‘Seaspiracy’ на Netflix - час и 29 минути ужас, които ще променят завинаги консуматорската ви нагласа

‘Seaspiracy’ на Netflix - час и 29 минути ужас, които ще променят завинаги консуматорската ви нагласа

Документалният филм, продуциран от същия екип като „Cowspiracy: The Secret of Sustainability“ от 2014 г., разкрива изключително вредното въздействие на търговския риболов - ето какво трябва да знаем за разтърсващата лента 

За мнозина, именно филмът „Cowspiracy: The Sustainability Secret“ - документалната лента от 2014-та, която вдигна завесата на мащабното фабрично земеделие, послужи за необратим стимул да станат вегетарианци. Новият документален филм на Netflix от същия екип - „Seaspiracy“, твърде вероятно ще стори същото за морските обитатели. 

Режисиран и разказан от британския режисьор Али Табризи, филмът ни отвежда на обиколка из нашите океани, осветлявайки всичко в тях - от значението на акулите и делфините за нашите екосистеми до изключително вредните ефекти, които търговският риболов има върху планетата (като се има предвид, че до 85 процента от кислорода, който дишаме, идва от моретата и океаните).

Ако все още не сте го гледали, ето шест поуки от „Seaspiracy“, които може да променят начина ви на мислене относно морето, морските дарове, бъдещето на всичко това и отношението ни на личностно равнище към гигантския проблем. 

1. „Приловът“ е огромен проблем в риболовната индустрия

Приловът - риба и други морски видове, непреднамерено уловени при опит за улов на друг вид риба - е един от основните проблеми, изведени във филма (40 процента от глобалния улов на риболов е неизползван, бракуван или неотчетен). Често приловът се изхвърля обратно в морето - и макар това да звучи положително, тези риби е малко вероятно да оцелеят поради липса на кислород или травма.

Шокиращата статистика, показана във филма, предполага, че 50 милиона акули (много "зли" същества, които обаче са от съществено значение за опазването на Океана) се улавят годишно като прилов, същевременно числото при делфините, уловени като прилов, е 10 000 броя годишно, и то само по атлантическото крайбрежие на Франция, и около 100 000 в световен мащаб.  

2. Устойчивите сертификати за риба не казват всичко, което трябва да знаем

Докато консумацията на "устойчиво уловена" риба изглежда правилното нещо, Tabrizi осветява как етикетите на Dolphin Safe и Marine Stewardship Council в голяма степен не могат да осигурят увереността, която клиентите търсят.

Запитан във филма дали може да гарантира, че всяка консерва с риба, обозначена като „делфинобезопасна“, всъщност наистина е безопасна за делфините, Марк Дж. Палмър от Института за земни острови (Earth Island Institute) - организацията с нестопанска цел, базирана в Калифорния, която, наред с останалото, се грижи за адекватността на въпросните етикети за безопасност на делфините - казва: „Не. Никой не може. След като не сте там, в океана, как да разберете какво правят? На борда имаме наблюдатели, но наблюдателите могат да бъдат подкупени, за съжаление."

В отговор на документалния филм, Дейвид Филипс, директор на Международния проект за морски бозайници в горецитирания Институт, прави нарочно изявление: „Програмата ни за осигуряване на достатъчно храна за делфините, визирам основно риба тон, е причината за  най-големия спад в смъртността на делфини, причинена от риболовни кораби за риба тон в историята. Убитите бозайници са с повече от 95 процента по-малко, предотвратявайки безразборното клане на над 100 000 делфина всяка година."

3. Рибните ферми също не са непременно добри

Специално развъжданите риби често се считат за по-екологични от дивия риболов, тъй като не се отнемат от дивата популация. Но това, което може би не знаете, е, че някои видове отглеждани риби се хранят с уловена дива риба, което кара експерт в документалния филм да нарича рибовъдството „замаскиран риболов на дива риба“. Не само това, но и отглежданата сьомга в действителност би била сива, ако не й се добавя химикал в храната, който придава известния розов цвят.

Други проблеми, показани супер въздействащо в документалния филм, включват заразяване с въшки - виждаме отблизо как жива сьомга буквално бива изядена от паразити, наречени морски въшки. Отделно, милиони сьомги умират във фермите за сьомга всяка година от болести като анемия и сърдечни заболявания.

4. Мрежите са огромен източник на замърсяване с пластмаса, който рядко се обсъжда

Към момента всички знаем вредното въздействие, което пластмасата за еднократна употреба има върху Океана. Но знаете ли, че само около 0,03 процента от отпадъците от замърсяване с пластмаса идват от сламки? Макар и рядко обсъждани, риболовните мрежи и оборудване всъщност съставляват значително количество от замърсяването с пластмаса в морските и океански басейни - те съставляват, например, 46% от така наречения Голям тихоокеански боклук в северната част на Тихия океан. От само себе си се разбира, че това е изключително вредно за морския живот. 

5. „Кървави скариди“ се ловят с робски труд

Вероятно сте чували за кървави диаманти, но екологичният журналист Джордж Монбиот казва, че „кървавите скариди“ са огромният проблем. Става  дума за ужасяващите съобщения за робски труд на наемници в Тайланд, наети за улов на скариди. Бивш рибар, интервюиран в документалния филм, описва как е бил малтретиран и заплашван с пистолет, твърдейки, че мъртвите тела на негови колеги, несмогнали с "норматива", са били държани във фризери на кораба. 

6. Намаляването на консумацията на риба е единственият път напред

Всичко това, плюс онемяващата оценка, че улавяме до 2,7 трилиона риби годишно, еквивалентно на 5 милиона риби всяка минута, означава, че трябва сериозно да помислим за консумацията на риба и морски дарове (по-малко от един процент от Световния океан е  защитен от търговски риболов зона, считайте!). Възможно ли е да продължим да консумираме риба, както от етична, така и от екологична гледна точка? Табризи със сигурност не мисли така. А след като изгледате 89-те минути на филма, твърде вероятно и вие няма да мислите така. Нещата са ужасяващи и не търпят отлагане. 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.