Следва

The Row, Pre-Fall 2022

Paris Fashion Week: завладяващата история на седмицата на модата в Париж

От танците на Пол Поаре, през „Новата визия” на Кристиан Диор до зрелищните ревюта на Карл Лагерфелд за Chanel. В историята на модата Париж заема много специално място. Ето защо проследяваме етапите в развитието на неговата Седмица на модата

All fashion преди 2 години

Началото на Paris Fashion Week

Париж винаги е претендирал, че е истинската столица на модата - домакин и вдъхновител на висшата мода, усърдно работещите модни ателиета и изискания вкус. Неговата репутация е изградена върху много специфичен образ, който съчетава традиция и елегантност. Както отбелязва историкът на модата, Валери Стийл, в книгата си „Париж: столица на модата”: „Историята на модата в Париж е неразривно свързана с митове и легенди“.

Проследяваме развитието на модното събитие от екстравагантните танци на Пол Поаре, преминавайки през грандиозните модни ревюта на Карл Лагерфелд за Chanel, до „New Look” на Кристиан Диор.


Chanel Есен/Зима 2017/2018

Раждането на модните ревюта в Париж

Когато парижката мода излиза на бял свят, дизайнери като Чарлз Уърт ( в края на XIX век) и Пол Поаре (в началото на ХХ век) се възползват от възможността да представят своите движещи се творения. В същото време лейди Дъф-Гордън (която рисува и създава модни произведения под псевдонима Лусил) има намерение да направи същото в Лондон. Поаре, известен със своите променящи се и блестящи модели, решава да комбинира бизнеса със социалния живот, организирайки поредица от скъпи вечери, за които гостите са помолени да се облекат много елегантно. По време на танца „La Mille et Deuxième Nuit” през 1911 г., Поаре представя роклята полилей и харем панталоните.

През 20-те и 30-те години на миналия век Париж се превръща в средище на известни имена: от непринудения и дискретен стил на Коко Шанел, през сюрреалистичните експерименти на Елза Скиапарели, до ефирните кройки на Мадлен Вионе. Модните ревюта вече не се организират както в миналото като големи тържества, а в по–тесен кръг и са по-персонализирани. Всяка модна къща представя колекциите върху серия от манекени с посветени на самите клиенти събития. Това са много добре охранявани представяния, защото дизайнерите се стараят да предотвратят моделите им да бъдат копирани. За разлика от това, което се случва днес на модните събития с масовото присъствие на камери и фотографи.


Пол Поаре

„New Look” повлиява на новите модни тенденции

Чак след края на Втората световна война ревютата в Париж започват да се регулират. През 1945 г. Камарата на Синдикатите на Висшата Мода постановява, че всички модни къщи трябва да представят поне 35 дневни и вечерни тоалета всеки сезон. След дълъг процес на чакане между поръчката и пробите дрехите са налични в различни размери.


Кристиан Диор, 1947 г.

В Париж се усеща притеснение от нарастващото влияние на модната индустрия в Ню Йорк. Подкрепата за работещите в САЩ дизайнери се увеличава по време на войната с провеждането на първата „Седмица на пресата” през 1943 г. Но френската столица изважда своето асо - Кристиан Диор. Първата колекция на Dior, „Corolle” (1947), в която участват много модни журналисти и в която е позволено присъствието на фотографи, подпомога с акцентираните си силуети за революцията на модните тенденции. Дистанцирайки се от прагматизма и квадратните модели през военния период, The New Look на Dior е истински триумф на обемните клош поли, на тесните талии и преднамерената женственост. През следващите години Dior диктува правилата за новите линии и кройки на дамското облекло, съживявайки духа на Париж заедно със своите съвременници - Юбер дьо Живанши, Пиер Балмен и Жак Фат.

