Следва

Банските ни, красиви и секси с колекцията Miami Vibes на Tommy Hilfiger

Fashion Starter: Яна Добролюбова, изкуството да се приемеш

Рускинята, финалист в шоуто "Ти си топмодел", Русия, разказва пред Vogue за раздялата с перуката, и защо животът започва, когато се харесаш   

All fashion преди 2 години

Яна Добролюбова не е типичен модел. Много тънка, с гола глава и пронизващ поглед, тя има буквално неземна външност. Успя да покори журито на шоуто, което тече в момента във финалната си фаза в Русия - "Ти си топмодел", а гост-експертът Ксения Собчак каза за нея: "Невероятно момиче, в чиито очи се чете океан от мъдрост". Очарованието си споделят всъщност всички, които работят с Яна: "Тя е истинска муза", казва нашият фотограф Богдан Богданов. Скаут на модели, който забелязва момичето заедно с майка й в търговски център през 2015-та в родния й град Толиати, я спира и й задава въпросът "Не искате ли да станете модел?", на което Яна отговаря, първо срамежливо, с "Много!". 

Добролюбова е на 16 в онзи момент, завършва 9-ти клас, а вкъщи я чака поредната серия на "Американски топмодел", а по стените на стаята й висят плакати на Наоми Кембъл и останалите супермодели от епохата на 90-те. Яна не си е и помисля, че в един прекрасен ден самата тя ще се окаже на Седмиците на модата в Париж и Милано, дефилирайки за Marc Jacobs, Armani и Yohji Yamamoto. Попада в списъка на най-обещаващите нови лица сред моделите на Кейти Гранд и достига до финала на руския аналог на любимото си шоу.

Пред Vogue, Яна Добролюбова споделя мисли за новите стандарти на красота в моделския бизнес, говори за косопада, за любовта към себе си, и обяснява защо, по собственото й мнение, епохата на супермоделите никога повече няма да се върне. 

Да се върнем към самото начало. Разкажи ни, как момиче от Толиати се оказа на Седмиците на модата в Милано и Париж?

Всичко стана доста спонтанно. Когато се прибирах от училище вкъщи, първото нещо беше да си пусна "Американски топмодел" - бях полудяло по риалитито. Но дори не си помислях, че някога самата аз ще стана модел, защото още тогава имах проблеми с косата. Веднъж в един мол в Толиати ме спря директора на модна агенция. Попита ме: "Не искаш ли да бъдеш модел?" Помислих си да му кажа, че съм с перука и няма как да се получи (тогава темата с косата беше много болезнена за мен), но мисля, че той беше разбрал това. Направи ми няколко снимки с телефона направо в пробната - позирах в огромно пухено яке и с много изплашен поглед. 

Какво почувства тогава - страх или прилив на щастие? 

Бях в шок. До този случай, други агенции ме спираха из улиците на Толиати и ми даваха визитки, казвайки ми да се свържа, ако някога пожелая да стана модел. Винаги си мислех, че тези хора са мошеници и хвърлях картичките в първата кофа за боклук. Тогава имахме различни представи за това как трябва да изглежда един модел - много високи момичета с мерки 90-60-90, усмихващи се красиво от всеки ъгъл. Както разбирате, аз не се вписвам в тази представа. След няколко месеца ми звънна същият този човек от мола и каза, че московска агенция е проявила интерес и иска да ме покани на кастинг, но първо трябва да си направя полароидни снимки (портфолио на модела без грим). Наложи се да си купя черен бански и да се науча да ходя на токчета... 

Помниш ли първия си кастинг?

Няма как да забравиш такова нещо. В мислите ми Москва беше нещо недостижимо. Мама отказа да ме пусне сама, затова тръгнахме заедно. Помня как разглеждах момичетата от другите градове (от Толиати бях само аз) и си мислех: "Какво правя тук". По коридорите чувах около мен да си шепнат: "Ето го момичето с перуката". Чаках много дълго реда си. И, естествено, бях ужасно притеснена, никога не бях стъпвала на подиум, още по-малко на токчета. В един момент до мен се приближи мъж и ме заговори на английски. Дойде агентът ми и започна да превежда. Оказа се, че от мен се е заинтересувал директорът на модна агенция Next в Милано. Помоли ме да сваля перуката. Потърсих някой тъмен ъгъл и я махнах, както бяхме тримата. Реакцията беше нещо от сорта на: "Ти си изключителна.Изхвърлй това нещо!" Всъщност, именно в този тъмен ъгъл подписах договор с миланската Next Models.


Yohji Yamamoto Пролет/лято 2020, Marc Jacobs Пролет/Лято 2020, Trapstar X Puma Есен/Зима 2017

Колко време перуката беше част от теб?

Много дълго не успявах да приема външния си вид. Беше ми трудно да се гледам в огледалото. Особено в училище. Знаете колко жестоки са децата. По характер съм много чувствителна и приемам всичко много лично. Всеки кос поглед беше за мен като изстрел. Спасиха ме семейството и приятелите ми - те са моята главна опора, и винаги са били. После дойде моделството, благодарение на което за пръв път се почувствах красива. Но много дълго работих над това. По време на моята първа Седмица на модата в Милано помолих агенцията да ми изберат нова перука. Съгласиха си, но при условие, че няма да се снимам с нея. Изборът падна на рижа коса - все още я нося, но я слагам само когато имам настроение за това. По-рано бях с нея на всеки кастинг и всеки път се чувствах като фокусник: излизам, всички ме гледат, настава моментът Х - махам перуката и всички падат. 

