"Седя сама в хола и ровя в Google, търся неща за бившия и попадам на сватбения му албум. Не говоря с Джейсън от шест години, но този албум - годежните снимки, видеото от самата церемония - притежават странна власт над мен. Привлича ме чувството за скучна, конвенционална чистота, която въплъщават. Във видеото за сватбата бившият ми е едър и мускулест, а новата му съпруга - дребна, с дълга, вълнообразна коса. И двамата са безупречно поддържани, сякаш оформени от восък. На друг кадър диамантеният пръстен на принцесата-булка проблясва в сърцевината на окъпана в утринна роса роза. Джейсън, когото виждам на кадрите, ми е познат и същевременно напълно чужд. Когато го познавах, той често беше небрежен, подпийнал, купонясващ с приятелите си спортисти от колежа - млади, високи, заможни. Дори и след последната му бира през нощта, заваляйки думите, атлетичното му тяло му позволяваше да изглежда здрав и поддържан. Гледайки сватбеното видео си припомням онази илюзия за перфектност и правилност, която ме привлече към него.