Прието е анорексията да се смята за женско заболяване.
В развитите страни от нея страдат 2% от момичетата и младите жени на възраст от 12 до 24 години.
Но мъжете също страдат, макар и по-малко в процентно отношение.
В последните години анорексията се е превърнала в болест не само на подрастващите, но и на жените в средна възраст, не изключвайки ред знаменитости (Уитни Хюстън, Виктория Бекъм, Кейт Мост и почти 70% от професионалните модели до 19-годишна възраст). Интересното е, че подобни „диети” могат да повлияят не само на здравето, но и на нивото на интелекта. Дори незначителният недостиг на желязо в менюто може сериозно да понижи умствени способности.
Склонните към анорексия хора по правило не се признават за болни, затова медиците и психолозите съветват роднините им да обръщат внимание на следните признаци на заболяването – болните изхвърлят или крият храна, постоянно пресмятат калориите, употребяват слабителни, предизвикват повръщане след ядене, прекалено се натоварват с физически упражнения.
Малките момичета, подражавайки на актрисите, моделите и други слабички знаменитости, изтощават себе си с диети. Размерите приети при моделите се различават от медицинските норми. Прословутата формула 90-60-90 отдавна е остаряла.
Новият идеал предполага гръдна обиколка 80, талия 58, ханш – 86 см.
За сравнение средната обиколка на талията на 8-годишно момиче е 56 см!!!
От друга страна тези „стандарти за красота” са преди всичко цифри, които не отчитат индивидуалните особености на човека, като ръст, ширина и тегло на костите и конструкция на тялото.
Но модната индустрия не бърза да отстъпва своите позиции. Масово е мнението сред дизайнерите и търговците, че дрехите стоят красиво на много слабо тяло, а щом това продава, малцина са желаещите да го променят.
Стъпка встрани от приетите стандарти направи компанията Dove.
В рекламата за козметични средства на Dove бяха привлечени жени с различни фигури, в това число и далеч от модното „съвършенство” в момента. Според пиар кампанията, на потенциалните купувачи им е много по-приятно да гледат подобни на себе си, отколкото да се сравняват със слабите и да страдат.
Отделни дизайнери също понякога пускат на подиума нестандартни модели, но подобни акции се явяват по-скоро скандални, отколкото тенденция.
Причините за анорексията са къде по-сериозни от простото желание да отслабнеш.
В действителност зад това състояние се крият много по-дълбоки психологични проблеми. Обща черта на всички анорексици е занижената самооценка, която води до възникване на негативен образ за самия себе си и изкривено възприемане на собственото тяло.
Тогава контролът над храненето става контрол на собствения живот.
Според мнението на някои психолози, психотерапевти и лекари-психиатри, анорексията е едно от малкото смъртоносни психически разстройства.
Човек действително може да умре от изтощение.
Ключовият проблем на заболяването е в това, че самооценката на пациента пряко зависи от формата и теглото на тялото. Излишното тегло ги прави неудачници и обект на всеобщи насмешки. Те се стараят със всички сили да се приближат до идеалните форми.
Като цяло трябва да се помни, че всяка корекция на теглото е сериозна стъпка, изискваща консултация с лекар, тъй като диетите може да доведат повече вреда, отколкото полза. Затова не си струва да се злоупотребява с тях, стремейки се да се достигне митичен идеал.
Важно е човек да се научи да приема и обича тялото си такова каквото е. Всеки е красив по своему.
Въпреки, че фундаменталните причини за анорексията все пак остават неясни, има данни за това, че нейната обусловеност се определя от взаимодействието на социокултурни, вътресемейни и биологически фактори, а също психологически механизми и уязвимост на личността.
Някои изследователи се придържат към мнението, че анорексията (също и булимията) са отделни форми на зависимото поведение.
Както е известно, за освобождаването от зависимости е много важна индивидуалната психотерапия и подкрепата от „приятели по съдба”, които вече са изминали трудния път към изцерението.
