Кореспонденцията на един от най-обичаните в света художници Винсент ван Гог излиза отново на български в луксозно издание и с нов подбор. Безценният том „Завинаги твой, Винсент" събира най-значимите му писма до Тео – неговия по-малък брат. В този епистоларен шедьовър възприеманият от мнозина за луд гений художник се разкрива чрез собствения си глас като дълбоко чувствителен и раним човек, смел мечтател и състрадателен хуманитарист.
Първият и единствен превод у нас на писмата е на Никола Георгиев от 1967 година. Издателство „Кръг" използва текста, който е редактиран и датиран изцяло наново според последните проучвания на десетки специалисти от Музея „Ван Гог" в Амстердам. Тъй като преводът е направен по двутомника Als Mensch unter Menschen от 1959 г. на издателство „Хеншелферлаг-Берлин", се наложи много от писмата да бъдат преподредени, за да бъде хронологията им по-точна. Новото издание е придружено и от просторен уводен текст, посветен на живота и творчеството на Ван Гог. Текстът е обогатен и от подробни бележки под линия, които осветляват неясни досега моменти от писмата и хора, с които е свързана съдбата на Ван Гог. Цялото художествено оформление на „Завинаги твой, Винсент" включва и част от рисунките на прочутия нидерландец и е дело на младата художничка Весела Карапетрова.
От краткия 37-годишен живот на Ван Гог са запазени 820 писма, от които 659 са адресирани до неговия по-малък брат. Това забележително наследство проследява пътя на художника през четири европейски страни към най-висшата цел, изискваща могъщо усърдие – себедоказването. Особата на Ван Гог е обвита в митове и легенди. До днес биографи, учени и лекари се опитват да разгадаят неговата душевност и неговата болест, която в крайна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че част от отговора на „загадката Ван Гог" дава самият той в писмата си.
Бавно и постепенно чрез мъдро и пламенно слово той се показва пред читателя като съзерцателна и дълбокомислеща натура. Сборникът хвърля светлина върху нереализираните религиозни търсения на художника преди да реши да се посвети на изкуството. Сам Ван Гог описва болезнените си любовни разочарования, оставили неизлечим отпечатък в ранната му възраст, разбиранията си за жените и семейния живот. Писмата му са бурен мемоар за сблъсъка на неукротимия човешки дух с консервативното общество и начинът, по който то го смачква.
Кореспонденцията разкрива творческия процес на Винсент, както подписва картините си, аскетичния му начин на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е удовлетворен своята работа. На Тео художникът споделя мнения за други артисти, особено за Пол Гоген, ключова фигура в последните му дни, когато Ван Гог е разяждан от психически сривове. Тези пристъпи са обект на много тълкувания, но най-точното им описание прави самият художник в писмата до брат си.
Писмата на Ван Гог са спечелили много овации за своите литературни качества през годините от първото си издаване през 1914-1915 година насам. Интересът към тях не стихва и те са публикувани в много издания с различен подбор. Освен всичко, епистоларното творчество на художника потапя читателя в бавното живеене от края на XIX век, време съвсем различно от днес.
"Брюксел, понеделник, 1 ноември 1880
Работата с упражненията на Барг върви добре. Освен това тия дни нарисувах нещо, което ми отвори много работа, но се радвам, че го направих – един скелет с перо, и то доста голям, на пет листа хартия ингърс...
Виждаш, че работя доста упорито. Тия неща не са съвсем лесни и искат време, а и доста голямо търпение.
За да те допуснат в рисувалната академия, трябва да получиш разрешение от кмета и после да се запишеш. Още чакам отговор на молбата си...
Имам намерение да си набавя от тукашното ветеринарно училище анатомични изображения на кон, крава, овца и други и да ги копирам както анатомията на човека.
Има някои закони за пропорциите и перспективата, за светлината и сянката, които трябва да се знаят, за да можеш да нарисуваш каквото и да е. Нямаш ли тия знания, ще водиш вечна une lutte stérile* и никога не ще успееш да създадеш нещо...
Ако бях останал още месец в Кюм, момчето ми, щях да се поболея от мизерия. Само не си въобразявай, че тук живея в охолство, защото храната ми се състои главно от сух хляб, малко картофи и кестени, които тук се продават по уличните кьошета. Но сега ще имам сили да издържа, защото имам по-хубава стая и от време на време, когато мога, си позволявам по-сносно ядене в някоя гостилница. Но през тия кажи-речи две години в Боринаж изтърпях наистина твърде много. Никак не приличаше на увеселителна разходка.
Завърших най-малко една дузина рисунки, или по-точно скици с молив и перо, които, струва ми се, са вече малко по-добри."
*Безплодна борба
More from View Sofia
Какво да четем: Хелър и Бредбъри, in english. Разтърсването е пълно
Яхваме тези изумителни произведения и се пренасяме едновременно и в миналото, и в бъдещето... жестоко!
Французойките са друго нещо! 50-те най-обаятелни присъствия на всички времена
Америка си има холивудския блясък и съседското момиче, Великобритания е пълна с кралски особи и...
Седмицата в СТЪПКИ: Къде, какво и защо от 20 до 26 март
Тази вечер, 20 март от 18:00 часа Полски институт открива изложбата изложба плакат на полските членове на журито на Международното триенале на сценичния плакат...
