The Gilded Fashion: как Салвадор Дали превърна омара в модна икона

Какво общо имат едно художествено течение като сюрреализма и модните творения? На пръв поглед този въпрос може да бъде особено труден, но в действителност има основен общ елемент помежду им. Реализирането им се осъществява чрез съпоставянето на символи, които обикновено не биха могли да бъдат свързани помежду си, давайки живот на неочаквани творения. Разбира се, в случая на сюрреализма тези контрасти обикновено са много по-силни, но настоящата история показва, колко добре те могат да се комбинират с процесите, които довеждат до създаването на емблематичeн тоалет. Какво общо има омарът с модата?

Вероятно нищо, ще кажете, но Салвадор Дали не само разкрива необичаен лайтмотив, който ги свързва, но и допринася за създаването на едно от най-известните творения в историята на модата: роклята с омар на Елза Скиапарели. Всъщност, от 1934 г. Дали започва да вмъква изображения на омари в своите произведения, имплементирайки ги върху телефони, като в творбата „New York Dream-Man Finds Lobster in Place of Phone “, показана в списание „American Weekly” през 1935 г. и в „Lobster Telephone” от 1936 г.

След като проследява с интерес творбите на Салвадор Дали, през пролетта на 1937 г. Елза Скиапарели се свързва с него (те вече са изградили приятелски отношения и изпитват взаимно уважение като артисти) с молба да изработи омар за вечерна рокля от бяла органза. Всъщност известната дизайнерка е силно повлияна от сюрреализма в творческия си процес и е заинтригувана от скритата връзка, която според каталунския визионер съществува между символиката на омарите и човешката неосъзнатност, с акцент върху сексуалността: „Момичетата изглеждат апетитно, точно като омарите. Точно като тях стават червени, когато са готови“, казва Дали. Създавайки бяла рокля, традиционно свързана с темата за брака и невиността на булката, с огромен кървавочервен омар отпред, позиоциониран точно между краката, художникът не само прави незабавна сензация, но така също представя Елза Скиапарели на сюрреалистичното движение.

Роклята с омар прави своя дебют в колекцията Лято/Есен 1937 г. на Скиапарели и се превръща в още по-емблематична, когато става част от сватбения тоалет на Уолис Симпсън, влиятелната предшественичка на инфлуенсърите и спътница на Едуард VIII. Уолис я носи по време на направените от Сесил Бийтън в Château de Candé снимки, малко преди да сключи брак с бившия британски монарх. По-късно снимките на Бийтън се появяват в статия от осем страници, публикувана във Vogue US. В книгата „Въпреки това тя го носи: 50 емблематични модни моменти“ Ан Шен пише за този смел и стилен избор, наричайки го „еротична лежерност“, давайки на британското общество, след абдикацията на Едуард VIII, "още една причина да не харесват Уолис Симпсън". Според авторката, роклята показва и "силата на иновацията и сексуалната еманципация на жената, както и въздействието, което изкуството и модата могат да имат".

Horst P. Horst, George Platt Lynes, Salvador Dali and the lobster, 1939. Carolyn Tillie.

Творенията на Салвадор Дали, клонящи между модата и ракообразните съвсем не приключват с известната рокля с омар, а достигат нови висоти на провокацията. По повод „Международното изложение” в Ню Йорк през 1939 г. художникът създава мултимедийно изживяване, озаглавено „The Dream of Venus”, което отчасти се състои в обличане на голи модели в дрехи, изработени от прясна риба. По време на събитието, снимано от Хорст и Джордж Плат Лайнс, Дали използва омари, за да прикрива половите органи на моделите си. Анекдот, който превръща роклята с омара в още по-известна и в истинска част от историята. Доказателство за това са следните интерпретации: през 2013 г. Miuccia Prada решава да я възроди и пресъздаде по повод ретроспективата колекция Schiaparelli and Prada: Impossible Conversations в Музея на изкуството „Метрополитън” в Ню Йорк, а по-късно е носена и от Анна Уинтур на Met Gala през 2013 г..

Но не приключва дотук, защото Lobster Dress наскоро беше реинтерпретирана в колекцията Haute Couture Пролет/Лято 2017 г. също така и от креативния директор Бертран Гийон.

Изработката на апликация във формата на омар, пришита на ръка върху полата, изисква около 250 часа работа от 6 шивачи. Всъщност през годините, омарът се превръща не само в синоним на деликатес в кухнята, но и на разкош... в отрупаните с мода маси.

1. Lobster Dress

Дамска вечерна рокля, създадена от Елза Скиапарели в сътрудничество със Салвадор Дали. Музей на изкуствата във Филаделфия, подарък от мадам Елза Скиапарели.