Синът ми всеки ден пита кога най-после ще дойде Денят на детето<@SITE_URLstrong>. Старателно отброява дните, които остават до Първи Юни. Естествено, това, което най-много го вълнува е какъв подарък ще получи за празника.
Децата днес се изкушават от скъпи подаръци, пластмасови китайски красоти или електронни джаджи от неподозиран за нас, възрастните вид. Това, което ще ти предложим сега е да зарадваш своите малки ангелчета с най-ценния и полезен дар за всяко едно дете, независимо от възрастта.
Книгата - извор на знание и мъдрост, разкрива непознати светове и тайни, развива ума и въображението, оставя завинаги свързана със сладкия спомен за детството.
Детският ум е като книга с бели листи, която чака да бъде написана. Напътствай детето, за да създаде един блестящ "бестселър" от живота си. Почети му, отвори широко прозореца към света и го въведи в тайнството на приказните герои и светове.
Редакторският ни екип тази седмица се върна в детството и си припомни какво и защо е чел и препрочител като по-млад. Съкровищницата е бездънна, припомни си своята първа литературна страст и се върни в детството. <@SITE_URLp>
Ето как:<@SITE_URLstrong>
<@SITE_URLp>
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
Диди <@SITE_URLstrong> Моята е "Пипи Дългото чорапче"<@SITE_URLstrong> Толкова бях впечатлена от силата на това рижо момиченце с големи обувки, че сигурно съм чела тази книжка поне 10 пъти като малка. Не ми беше ясно как може малко дете да пие всеки ден кафе. Харесвах господин Нилсон и прилежната Аника с фини фибички в косата. Още помня картинките, които присъстват и в съвременните издания. Сега я препрочитам за сетен път на децата си."
„Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”<@SITE_URLstrong> от Ено Рауд. ... - Ух, ще се пръсна от ядене - заяви Маншон. - И аз повече не мога да преглътна - изпъшка Мъхеста бпада. - Ще изям още една плодова паста и край! - реши Полуобувка. А масата едва побираше сладкишите и лимонадите, които сервитьорката неспирно носеше и носеше. - Много ви молим - обърна се към нея Мъхеста брада, - повече нищо не носете! Пастите са чудесни, лимонадите - идеално газирани, но не можем повече! Сервитьорката съчувствено сви рамене: - Разбирам ви! Почерпката от нашата сладкарница свърши, но дамата, която ухапахте, поръча за вас тези двайсет и четири пасти. ... Изобилието, лекотата и изнанадите на детството завинаги ще останат в съзнанието ми свързани с великолепната история за тримата верни приятели. И днес с удоволствие препрочитам прекрасните редове на естонския писател на глас, този път за безмерно удоволствие на синовете ми.
"Малкият принц"<@SITE_URLstrong> от Антоан дьо Сент Екзюпери завършва така: - Това е голяма загадка. За вас, които обичате малкия принц, а и за мен нищо във вселената не е вече същото, ако някъде, неизвестно къде, една овца, която не познаваме, изяде или не изяде една роза... Погледнете небето. Запитайте се: "Дали овцата е изяла цветето или не?" И ще видите как всичко се променя... И никой възрастен никога няма да разбере колко важно е това! - А аз се надявам един ден всички да разберем. А вие, деца, никога не забравяйте, че сте били такива.
Издателство "Лъчезар Минчев" - 6 лв.
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
Виктория <@SITE_URLstrong> „Приказки по телефона”<@SITE_URLstrong> от Джани Родари "Това е моята вечна детска книжка, защото по забавен и разбираем за детето начин е предадена структурата на един свят, който не се е променил много от времето на Родари. А в неговото творчество винаги основните идеи са надежда, щастие и равенство за всички хора по света. Би било хубаво децата да четат и приемат това, което е искал да им каже и то с толкова чист език и похвати. Може да сме по-малко изтънчени и даже леко да намирисваме, но тепърва ще растем и ще се развиваме. Ще разберем кои са нашите приятели, на които можем да държим, и дори най-върлите ни врагове не са толкова лоши и често "поддават". Дай Боже някога наистина да съществува страна с „НЕ отпред” и хората в нея никога повече да не чуват за думата „плача”. За децата и за възрастните, които още пазят чистотата на детството.
Обожавах "Алиса в Страната на чудесата"<@SITE_URLstrong> от Луис Карол като малко дете. Странен свят беше нейният, и Мартенския заек и Шапкаря, и Чеширския котарак... луда работа. Винаги се вълнувах. Носех книгата навсякъде със себе си, заради това, че русокосото момиче от корицата убийствено приличаше на мен.
<@SITE_URLstrong>Доста ми е трудно да се огранича в избора си, когато във всички детски романи и приказки има по много от все по често забравяните думи - любов и надежда. А колкото и да порастваме, винаги, когато плачем или сме щастливи, се нуждаем от хора, които да плачат или да са щастливи заедно с нас. Затова са ни необходими неограничените мечти и фантазиите в „Приказка без край”<@SITE_URLstrong> на Михаел Енде, наивността и вярата в доброто на Малкия принц<@SITE_URLstrong>, Мечо пух<@SITE_URLstrong> с по детски глупавата си представа за света... Цялата детска литература ни е нужна, за да имаме сили да се борим в името на това да направим света по-добро място за живеене. Не бих си позволила да избера една единствена, но първите ми спомени за прочетените книжки през детството ми бяха двете повести за деца на Ангел Каралийчев „Ането” и „Тошко африкански”<@SITE_URLstrong>. Никога няма да забравя, колко обсебена бях от приключенския дух на маймунката Тошко и неговото непреодолимо желание да опознае света. Дерзайте малчугани!
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
.jpg)
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
Виктория
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
Ива<@SITE_URLstrong>
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
<@SITE_URLp>
Гергана
