На 6 септември 2021 г. Жан-Пол Белмондо премина във вечността. Изключителен и неповторим, той остана завинаги на 88. По-рано тази година, в чест на 61-та годишнина от премиерата на филма „До последен дъх", емблематичен и за Годар, и за Белмондо, излезе страхотна статия в списание Esquire, предаваща великолепно легендарното влияние на френския актьор върху киното и стила.
Във времената, когато бунтарщината и пушенето в леглото са част от модния тренд, Жан-Пол Белмондо кара бясно по прашните провинциалти пътища около Марсилия с крадено купе „Thunderbird" от 56-та, мърморейки на френски под носа си, с цигара между устните: „Ако не харесваш морето, или планините, или големия град, тогава се гръмни". Което звучи наистина агресивно. Но в света на "До последен дъх" това поведение е норма - той е мързелив и безгрижен, а войнствената му прозявка е толкова категорично френска, че сякаш все още очакваме да срещнем подобен непукизъм в Париж.
Наистина ли всичко френско е като в Breathless? Разбира се, че не. Французите не обикалят страната с американските си гаджета, не се разправят с полицаи и не се преструват на излишно спокойни, когато Законът им отмъщава. Но на 61-ия си рожден ден, легендарният филм на режисьора Жан-Люк Годар изглежда по-добре от всякога. Неговата фантазия за една митична, сюрреалистична Франция е нещото, в което модата, музиката и киното все още се вкопчват. То предизвика ерата на т.нар. Нова вълна във френското кино, създавайки десетки страхотни произведения, залагащи на експериментални техники и дълбока осъзнатост.
Силното влияние е обусловено най-вече от този великолепен филм. "До последен дъх" често е в "гнездото на враните" сред най-добрите образци в жанра.
Белмондо, актьорът и мъжът, бе възприеман във Франция не толкова като национално богатство, колкото като харизматичен бонвиван и авантюрист, и защо не като дяволито намигащия стар чичо. Той, заедно с безупречното кинопроизводство на Годар, е истинската причина за трайния успех на филма и безкрайното му влияние в мъжката мода години наред. Доверявайки се на ретроспективната статия на Vanity Fair от 2010 г., Годар предоставя на актьорите си творческа свобода и „вероятно те успяват сами да направят много от своите артистични и стилови избори". Ето защо, тогава 26-годишният Белмондо крачи в очуканите си оксфорди, дело на Мишел Поикард, толкова смело, най-вероятно защото това са неговите собствени обувки.
В „До последен дъх" приветливият, но безидеен бивш боксьор на Белмондо изживява житейска криза. Вместо да се вземе в ръце, той предпочита просто да се преоблича като Хъмфри Богарт в костюми, които са му една идея по-широки, и ризи, които са твърде свободни. Визията му е отражение на неспособността да остане в рамките на стандартното. Резултатът е неподправеност, която се превръща в копнеж по чаровния престъпник, който отчаяно копнеем да бъдем. Защото в крайна сметка Мишел твърде слабо се вълнува от собствените си грешки и неправилни решения. Лекотата тук е синоним на разгърдена риза, съчетана с открито пренебрежение към авторитета (или илюзията за такова) и е основната съставка в сценария.
Няма как да не го харесаш. И въпреки полицая, който той убива, и цялостният му непукизъм, който би следвало да е дълбоко непривлекателен в подчинения на амбицията за „самоусъвършенстване" 21-ви век, няма как да не искате да бъдете на мястото на главния герой. По някакъв начин Мишел, изигран от Белмондо е дори по-готин от собствения му герой, късният Богарт, защото избягва самата идея за това да бъдеш герой.
Реалността на бягството от Париж очевидно е много по-малко романтична, отколкото "До последен дъх" предполага. Макар че също като Годар, и ние винаги можем да мечтаем и да се стремим да ни пука толкова малко, колкото на дремещите лъвове във френското кино - онези, които притежават потенциала да се вкарат в голяма беля, но рядко имат енергия да го сторят. Дори в края на филма, когато Мишел става жертва на невярната си приятелка, той посреща смъртта с двусмислено свиване на раменете в сцена, която е разнищвана от безброй филмови критици. Но може би Белмондо е най-убедителен точно, когато умира? Произнасяйки убийствената реплика "Повръща ми се."
Обезателно изгледайте този филм! Белмондо заслужава вашите 87 минути, както ги заслужава и Годар, награден със "Сребърна мечка" в Берлин за Най-добър режисьор. Някои неща просто са вечни!
More from View Sofia
Без фасове по плажовете: Филип Морис България и #ПромениКартинката
Инициативата има за цел да повиши информираността за проблема със замърсяването с цигарени фасове и да провокира потребителите към промяна на поведението
Това са те! 14-те най-красиви тоалета от току-що приключилия Фестивал в Кан
Тържество на елегантността
Даша Жукова очаква първо дете от Ставрос Ниархос
Baby is coming
