Защото Санремо си е Санремо: 71 години телевизионно великолепие

Защото Санремо си е Санремо: 71 години телевизионно великолепие

Фестивалът навършва 71 години и през всичките тези години той проследява развитието на италианската песен и на странатa: от Доменико Модуньо и икономическия бум, доминиращото присъствие през 80-те години на Ромина и Ал Бано до пандемията.

Няма друг подобен спектакъл или събитие като фестивала в Санремо и нищо не може да се сравни с него. Прилича малко на успокояващия аромат на сутрешното кафе, или на неделните кюфтета със сос за обяд. Това е преживяване, което включва всички, дори онези, които нямат намерение да го изживеят. Защото в продължение на пет дни в Италия не се говори за нищо друго. Дори по време на пандемията. Когато хората чуват песента на Диодато буквално след няколко минути започва да се тананика в баровете. Истинска класика, тотален евъргрийн. Този ритуал се повтаря в продължение на 71 години. Горе-долу по еднакъв начин всеки път и винаги магнетично и неустоимо. В следвоенния период някой го беше нарекъл "великото бягство“, саундтрака на пееща Италия изправена пред модерността.


Адриано Челентано и Клаудия Мори, януари 1966г., фестивала Сен Ремо

Всичко започва вечерта на 29 януари 1951 г., когато завесата на събитието се открехва за първи път. По радиото водещият Нунцио Филогамо обявява първото издание на фестивала за италианска песен, организиран в Празничния салон на казиното в Санремо. Публиката седи на масите в античното кафе-шантан, докато певците представят своите изпълнения на сцената. Легендата разказва, че в това първо издание зрителите са толкова малко, че е било необходимо да търсят хора, които да се настанят на празните маси в голямата зала.


Фестивалът Санремо, 1951г.

Същата година журито награждава песента "Grazie dei Fiori” на Нила Пици. Звънтенето на чашите и чиниите, носени от сервитьорите, ще изчезне две години по-късно (1953), когато е решено вече да бъдат допускани гости, само ако са с покана, превръщайки шоуто в супер ексклузивно събитие. Своеобразни MTV награди в италиански стил. Безразличната дотогава преса, започва да отразява феноменa. През 1955 г. за пръв път фестивалът се излъчва по телевизията на живо. Но истинската революция идва през 1958 г. с триумфа на Доменико Модуньо и неговият хит "Nel blu dipinto di blu “ по-известен с началото на припева Volare, който рязко детронира любимата тогава "L’edera” на Нила Пици. Това е епохален преход, когато класическата мелодия отстъпва място на суинга. От този момент нататък нищо вече не е същото. Модуньо пее с отворени обятия и мелодията му е позитивна, оптимистична и преди всичко енергийно заредена. Повече от женшен и гуарана. Твърди се, че текстът е написан от Франко Милячи, докато е бил мъртво пиян и е гледал картината "Червеният петел“ на Шагал. Това е саундтракът на икономическия бум. Изданието на фестивала от 1961 г., от друга страна, е едно от най-противоречивите досега.


Доменико Модуньо, 1958г.

Италианската певица Мина, от свръхнапрежението, чувства как гласът й трепери, докато пее "Io amo tu ami”. Тя избухва в плач и хуква в съблекалнята, без да довърши песента. Годината обаче е много специална за Адриано Челентано, който предизвиква скандал по време на изпълнението си, като обръща гръб на публиката, докато танцува и пее "24000 baci”.

Коментари: 1

T
TheaB (2021/03/08 / 08:16)
Този Фестивал става все по-зле и по-зле с всяка изминала година и лично аз не виждам никакво великолепие в него, освен смешките на Фиорело

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.