Удобните и практични панталони палацо, които носим с радост всеки път, имат интересна история, зад която стои още по-интересната история на една космополитна жена. Става въпрос за знатната руска княгиня, по-късно легенда на италианската мода - Ирен Голицина.
Ирен Голицна зад бюрото си, 1970; снимка: AFP/East News
Малката княжна от Тбилиси бяга от революцията
Ирина Голицина се ражда през юли 1918 година в Тбилиси. Гражданската война е в разгара си. Майката на Ира - Нина Лазарева, е от много богато грузинско семейство, и се омъжва за княз Борис Лвович Голицин, с когото заживяват в Саратов. През 1918 година князът е разквартируван заедно с полка си в Тбилиси, жена му заминава с него, но войната ги разделя. Нина чака съпруга си до последно, но, убедена от италианския консул в града, все пак напуска страната. Княз Голицин ще разбере, че му се е родила дъщеря две години по-късно.
Вечерна рокля Irene Galitzine, 1968; снимка: AP/East News
За руските бежанци влизането в Италия е сложно. Нина с малката Ирина на ръце чака в Константиноп да бъде допусната да влезе на Апенинините, но положението започва да изглежда катастрофално: продадени са и последните бижута, няма пари, нито разрешение за влизане в Италия. На помощ се притичва млад служител в италианската военна мисия - носи документите й на началника си, който ги подписва, без дори да ги прочете. През май 1919 година, Нина, с пеленачето на ръце, пристига в Рим. Година по-късно в страната идва и бащата на Ирина. Той се запознава с дъщеря си, но отношенията в семейството не успяват да преодолеят шока. Таткото заминава за Париж, като едновременно подава молба за развод. Ирина спира всякакъв контакт с него, момичето е категорично, че случилото се е предателство. От баща й остава само титлата. Което в онзи момент все още значи доста. Името principessa Golitsyn (самата Ирина се изписва като Galitzine) звучи сериозно.
Принцеса Голицина и римското общество
Една от близките приятелки от детството на Ирина е Симонета Колона ди Чезаро, също носеща титлата "принцеса" (principessa в превод от италиански - принцеса/княгиня). Представителка на едно от най-знатните семейства в италианската столица впоследствие ще стане дизайнер, създавайки собствена модна къща, в който момент, в интерес на истината, приятелството между двете угасва. Ирен Голицна и Симонета Колона ди Чезаро си поделят модния олимп, но няма да разговарят една с друга 20 години.
Ирен Голицина, 1950-те; снимка: Legion media
След като завършва училище, княжната постъпва във факултета по политически науки на Римския университет, но повече от всичко друго се интересува от мода. Преди началото на войната, Ирина завършва университета и влиза в римското общество. Руската аристократка, изключителна красавица, говори блестящо френски и английски, без да броим италианския и руския, нейни родни езици. Голицина е много търсена в светските кръгове, общува с посланици, министри и прочие аристократи. Именно в салона на принцеса Изабела Колони, Ирина се запознава със Силвио Медичи, бъдещият й съпруг.
Война, преводи и модни мечти
В началото на Втората световна война, Ирина напуска Рим по настояване на майка си. В града всичко е силно тревожно, няма никаква сигурност. Младата дама се установява не без премеждия в Букурещ и започва работа в Червения кръст. Там става запознанството й с Джани Аниели, тънък младеж, с две години по-малък от нея. Джани и Голицина стават близки приятели. Впоследствие Аниели наследява семейния бизнес (компанията Fiat), и става най-богатият и, нормално, най-желаният мъж в Италия.
Ирен Голицина, 1950-те
След относително безоблачните месеци в Румъния, на княгинята се налага да се върне в Рим. Градът гладува, продукти са достъпни само на черния пазар срещу огромни суми. Ирина се старае да не говори за ужасите на войната, за бомбандировките и липсата на храна. Посещава курсове по живопис и мечтае пред страниците на довоенния Vogue. По време на немската окупация на Рим, Ирина работи като преводач на филми, после, към края на войната, е поканена на работа от сестрите Фонтана, създателките на, опс, най-значимата модна къща на следвоенна Италия.
