За да създаде своята "Нова визия” Диор се вдъхновява от цветята и градините: "Рисувах жени-цветя с нежни рамене, тънка талия като лиана и поли, широки като венчелистче," казва великият Кристиан Диор. 

Кристиан Диор е скулптор на тела, художник на ботаническата анатомия, сравняващ женската физика с тази на цветята. През 50-те години на миналия век кутюриерът предприема мисията да преобрази модата, отдалечавайки се от продължителното царуване на строгостта на предишното десетилетие, повлияно от естетиката на униформите. Диор буквално култивира принципа на прераждането, свързан с философията на растенията, като вижда в цветните пъпки силата на възкресението от пепелта.

Кристиан Диор през 50-те години на миналия век в Le Moulin du Coudret

С представянето на "The New Look” женският силует започва да наподобява пясъчен часовник, с тясната талия, подчертан чрез драперии бюст и открояващите се крака под "листенцата” на клош полата. Това е мода, обвита в преоткрита безгрижност; дрехи, които носят усещане за радост, спокойствие и не на последно място за освободеност от всеобхватните ограничения на Втората световна война. Едно натуралистично възраждане към цвета: горската палитра от зеленикави тонове и матово черно се заменя с присъщата деликатност на пролетта - розово, жълто, синьо, люляково. Като че ли дизайнерът има намерението да засади градината си на място, което е било бойно поле...

Кристиан Диор внася последните щрихи в едно от творенията си с флорален мотив: роклята Blenheim

"Цъфтящият“ текстил също така е върхът в кариерата на мосю Диор, сборник и синтез на неговото минало, на спомените и на вдъхновението му. Роден и израснал в разкоша на Нормандия между монументалните вътрешни дворове на къщи, покрити с бугенвилии, където навесите са обрасли с глициния, Кристиан стои до цветето, така както модата до Диор.

Dior и Еден: търсенето на рая през градината Гренвил

Вила Les Rhumbs

Ароматите, пигментите и импресионистичните контури на Нормандия са част от пасторалната обстановка, в която Кристиан Диор прекарва детството си и където преоткрива страстта си към топиарията и градинарството от майка си Мадлен. В семейната резиденция във вила "Les Rhumbs” растенията се сменят по прищявка на домакинята, която в зависимост от сезона променя оформлението на гардината, като редува засаждането на глог, хелиотроп, резеда и 20 вида рози.

Градинарската култура на Кристиан е изразена в създаването на силуета "Corolle”, с мека и обемна миди клош пола или известния модел "Tulipe”, който проследява овалното съвършенство на лалето, пресъздадено в къса рокля. След това страстта се превръща в есенция, която в крайна сметка се синтезира в ароматите Diorissimo с букет от роза, гардения, градински чай и дъбов мъх или в парфюма Miss Dior с нотки на роза центифолия, листа от жасмин, розово дърво, цитрусови плодове, роза дамасцена и роза от Грас. И накрая, Градината Еден в Гранвил, която се превръща в Musée Christian Dior през 1977г., е палитрата, от която Диор черпи вдъхновение за цветовете на първите си колекции, концентрирани в разнообразието от маково червено, нарцисово оранжево, нарцисово жълто, индигово синьо, тревно зелено и божурено розово.

Градината Мили-ла-Форе, където се ражда любовта му към момината сълза

Във вълнуващата обстановка на Мили-ла-Форе, пищен оазис от зеленина и кристално чисти води, само на час път от Париж, Диор купува първата си вила Мулен дю Кудре, след като постига успех като дизайнер. Вниманието на мусю няма как да не се завладее от старателно аранжираната и обгрижвана обширна градина - там, където сивото на голия камък се среща с чисто белия цвят на момината сълза.

През 1956 г. Dior представя колекция, където високата кройка на бюста в стил Empire се среща с силуета на „болеро“

Нежното цвете силно стимулира суеверието, съпътстващо Диор през целия му живот. Носещото късмет растение е традиционен елемент във вътрешната част на всеки от неговите тоалети. В същото време се очертават контурите на зимните колекции на къщата, характеризиращи се с различните каменисти нюанси на сивото и суровото зърно на вълната. И накрая, наличието на вода е от основно значение. Пречупването на потоците тласка кутюриера към плавността на материите и лекотата на тъканите, правейки онзи фин, но решителен обрат, който от "New Look” води модния гигант към стил ампир от началото на 60-те години.

Колекцията от 1956 г. Каракас се фокусира върху стила империя с акцент върху цветните розови щампи

Между дестилацията на малинов ликьор и разходката с гумени ботуши, Dior замисля силуета на съвременната жена, черпейки вдъхновение от прекрасния френски пейзаж.

Белият цъфнал бадем във Вила Монтору

Именно в Коле Ноар, село на 40 километра от Кан, дизайнерът запечатва двойната си същност на дизайнер и цветар, потапяйки модата на Dior в чисто белия цвят на бадемовото дърво. Дървото е засадено в огромни количества около вила Монтору, като по целия периметър са разпръснати около 150 екземпляра. Сред лозниците и кипарисите, които поддържат преобладаващия горскозелен нюанс, бялото се откроява ярко и жизнено. Този трик Диор копира от Майката Природа при поставянето на големи саксии със стайни растения по протежение на пътеките като вид хроматичен контраст и сценография, върху която цъфтят неговите модели.

"Диор обича почивките. Буржоа със здраво стъпили върху земята и реалността крака, останал скромен като захарна теменужка въпреки признанието, което е получил... Той е достатъчно успешен и мъдър, че когато на модата й омръзва от него (и най-големите могат да издържат тежестта на трона за не повече от няколко десетилетия) си осигурява местенце, в което да се оттегли, за да се грижи за градините си," казва Сесил Бийтън, моден фотограф от средата на 20-ти век. 

Dior и цветята през годините

От Ив Сен Лоран до Марк Боан, от Джанфранко Фере до Джон Галиано, от Раф Симънс до Мария Грация Кюри, модна къща Dior отдава първостепенно значение на цветята, като ги избира за герои на собственото си въображение. Няма колекция, в която да не присъстват флорални мотиви или завоалирани ботаническа препратки. Бароковото изобилие в златния декор на Фере или пастелните рококо нюасни на Галиано намират противоположен, но зрелищен контрапункт в предполагаемата естественост на Симънс и Кюри, като цветето никога не е преувеличено, а е изразено в най-вярната до оригинала му версия - малка, но изискана, мощна в своята изключителна деликатност.

Ив Сен Лоран и танцьорката Теса Бомон в ателиетата на Dior през 1959 г.

От Натали Портман, която се хвърля върху легло с листенца от рози за рекламата на Miss Dior, режисирана от София Копола, до розите, които се увиват около танцьорите, превръщайки се в синоним на приказен протофеминизъм, цветето е същността на къща Dior. То е емблема на непоколебимата решителност, която чрез модата сравнява жените с най-съвършеното и прекрасно творение на земята - Цветята и Жените на Dior са в галерията ни...