Феновете на Уес Андерсън знаят, че ако държите очите и въображението си отворени, можете да откриете части от неговата цветна, фантастична екранна вселена в собственото си ежедневие. Най-новият филм на номинирания за Оскар режисьор - The French Dispatch или "Френският бюлетин на Канзас, Либърти Ивнинг Сън", както е заглавието на разпространителите у нас, с премиера на 19 ноември, е доказателство за това: той е заснет на място в Ангулем, Франция, където топографията и архитектурата са сякаш създадени за кинолента, превъплащавайки се в случая в странния измислен френски град Енуи-сюр-Блазе.
Дизайнерът на продукцията Адам Щокхаузен и екипът му първо се заемат с това, което той нарича „скаутинг от Google", за да намерят идеалното място. „Просто влязохме в Google Maps и започнахме да се разхождаме по улиците и да гледаме", казва той. „Разгледахме навсякъде, длед което започнахме да стесняваме до списък с различни градове, които изглеждат обещаващо." След това се изпращат скаути да правят снимки и след като Щокхаузен и неговият екип разгледат списъка с локации, единодушно се установяват в Ангулем, град, известен със своя годишен фестивал на комиксите, който се намира на плато на около пет часа югозападно от Париж и два часа североизточно от Бордо.
„Имахме страхотен прием, беше наистина невероятно", казва Штокхаузен за снимките в Ангулем. Тази сцена е построена на паркинг и изобразява задната страна на френската редакция.
По причини, които може би го правят неизползваем за друг режисьор, Ангулем е идеален за историята на Андерсън за "Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън" - списание, създадено от родения в Канзас емигрант на име Артър Хоуитцър-младши (изигран от Бил Мъри), който публикува новини и културни истории и е на свободна практика в The New Yorker.
Франсис Макдорманд играе журналистката Лусинда Кременц, чието работно пространство е изключително лаконично като дизайн
Филмът се състои от четири действия, всяко от които разказва собствена история. Първо е пътеписът, който представя долната част на Енуи-сюр-Блазе от велосипедния репортер Хербсен Сазерак (изигран от Оуен Уилсън). След това идва разказ от Дж.К.Л. Беренсен (Тилда Суинтън) за живота на Моузес Розенталер (Бенисио дел Торо и Тони Револори), арестуван художник, който е открит от негов колега затворник и търговец на изкуство, изигран от Ейдриън Броуди. Художникът Сандро Коп, партньор на Суинтън, създава абстрактните картини на Розенталер, включително серия от големи фрески, които рисува по стените на затвора. Коп нарича преживяването „най-предизвикателното, а също и най-удовлетворяващото нещо, което съм правил в живота си досега. Пристигнах в Ангулем, знаейки, че имам два месеца и половина, за да създам 10 огромни картини, които трябваше да изглеждат като създадени от гений, който работи върху тях в продължение на три години". Части от местната култура също се появяват в пейзажа на затвора: занаятчийската керамика е използвана като реквизит за урок по изкуство на затворници, а затворниците се разхождат с филцовите чехли, т.нар. шарантези, традиционно правени в района.
Столовете и масите в кафенето Le Sans Blague са доставени от декоратора Рена Деанджело от скрад за реквизит, наречена Les 2 Ailleurs, и други места в Париж. Чашите за кафе са направени в Лимож, град, известен със своя порцелан.
В третото действие журналистка, изиграна от Франсис Макдорманд, пише история за водена от студенти революция в края на 60-те години, която се основава на истински събития. Тимъти Шаламе и Лина Худри играят лидерите на младите бунтовници, които се събират в кафенето Le Sans Blague. За да съобщи как иска да изглежда тази част, Андерсън изпраща референтния материал на актьорския състав, който включва филми от френската нова вълна като "400-те удара" и множество творби на Жан-Люк Годар.
Всичко за "Френският бюлетин" и Тимъти Шаламе в шедьовъра на Уес Андерсън, който идва през октомври
Историята на Райт е разказана, докато неговият герой е интервюиран от Лиев Шрайбър. Мебелите на телевизора са от Soubier Antiques and Decor в Париж, а килимът е дело на Diassol. Завесите са изработени по поръчка от екипа на DeAngelo.
Не на последно място, Роубък Райт (изигран от Джефри Райт) споделя това, което е трябвало да бъде история за известен готвач, изигран от Стивън Парк, но се превръща във вълнуваща, яростна сцена, включваща отвличане. За това Андерсън слага акцент върху културата на комиксите на Ангулем, като включва анимирана сцена, направена изцяло от местни илюстратори.
Офисът на героя на Джефри Райт „беше трудно да бъде пресъздаден, докато не изгледахме изпълнението му в поредица от дни, след което идеята се оформи", казва Деанджело. „Това не е нищо фантастично, но все пак е добре подбрана колекция от френски антики и модерно изкуство. Мебелите са от реквизитни къщи и битпазар в град Льо Ман, където Деанджело ходи на пазар веднъж месечно по време на снимките.
Всичко това е обрамчено от сцени, показващи еклектичната конюшня на редакторите на Хоуитцър, докато се събират в жълтия му офис (рисунки от илюстратора на списанието украсяват стените, а над вратата е поставено правилото номер едно на Хоуриц: без плач), опитвайки се да съставят некролога му. Той току-що е починал от сърдечен удар, а завещанието му гласи, че списанието ще престане да съществува след смъртта му.
Четирите кратки истории в последната част на филма рисуват преживяванията на видна журналистика, в които за разкош се намесва и една гаубица и резултатът е налице. Щокхаузен изчислява, че са били необходими "над 125 напълно завършени декора", за да се разкажат историите, повечето от които са построени на места в и около град Ангулем. Други оживяват в бивша фабрика за филц, превърната в импровизирано филмово студио.
Бюрото и столът в офиса на Howitzer идват от местен сликвидатор на имоти в Ангулем на име Денис Гарголи. „Той има огромен склад с прекрасни френски антични мебели, изкуство, аксесоари и килими. Толкова голяма част от мебелите във филма идват оттам", казва Деанджело.
„Имахме известни трудности с намирането на нетрадиционно пространство за снимките - за изграждането на декорите и за работните места", казва Щокхаузен, отбелязвайки, че когато работи по филма на Андерсън „Moonrise Kingdom" от 2012 г., те построяват декорите в бившия стриптийз клуб Linens N Things в Мидълтаун, Роуд Айлънд. „Мисля, че процесът на проектиране на филма много прилича на подреждането на пъзел и опита да разберете как да направите нещо от нищото."
Очакваме премиерата на филма с нетърпение.
More from View Sofia
Три проекта представят българско изкуство във Виена другата седмица
В рамките на международния форум за съвременно изкуство Viennacontemporary, който ще се проведе в австрийската столица от 27 до 30 септември 2018 г., галерия SARIEV Contemporary ще представи самостоятелна изложба на репрезентирания от галерията художник Лъчезар Бояджиев.
ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА И ИВАН ЮРУКОВ В ОЖЕСТОЧЕН ЛЮБОВЕН СБЛЪСЪК
Ярката психологическа драма „Лисичета” на Бина Харалампиева с премиера на 13, 14 и 15 декември
Гърция, Украйна, Португалия... първите 10 финалисти на Евровизия 2022 и песните им
Снощи в Торино бяха избрани първите финалисти на тазгодишната Евровизия. На сцената на Pala Olimpico се представиха музиканти от общо 17 държави, вкл. България, а 10 от тях си осигуриха място на големия финал.
