Вземете например Lizzo, която миналата зима си направи профил в Instagram, за да покаже резултатите от прочистването си със сокове. Също и Джесика Симпсън и Ребел Уилсън, и почти всяка друга известна личност с по-големи размери, с която някога сме се идентифицирали. От личен опит в екипа сме категорични, че всяка склонна към надебеляване жена, живееща с хранително разстройство, която във времето носи всеки възможен размер и се лута в омагьосания кръг на йо-йо, разбираме по-добре от всички как теглото може да варира. И все пак, винаги е смразяващо да видиш как някоя от жените, на които се възхищаваш и с които се оприличаваш, се появява пред публика драстично отслабнала (вижте още: Адел: "Вече не плача-потя се").
Ребел Уилсън
С появата на плюс-сайз знаменитости, първоначалният ни скептицизъм, че някой някога ще погледне на нас, по-закръглените, да не кажем пълни жени като на пълноценни личности, бе леко разколебан. Много хора страдат от затлъстяване около нас, е, може би не драматичните 42,4% от населението, както е в САЩ, но все пак достатъчно много хора. При това медийната машина в продължение на дълги години обслужваше вярването, че ако не си слаб като фиданка, по-скоро не си интересен, даже си директно непълноценен. След това обаче започна постепенното преодоляване на тази стигма и започвнахме да се замисляме какво наистина искаме от тези знаменитости, виждайки, че първоначалната ни негативна реакция е леко несправедлива. В крайна сметка, една от целите на движението за позитивно възприемане на тялото е (или трябва да бъде) създаването на свят, в който всички ние се чувстваме свободни да живеем безопасно и радостно в телата си, независимо от техния размер. И какво казваме днес ние на Адел или на Лизо, ако формираме оценката си за тях в зависимост от това как изглеждат телата им?
Lizzo
Гащите на Lizzo се казват Yitty
Разбира се, загубата на тегло и наддаването на тегло не са релевантни. Да си кльощав, тънък, скини, вероятно винаги ще бъде социално ласкателно. Дали разочарованието да видим тези жени отслабнали се различава от стигмата, с която се сблъскваме - с любезното съдействие на всички - от лекари, пред неособено деликатни партньори до членове на семейството, когато напълнеем? В крайна сметка, няма ли всички други дебели хора да бъдем по-нормално приети, ако работим за създаване на култура, която действително оценява и уважава телата от всички размери, вместо да избираме няколко избрани предварително пищни звездни фигури и да настояваме външността им да бъде фиксирана и неизменна?
Стефани Йебоа, лондонски защитник на приемането на пълнотата и автор на „Fattily Ever After: A Black Debe Girl's Guide to Living Life Unapologetically", има какво да каже по темата. „Все още съществува общото впечатление, че ако сте някой в общността за приемане на пълнотата и хората започват да забелязват, че отслабвате, значи го правите по някакви ваши си, коварни причини или за да се впишете в обществените стандарти за красота", казва Йебоа, отбелязвайки, че тя самата отслабва с около 40 килограма от началото на пандемията от COVID-19, единствено с помощта на рутинни упражнения, които предприема, за да възстанови силата си в следствие на счупен глезен. „Определено мисля, че можете да бъдете част от общността за приемане на пълнотата и същевременно да отслабнете. Просто мисля, че става малко конфликтно, ако причините за отслабване са просто свързани с външния ви вид, в смисъла на желанието ви да се впишете в стандартите на други хора."
Стефани Йебоа
Ако сте значима фигура в очите на обществеността - като, да речем, Адел - и загубата на тегло съвпада с увеличаване на упражненията, създадени, за да ви накарат да се почувствате по-силни и да ви помогнат да се справите с предизвикателствата пред психичното здраве, справедливо ли е светът да ви съди? В този смисъл, справедливо ли е светът да пренебрегне и подцени физическия външен вид на Адел, когато тя тежи повече, отколкото в момента? Най-доброто решение е може би да се научим да се въздържаме от културата на звезди, която ни насърчава да придаваме по-голяма значимост на външния вид на известна жена, отколкото на нейната работа.
Адел
Медийната индустрия печели, когато щракнем върху клюкарски статии, изпълнени с удивителен знак за „драматичното отслабване !!!", като това се асоциира с подобрено здраве и комфорт. Но какво да кажем за нас, обикновените хора? Какво можем да спечелим от оценката и поставянето на очаквания върху телата на други жени и какво бихме могли да направим с цялата тази умствена енергия, която хабим?
Диетата на Делян Пеевски: грузинско чудо за бързо отслабване
Вирджиния Сол-Смит, журналист, специализирана в проблемите с образа на тялото и автор на „Инстинктът за хранене", иска разговорите за жените в очите на обществеността да могат да засегнат миналите проблеми с теглото в пълна степен. „Последният път, когато проверявах, няма тип тяло, което човек трябва да има, за да бъде например талантлив музикант. Музикалните способности не са обвързани с ИТМ в нито едно от изследванията, които чета ", казва Соле-Смит и добавя:„ Мисля, че би било толкова чудесно, ако живеем в култура, която говори за изкуството на хората, а не за телата им. И тогава, ако телата им се променят, няма да се налага да ги изследваме толкова много."
Вирджиния Сол-Смит
Сол-Смит признава, че въпросът за загубата на тегло при звездите е сложен, обяснявайки: „Тийнейджърките се вглеждат в Лизо и Адел, така че има известна отговорност. Но също така мисля, че е грешка да се очаква, че само защото един индивид е преодолял границата и е станал известен въпреки теглото си, те трябва да бъдат своего рода рубенсови портрети през целия си живот. Това наистина говори докъде трябва да стигнем по отношение на увеличаването на представителството на различните хора във всички сфери на живота."
Призивът за повишено представителство често може да се възприеме като натъртване, като начин да се признае сериозността на даден проблем. Но що се отнася до приемането на пълнотата и позитивното отношение към тялото, честно казано е трудно да си представим нещо друго да проработи. Един музикант или двама, или дори трима, няма да променят убеждението на обществото спрямо дебелите хора навсякъде, че те са достойни такива, каквито са; това, което ще направи обаче, е да засили пагубното схващане, че тези хора трябва да търсят определен начин, извън таланта си, за да спечелят възхищение и уважение.
.gif)
В очите на публиката дебелите хора могат да действат като толкова необходимите модели за подражание, но промяната няма да се случи без съществени или структурни промени в обществото, което все още печели от разрастващата се фобия към пълнотата. Да се надяваме, че някой ден ще имаме достатъчно дебели музиканти, танцьори, актьори, комици и артисти от всякакъв вид и култура, която ги подкрепя с позитивни политики за пълнотата и значими последици срещу дискриминацията въз основа на размера. Целта? Колебанията в теглото на един човек вече няма да бъдат заглавна новина.
More from View Sofia
Големите любовни истории: Кралица Елизабет и принц Филип, Част 2
След коронацията на 2 юни 1953 година кралицата инвестира цялото си внимание в едно амбициозно, траещо пет месеца...
Кой кой е от тенис половинките на Уимбълдън
В разгара на прочутото тенис първенство, View Sofia разказва за някои от гаджетата, приятелките, съпрузите и съпругите на тенис величията
Предложете снимка за дизайн на циферблата на Huawei Watch GT 2 Pro и можете да го спечелите
Huawei България стартира нова игра, в която дава шанс на един от феновете си да спечели най-новия смарт часовник на марката - Watch GT 2 Pro
