Когато ти се стовари любовна мъка, и директно те запрати във всемирно нещастие, два са вариантите за изход.

Първи вариант - оставяш й се, на мъката, да те влачи, докато останеш кожа и кости, посивееш откъм тен, намразиш всички от другия пол и просто вече не приличаш на човек.

Става, трогателно е, отправя към дълбокия ти емоционален запас, но те съсипва, и те състарява, и въобще те мъчи.

Втори вариант, по-добър, по-здравословен, по-приемлив, по-дълбок дори - правим опит, като по възможност го увенчаваме с успех да удавим, т.е. направо да затрием, мъката от любов.

Това става по няколко начина, най-несполучливият от които е да се удавиш директно, например в Черно море. Ти си удавен, мъката - не! Отпада.

По-смислен вариант, но също донейде компромисен, е да го удариш на живот в смисъл "през просото".