по време на изпълнението си, като обръща гръб на публиката, докато танцува и пее "24000 baci”.


Адриано Челентано изплълнява песента "24 000 целувки" с гръб към публиката, 1961г.

Артистичният певец донася модерността на сцената. Заедно с него идва рокендролът и се появява нов таргет - младежите. 60-те са революционна епоха от всяка гледна точка. Литъл Тони, Боби Соло и дори Лучо Дала се появяват на Ривиерата. През 64-та Джилиола Чинкуети печели наградата от Фестивала с песента "Non ho l’età", предизвиквайки яростта на Доменико Модуньо, който определя този резултат като "истинска лудост". Но трагедията е отдавна забравена.


Джилиола Чинкуети

През 1967г. Луиджи Тенко представя "Ciao amore, ciao”, но песента е елиминирана от фестивала и впоследствие той се самоубива в хотелската си стая, оставяйки бележка, в която пише: "Правя това [...] като акт на протест срещу онази публика, която изпраща "Io, tu e le rose” на финал и онази комисия, която избира Революцията".


Луиджи Тенко

Оптимизмът на това десетилетие се изпарява и напълно изчезва. Италия се събужда от сън и се налага да се изправи срещу бомби, нападения и кланета. Това са така наречените "Години на оловото”. През 1977г. фестивалът се премества в театър "Аристон”. През 1978г. вратите се отварят за чуждестранни гости, сред които и Грейс Джоунс. Това е годината на легендарния хит "Gianna” на Рино Гаетано и "Un’emozione da poco" на Ана Окса, която предизвиква сензация с тотално пънк визия, предложена от Иван Катанео. В изданието от 1980г. продуцентът Клаудио Чекето избира Роберто Бенини за "ко-водещ". Изданието е пълен катаклизъм и остава в историята с 45-секундната целувка между комика Бенини и актрисата Олимпия Карлизи и с епитета, с който той апострофира новия папа Йоан Павел II. През 80-те като водещи доминират Пипо Баудо и комиците, които го придружават, от триото Маркезини-Соленги-Лопес до Бепе Грило. 1982г. е годината на Васко Роси, който след изпълнението пъха микрофона в джоба си, за да го предаде на следващия певец, предизвиквайки безкрайни противоречия с този свой жест, считан за позорна постъпка. През 1984г. Ромина и Ал Бано печелят със "Ci sarà”. През 1986г. фалшивият корем на Лоредана Берте, която симулира, че в бременна по време на изпълнението на сингъла "Re”, предизвиква нов скандал.


Васко Роси

Музикалният фестивал се основава на противоречия, черпи своя живот от реални или не толкова действителни диатриби. Година по-късно изданието е спечелено от триото Джани Моранди, Енрико Руджери и Умберто Тоци с песента "Si può dare d ipiù”, но вниманието е изцяло фокосирано върху презрамката на рамото на Патси Кенсит, която по време на изпълнението се свлича, разкривайки гърдите й. 90-те години се изнизват повече или по-малко невредими от скандали, освен острата критика на вестник "Financial Times”, който през 1998г. определя събитието като "фестивал на кича“. Дори първото десетилетие на 2000г. не е нещо особено, просто ще припомним, че кулминацията е достигната с изпълнението на Povia през 2009г. на песента "Luca era gay”, която разказва за хомосексуалист, който става хетеро. В онези години побеждават Симоне Кристики, Ренга и дори Джо Ди Тоно в дует с Лола Понче.

Никой не си спомня победителя от 2011г. (Роберто Векиони), но всички се впечатлиха от цепката на роклята на водещата Белен Родригес.


Eлизабета Каналис и Белен Родригез, водещи на церемонията през 2011г.

"Откакто Буго напусна сцената на "Аристон”, целият ад се разпадна".

Преди две години беше ред на Mahmood и неговото парче "Soldi”. Това е първият път, в който най-високо оценена в класирането е трап песен. И стигаме до съвсем скорошните събития. На последното седемдесето издание, считано за едно от най-добрите в последно време, спечели Diodato с неговата песен "Fai rumore”. Но това, което наистина предизвика вниманието в допълнение към външния вид на рапара Акиле Лауро, е кавгата на живо между Буго и Морган.

Двамата участват с дуетно парче и са като дявола и светената вода. По време на четвъртата вечер Морган внезапно променя текста на песента, за да унижи колегата си, нагрубявайки го на живо. Буго напуска сцената, оркестърът спира и двамата са дисквалифицирани.

Сензационен момент, за който се говори седмици наред. Легендарен мийм дори свързва началото на пандемията с тази кавга, който гласи: "Откакто Буго напусна сцената на „Аристон”, целият ад се разпадна".

За няколко дни, точно в момента, от 2 до 6 март, 71-вото издание на събитието има за цел да ни отдалечи (поне мислено) от тъмнината, която ни обгръща вече една година. 22-годишният модел Виктория Черети дебютира като ко-водещ на Санремо в настоящото издание, редом до Амадеус.

Това е рядка възможност да се разсеем за известно време. Фестивалът е като електрическа крушка, включена насред мрака. Това е разсейване, това е лекота, това е освобождаване от задълженията. И затова трябва да се възползваме. Защото в крайна сметка Санремо си е Санремо.

Фестивалът на италианската песен Санремо е по RAI Uno и онлайн и е много красиво преживяване. 

More Music