Irene Galitzine осень-зима 1968, шляпа Canessa
Княгинята-ПР
В ателието на Фонтана, Ирина работи и като модел, или както и да се нарича длъжността й в днешно време, и като PR-директор: организира ревютата и останалите мероприятия, събира гости. Само че, взискателността на сестрите, нежеланието им да следват парижката мода и хладното им отношение към идеите на Голицина довеждат до това, че разстроената княгиня на един светски обяд започва да разсъждава на глас колко разочарована се чувства от работата си и колко много повече би могла да направи. Ентузиазмът на Ирен е заразителен: трима влиятелни мъже - Силвио Медичи, Руди Креспи (редактор в Vogue) и херцог Рикардо ди Сангро - на въпросния обяд успяват да я убедат да започне собствен бизнес. С всички финансови и административни въпроси се ангажират те, Голицина отговаря единствено за модната част - идеален план. Паралелно със създаването на ателието през 1949 година, Ирен се омъжва за Силвио Медичи.
Вечерна рокля Irene Galitzine, 1968
Ателие Ирен Голицина
Ирен непрестанно повтаря Париж, Париж, тя вижда модата и този град като изначално свързани понятия. Започва да купува модели от най-големите френски модни къщи и да ги адаптира към италианския вкус (по-ярък, по-тесен, и никакви черни костюми). Ателието на Голицина бързо става популярно в светското общество.
.jpg)
Моника Вити в Irene Galitzine, 1962
През 1951 година Джовани Джорджини (бащата на италианската мода) организира във флорентинския Палацо Питти първото ревю на италиански дизайнери. Любопитното е, че Ирен пропуска събитието. В Бялата зала на Палацо Пити тя се появява по-късно: първото шоу на Голицина във Флоренция се състои през 1959-та.
Прелом в стила на ателието на княгиня Голицина се случва в началото на 60-те. Италия заема все по-важно място в модната сфера и реално започва да конкурира Париж. Флорентинските модни ревюта привличат все повече зрители, дрехите на италианските марки се продават все повече, вкл. в САЩ. Освен това, важен момент, Италия интелигентно се ориентира към готовото облекло, докато консервативен Париж държи на високата мода - ситуацията е съвършена за устремен напредък. В края на 50-те Голицина вече не купува модели от Париж - създава свои.
Irene Galitzine весна-лето 1962
Дворцовата пижама
Светът се променя, но някои неща остават вечни. Например, предпочитаното място за отдих на елита - остров Капри. Там маркиз Емилио Пучи създава едноименните панталони, а княгиня Голицина - "дворцовата" пижама - достатъчно елегантна, за да приемаш гости, облечен в нея, и в определена степен небрежна, за да се спази духът на острова и неговите обитатели. Свободните костюми с панталон от този тип Ирина прави главно за себе си.
Ирен Голицина и Емилио Пучи, 1967
С началото на ерата прет-а-порте, търговецът на Harvey Nichols моли Ирен да подготови неголяма колекция готови дрехи, например, костюми-пижами, каквито носи самата тя. Голицина шие първите си "пижами" от баснословно скъпа коприна, поръчана от Бангкок. Интересното е, че тя не признава пред никого, дори и пред близките си приятели, че моделът е под нейното авторство. В началото дамата не разкрива истината и на Harvey Nichols, докато не получава предложение, на което не може да откаже: директорът на луксозния магазин предлага следното: ако Голицина включи дворцовите пижами в ревюто си в Палацо Пити, магазинът ще изкупи цялата колекция до последния артикул. Отговорът е да!
Модели в Irene Galitzine, 1961
Колекцията дотолкова впечатлява Даяна Врийленд, че тя предлага да организира сесия с пижамите, облечени от италиански светски дами в един от старинните дворци. Фотографиите се появяват на страниците на Vogue. Презентация в Палацо Пити, сесия в палацо Дориа - Даяна Врийленд става кръстница на модната новост "пижама Палацо" или дворцова пижама. През 60-те комплектът става светската униформа за всички домашни приеми. В началото панталоните са прави и скъсени, към края на десетилетието силуетът се променя и те вече са широки и свободни. Днес ги наричаме панталони палацо.