Ако не е тайна, от какво дойде алопецията - нерви, стрес, някакво силно преживяване? 

Да, алопецията при мен започна от стрес след развода на родителите ми. Мама замина да работи в чужбина за три години и аз дълго бях далеч от нея. Тогава нямаше месинджъри, можехме да се чуваме по няколко пъти в седмицата и да си говорим по десетина минути. Живеех с леля си, но очевидно организмът ми реагира на разрива в семейството. Дълго обикаляхме по лекари, но нищо не помогна. В един момент просто се уморих, всичко беше безрезултатно, и ние се предадохме. В този момент почувства смирение - осъзнах, че щом е така, значи така трябва да бъде. 

Как се научи да се приемаш без перука?

Когато за пръв път се явих на Седмицата на модата в Милано, всичко наоколо без изключение възкликнаха: "Боже, колко си красива!". На десетия път все още не вярвах, но чувайки това за двайсти път, после за стотен, започнах да си мисля: "Може би, пък, наистина съм хубава". Сега вече не съм това стеснително момиче, кото бях, и не търся тъмни ъгли. Чувствам се достатъчно комфортно в кръга на непознати хора. Вече мога да се защитя, нещо, което преди това не можех. Нося перуката, когато ми се налага примерно да изиграя някаква нова роля. Имаше тъкав епизод в "Ти си топмодел", беше важно да се покаже, че може да си различен. 

Различни ли са очакванията към моделите в Източна и Западна Европа, как се възприемат момичетата с по-особена външност на едното и другото място? 

Много. Колкото и да се говори тук, че приемаме различното и сме толерантни, истината е, че все още се робува на определени рамки. Проблемът идва от потребителите, които искат да видят като модели именно "красавиците" с мерки 60-90-60.

Как се преодоляват тези стереотипи и въобще възможно ли е това? 

Разбира се, всичко се променя с времето. Тук все още става въпрос за нагласата на даденото поколение. Хубавото е, че много млади хора вече не робуват на остарелите стандарти за красота. Те се вдъхновяват от това, което им харесва, отхвърляйки вехтите стереотипи. Благодарение на проекта "Ти си топмодел", който успя да събере много различни момичета, всички необикновени по своему, от различни раси, пол и с различни физически параметри, се видя, че такава крачка е възможна и в Русия, а вероятно и в останалите страни. Въпреки че, съдейки по коментарите в социалните мрежи, стигам до извода, че не всички тв-зрители са готови. 

Какво представлява успехът в моделския бизнес? И кои за теб са успешните модели? 

Моите икони са супермоделите от епохата на 90-те: Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста, Хелена Кристенсен, и, рабзира се, Наоми Кембъл. От съвременните модели се възхищавам на Ирина Шейк - зад невероятната й фигура и красота се крият силен характер и огромен труд. 

Днес много се говори, че топмодели вече няма. Модната индустрия е толкова бърза и стремителна, че да се задържиш в нея можеш само няколко сезона. Така че, в този момент, да наречеш успех в модния бизнес, можеш и само един специален порект, с Prada, например. Или ако станеш новото лице на Bottega Veneta. Тогава можеш да си сигурен, че следващите няколко сезона да ти осигурении. 

Имаш сероизно портфолио - беше корица на приложението Vogue Accessory през 2015-та, корица на руското Numero през 2016-та, дефирлира за Marc Jacobs и Yohji Yamamoto в Париж, в списъка на най-перспективните модели си. Защо при цялата тази ангажираност реши да участваш в шоуто? 

Просто по време на пандемията всичко стана много хаотично. Отменяха се шоу след шоу. В един момент, съвсем импулсивно, реших да се запиша за кастинг в интернет (без каквито и да е очаквания), попълних анкетата и пуснах една снимка. Дори не записах видео с мотивацията си да участвам, както си изискваше. В резултат на този импулс се получи един страхотно интересен експеримент, за който и за миг не съжалявам. 

Победителката в проекта ще получи три милиона рубли (33 000 евро), както и договор с Philipp Plein. Ако с първото всичко е точно, то дали за второто действително мечтаете, ти и твоите колеги?

Да, за много момичета това е голям шанс. Аз вече участвах в негово ревю през 2015-та. Разбира се, при победа, ще се радвам да представям бранда му отново. 

С кои марки се асоциираш и искаш да работиш? 

В моята кариера има един парадокс: всички дизайнери, фотографи, визажисти са във възторг от мен по време на работа, чисто професионално, но едновременно споделят: "Тя е малко странна за нас", след което не ме наемат отново. Поне такива отговори стигат до мен чрез агентите ми. 

От марките, които харесвам, веднага ще отлича Balenciaga и Maison Margiela. Във възторг съм също от това, което в момента правят Saint Laurent - всичко е много секси и много красиво. До един момент се чувствах супер антисекси, затова сега, когато най-накрая се приех, много искам да работя с този бранд. 

Кога всъщност се почувства секси? 

Когато срещнах гаджето си и се влюбих... Той е фотограф, запознахме се на снимки в Милано. Заедно сме вече 6 години, дълго пъддържахме връзка от разстояние, но сега вече съм при него, живеем и работим заедно в Милано. Всъщност, ние дори се оженихме преди няколко дни! 

Яна Добролюбова и Федерико Дел Бианко се женят в Милано преди дни, като тържеството е скромно, с малко гости, в приятно имение в предградията. Вместо традиционната бяла рокля, Яна носи розова слип-рокля сандали и черно сако. Нейният законен вече съпруг е авторът на снимките в този материал. Честито и браво!

More All fashion