През 60-те години друг дизайнер оставя своя отпечатък и натрупва опит точно в Dior - Ив Сен Лоран. С пускането на своята ready to wear линия през 1966 г., включваща така обичания от него смокинг, Yves Saint Laurent отбелязва поредната промяна в мисленето, която този път ясно е базирана на младежката култура (силно изразена в космическата тематика от колекциите на Pierre Cardin и André Courrèges, като последният насърчава моделите си да се движат естествено, както изискват дрехите). Prêt-à-porter е бъдещето.

Битката при Версай

Първото официално издание на Седмицата на модата в Париж се провежда през 1973 г., когато е създадена Fédération Française de la Couture, със съпътстващо откриване с революционно ревю, наречено „Битката при Версай”. Тази дизайнерска битка подсилва историческото съперничество между Париж и Ню Йорк, когато петима от най-добрите френски дизайнери се срещат с петима свои американски колеги.

На събитието, което има за цел да събере средства за възстановяването на Двореца Версай, участват Ив Сен Лоран, Емануел Унгаро, Марк Боан за Dior, Пиер Карден и Юбер дьо Живанши от френска страна, срещу Ан Клайн, Холстън, Оскар де ла Рента, Бил Блас и Стивън Бъроуз, представляващи САЩ. Самото шоу, което включва две каравани, теглени от носорог и тиквена каляска в стил „Пепеляшка“ от страна на французите, и американците с кастинга си от предимно афро-американски модели и участието на Лайза Минели са считани за абсолютен връх в модните представяния в исторически план. 


Гала, организирана от баронеса Де Ротшилд за възстановяването на Версай, 28 ноември 1973 г.

Как се променя Седмицата на модата в Париж

От този момент нататък ревютата стават все по-дръзки. От грандиозното шоу на Тиери Мюглер на стадион Le Zenith през 1984 г. (с публика от шест хиляди души) до легендарния конусовиден сутиен, проектиран от Жан Пол Готие, станал супер известен покрай Мадона, която избира дрехите на френския дизайнер за своето турне Blonde Ambition World Tour през 1990 г. Възраждането на Chanel от Карл Лагерфелд през 80-те години поарява безброй незабравими моменти на модния подиум, докато новата вълна от японски дизайнери като Йоджи Ямамото и брандове като Comme Des Garçons донасят революционно нови начини в разсъжденията на тема Стил.


Thierry Mugler Haute Couture, 1984-1985

През 90-те години на миналия век британците доминират на сцената в Париж, от Джон Галиано, който става творчески директор на Dior през 1996 г. до Александър Маккуин за Givenchy (1996-2001). Съвсем наскоро, през юли 2019 г., Стела Макартни обедини усилията си с френската луксозна група LVMH, за да даде нов тласък на устойчивостта на висшата мода.


Givenchy Haute Couture, 1997

Седмицата на модата в Париж сега

Днес ревютата в Париж са по-зрелищни от всякога. Изработените и персонализирани сценографии са норма за много модни къщи, а Седмицата на модата в Париж е видяла репродукции на гари и супермаркети, летища и карнавални въртележки. Много от тези амбициозни декори са проектирани от Карл Лагерфелд за Chanel и стават все по-иновативни и грандиозни с всеки нов сезон.

Но също така Louis Vuitton, Balenciaga и Rick Owens са чудесни примери за театралност. Последният представи човешки раници на ревюта си Пролет/Лято 2016 г. Париж е много различен град от този, в който Поаре организира своите партита преди повече от сто години, но отличителните му сценографски и театрални характеристики никога няма да имат съперници.


Rick Owens, Пролет/Лято 2016

More All fashion

Страст и обожание: шоуто на Saint Laurent в Париж

All fashion преди 3 дни

По време на своето шоу Есен/Зима 2024/25, празнуващо прозрачните силуети, така скъпи на самия Ив Сен Лоран, творческият директор на модната къща Антъни Вакарело отдаде почит на гения на Ив с още един феноменален детайл - известната брошка със сърце, превърната в огърлица.