Звезда на италианската мода
В началото на 60-те Голицина окончателно се възкачва на върха на италианската мода и не слиза от него до 90-те. Във време, в което много италиански дизайнери се опитват да покорят Париж и така се изгубват между крупните модни къщи, Голицина остава вярна на Рим и умно развива бизнеса си. "Предпочитам да бъда първа в Италия, отколкото последна в Париж", казва княгинята. Така и става. Модна, светска, успешна, Голицина е символ на римската мода. Приятелка е с Жаклин Кенеди-Онасис, много близка е със Ставрос Ниархос (крупният гръцки корабовладелец, дядо на Ставрос Ниархос-младши - съпругът на Даша Жукова), Мария Калас, Руди и Консуело Креспи. Така че, приятелският й кръг е абсолютно блестящ, а сред клиентките й са звезди от първа величина: Лиз Тейлър и София Лорен, например.
Irene Galitzine пролет-лято 1969
Irene Galitzine есен-зима 1967, Irene Galitzine пролет-лято 1970
През 60-те Ирина е "знаменосецът" на обличането на жените в панталони: копринените й костюми с панталон стават неотменна част от гардеробите на всички дами с вкус в Италия. През 70-те и 80-те години брандът на Голицина расте и се развива, разбира се, не без проблеми, но няма бизнес, който да е пощаден от такива. В средата на 70-те Голицина показва колекция в руски стил, няколко години преди това да направи Ив Сен Лоран, пуска и собствена линия козметика и парфюми и представя италианската мода на международни форуми. През 80-те стилът й, под давление на времето, става крайна гламурен.
Вечерна рокля Irene Galitzine, 1968; снимка: AP/East News
Връщане в Русия
За пръв път княгиня Голицина се завръща в родината си през 1988-ма, когато е на 70. Преди това тя многократно е можела да посети родината на своите предци, но отказва всеки път. За нея е важно да бъде поканена с бизнес цел, а не да пътува просто като турист. Предложението да посети Русия с делова цел се появява именно през април 1988 година, когато в Москва се организира цяла серия ревюта на Голицина в концертната зала на хотел "Русия". Всяка вечер две хиляди и петстотин зрители аплодират моделите й. По време на пътуването, Ирен най-накрая се запознава с роднините си - "Особено много исках да се запозная с братовчед ми Андрей Голицин", - пише тя. Състои се и дългоочакваната среща с Вячеслав Зайцев, с когото Голицина е в дълга кореспондецния. Съветският моделиер и кутюриерът от Рим си обменят ескизи, идеи, мисли за модата в продължение на много години. "Той има наети 600 човека - толкова няма дори при Диор. Една трета от тях, вярно, са бюрократи. Бях поразена от страстта, която обединяваше всички тези хора", разказва Ирина за модната къща на Зайцев в спомените си.
Ирен Голицина в Москва, 1988; снимка: TASS
Връзката на Голицина и Русия продължава и крепне и през 90-те. Ирина често посещава Москва и Санкт Петербург, продава колекциите си в Русия, както и козметиката. През 1996 година се открива самостоятелният бутик на Голицина в тогава съвсем новата галерия "Актьор" на ъгъла на Тверская, близо до плащад Пушкин (където в момента е най-големият магазин на H&M).
Княгиня Голицина умира през 2006 година на 88 години. Целият си живот прекарва в Рим, става важна фигура в италианската мода, символ на римската елегантност, въпреки че през цялото време в кабинета й виси портрет на Николай II, свързвайки душата й с Русия отпреди революцията.
Ирен Голицина в Москва на ревю на своя колекция, 1996; снимка: TASS
More from View Sofia
The A|X squad
Стилът изпитва непресъхваща жажда за промяна, а ние неохотно следваме неговата еволюция - от разнообразието на ежедневието до сливащата понятието за време динамика...
Lunchtime shopping: Есента и 22 дънкови якета за НЕЯ
15 септември!
Мистичният съвпад на Юпитер и Нептун: как този епохален ден ще промени съдбата ви?
През април 2022 г. се случва астрологично събитие, което може да се нарече епохално. Две планети се свързват непосредствено - Юпитер, отговорен за социалната структура, и Нептун, мистериозен, носещ високи вибрации на милосърдие и проникващ в душата. Защо това е епохално? Защото за последен път подобна връзка е наблюдавана от човечеството през март 1856 г.
