Fashion Starter: Яна Добролюбова, изкуството да се приемеш

Fashion Starter: Яна Добролюбова, изкуството да се приемеш

Рускинята, финалист в шоуто "Ти си топмодел", Русия, разказва пред Vogue за раздялата с перуката, и защо животът започва, когато се харесаш   

Яна Добролюбова не е типичен модел. Много тънка, с гола глава и пронизващ поглед, тя има буквално неземна външност. Успя да покори журито на шоуто, което тече в момента във финалната си фаза в Русия - "Ти си топмодел", а гост-експертът Ксения Собчак каза за нея: "Невероятно момиче, в чиито очи се чете океан от мъдрост". Очарованието си споделят всъщност всички, които работят с Яна: "Тя е истинска муза", казва нашият фотограф Богдан Богданов. Скаут на модели, който забелязва момичето заедно с майка й в търговски център през 2015-та в родния й град Толиати, я спира и й задава въпросът "Не искате ли да станете модел?", на което Яна отговаря, първо срамежливо, с "Много!". 

Добролюбова е на 16 в онзи момент, завършва 9-ти клас, а вкъщи я чака поредната серия на "Американски топмодел", а по стените на стаята й висят плакати на Наоми Кембъл и останалите супермодели от епохата на 90-те. Яна не си е и помисля, че в един прекрасен ден самата тя ще се окаже на Седмиците на модата в Париж и Милано, дефилирайки за Marc Jacobs, Armani и Yohji Yamamoto. Попада в списъка на най-обещаващите нови лица сред моделите на Кейти Гранд и достига до финала на руския аналог на любимото си шоу.

Пред Vogue, Яна Добролюбова споделя мисли за новите стандарти на красота в моделския бизнес, говори за косопада, за любовта към себе си, и обяснява защо, по собственото й мнение, епохата на супермоделите никога повече няма да се върне. 

Да се върнем към самото начало. Разкажи ни, как момиче от Толиати се оказа на Седмиците на модата в Милано и Париж?

Всичко стана доста спонтанно. Когато се прибирах от училище вкъщи, първото нещо беше да си пусна "Американски топмодел" - бях полудяло по риалитито. Но дори не си помислях, че някога самата аз ще стана модел, защото още тогава имах проблеми с косата. Веднъж в един мол в Толиати ме спря директора на модна агенция. Попита ме: "Не искаш ли да бъдеш модел?" Помислих си да му кажа, че съм с перука и няма как да се получи (тогава темата с косата беше много болезнена за мен), но мисля, че той беше разбрал това. Направи ми няколко снимки с телефона направо в пробната - позирах в огромно пухено яке и с много изплашен поглед. 

Какво почувства тогава - страх или прилив на щастие? 

Бях в шок. До този случай, други агенции ме спираха из улиците на Толиати и ми даваха визитки, казвайки ми да се свържа, ако някога пожелая да стана модел. Винаги си мислех, че тези хора са мошеници и хвърлях картичките в първата кофа за боклук. Тогава имахме различни представи за това как трябва да изглежда един модел - много високи момичета с мерки 90-60-90, усмихващи се красиво от всеки ъгъл. Както разбирате, аз не се вписвам в тази представа. След няколко месеца ми звънна същият този човек от мола и каза, че московска агенция е проявила интерес и иска да ме покани на кастинг, но първо трябва да си направя полароидни снимки (портфолио на модела без грим). Наложи се да си купя черен бански и да се науча да ходя на токчета... 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.