Истории от живота: Фьодор Михайлович Достоевски -

Истории от живота: Фьодор Михайлович Достоевски - "страданието е невъзможността да обичаш"

Красотата ще спаси света... 

Той се ражда през 1821г. и израства в покрайнините на Москва в семейството на заможен доктор, Михаил Андреевич Достоевски, който работи в благотворителна болница, обслужваща крайно бедни хора. Строг, изискващ, студен човек от благороден род с отнета титла - прадядото и дядото на Достоевски са свещеници, какъвто по традиция би трябвало да стане и Михаил, но 15-годишен той бяга от семинарията и от семейството си. Когато е на 20, Михаил Андреевич става студент в московската Имперска медико-хирургична академия, след което е назначен в болница в Москва като военен лекар, а през 1818 г. става главен лекар. Година по-късно се жени за Мария, момиче от семейство на руски търговци с татарски корени, което е с 11 години по-младо от него. През 1820 г. бащата на Достоевски напуска военната служба и започва работа в Мариинската болница за бедни. В семейството на Михаил и Мария се ражда Михаил М. Достоевски, след това Фьодор, още пет деца и семейството заживява в малко имение, част от болничния комплекс, наречено Даровое. 

Портрети на родителите на Достоевски - Михаил и Мария

Малкият Фьодор и брат му Михаил, много близки, постоянно са изложени на преживявания, които обикновено възрастните крият от децата си, свързани с изтощителната бедност, тежките болести и покрусителната смърт в болницата. В изкуството, познато ни като литература, се смята, че добрите писатели са любопитни по природа, крайно емпатични и универсално нуждаещи се да разбират вътрешния живот и свят на човека - при Достоевски това се случва още в детството и брутално тежките гледки в градините и зад стените на Мариинската болница остават в съзнанието и книгите му вечно. Един ден, докато се разхожда и си играе в границите на болницата, Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с голяма решетка от общата част на имота. Родителите му забраняват да общува с хора от другата страна на преградата, за да предпазят детето от случващото се там, но той пренебрегва забраната и често разговаря с отделените пациенти. На това място случайно става свидетел на изнасилване на деветгодишно момиче, което никога не забравя.

Мариинската болница

3-годишен Фьодор Достоевски открива героичните саги, приказките и легендите, несъзнателно противопоставяйки се на православното възпитание, налагано му от гледачките и семейството му. Влюбва се в магичността на фолклора, силно повлиян от Алина Фроловна - жена, която помага и гледа децата на семейство Достоевски. Като малко дете той така маниакално се обсебва от страховитите приказки и готическата литература, че започва да страда от почти панически халюцинации, които по-късно утихват. Когато е на 4, майка му Мария го научава да чете и пише, запознавайки го с Библията и руската литература - Николай Карамзин, Александър Пушкин и Гаврил Державин, също с английската и немската, четейки му Ан Радклиф и Фридрих Шилер. В семейството се подхранва литературния дух и вкус, малкият Фьодор и брат му обожават пиесата "Разбойниците" на Шилер и поемите на Пушкин, от чиято смърт всички са дълбоко съкрушени. 

През 1833 г. Михаил Андреевич изпраща невъобразимо любопитния си, начетен и талантлив син във френски пансион, а след това в изключително елитното и скъпо московско училище "Колеж за благородни момчета". 13-годишният Фьодор не се чувства добре сред съучениците си - деца на аристократични и изтънчени семейства, което чувство пропива по-късния му роман "Юноша". Битието на младите му години е тежко, особено заради смъртта на майка му през 1837г., следствие от туберколоза. По това време Достоевски преживява и няколко сериозни заболявания на гърлото, преди да замине за Петербург заедно с брат си, където учи инженерни науки и военно дело - крайно омразна материя за мечтателната му душа, но избрана от баща му с оглед кариерното развитие на момчетата предвид политическата ситуация в Русия и царуването на Николай I. Михаил Младши и Фьодор се разделят - по-големият брат заминава за Естония, заради лошото си здраве и по-благоприятните условия за учене, а Фьодор взима всичките си изпити и влиза в академията с финансовата помощ на петербургските си попечители.

Писателят ненавижда учебното заведение, няма интерес към изучаваните математика и военно дело, влекат го архитектурата, рисуването, литературата, съучениците му странят от него, защото е различен, смел, с висок морал, непоклатимо чувство за справедливост и правда; защитава новопостъпилите плахи ученици, критикува корупцията сред офицерите и помага на бедните - действия и ценности, дължащи се на живота и възпитанието му като дете. 

Бащата на Фьодор е убит през 1839 г. от един от крепостните си селяни след най-обикновен битов, пиянски спор (след смъртта на Мария Михаил Андреевич се пропива тежко). Момчето е съкрушено и получава тежък пристъп на епилепсия. Съвременният психолог Луис Брегър твърди, че Фьодор не преживява толкова тежко смъртта на майка си, защото през целия му живот тя отявлено и показателно обича и се грижи повече за Михаил, нейното любимо дете, и физическият отклик у Достоевски след нейната кончина се изразява в заболяванията на гърлото и гърдите, "соматичен символ", според психолога. За сметка на това смъртта на Михаил Андреевич е смазваща за здравето и психиката на Фьодор, който постоянно получава тежки епилептични припадъци след трагичното събитие. 

Животът на писателя в Петербург продължава - той взима всичките си изпити, получава ранг кадет инженер, често ходи на опера, театър, концерти и балет, но се пристрастява към хазарта и загубва много от малкото си състояние. По това време работи като чертожник, което е изключително унизително за него - през 1844 г. отказва възложена му командировка и е уволнен. Живее в апартамента на приятел на брат му, д-р Райзенкампф, сближава се с болни и бедни хора, които представляват силен интерес за него. Превежда "Последният Албини“ (Жорж Санд), "Йожени Гранде“ (Оноре дьо Балзак), "Мария Стюарт“ и "Разбойниците“ (Шилер), "Борис Годунов“ (Пушкин), "Райнеке Фукс“  (Гьоте), "Дон Карлос“ и друга художествена литература, с което изкарва допълнително пари. Става моментално известен с преводите си, културната интелигенция е възхитена, но парите никак не му стигат и се принуждава да напише собствен роман. 

"Бедни хора", произведението, с което той иска само да припечели малко повече и се надява на прилично публично внимание, става фурор на руския литературен хоризонт. Пишейки "Бедни хора", той споделя на приятеля си Димитрий Григорович: "Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся.“ След последна редакция през 1845г. Достоевски изпраща ръкописа на Григорович, който е възхитен, и го споделя с друг свой приятел - Николай Некрасов. Двамата, без дъх и думи, в четири часа сутринта се явяват пред дома на Достоевски, за да изразят възторга си. Некрасов занася ръкописа на най-известния и влиятелен критик по това време - Висарион Белински, който, първоначално скептичен, възкликва: "Роди се новият Гогол!"

След публикацията на "Бедни хора" Достоевски навлиза в руските литературно-културни среди - запознава се с много хора, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок. Написва "Двойник", която не се харесва на публиката и критиката. През 40-те години на 19-ти век настъпва разцвет на социално тематичната литература, напълно обратна на дотогавашните романтизъм и идеализъм. По това време Достоевски се увлича по философията на социализма, обещаваща висока интелектуалност, справедливост и равенство за бедни и богати. Научава много за нея от Белински, но вижданията на двамата се разминават заради атеистичната нагласа на критика и силната православна вяра на писателя. 

Здравето на Фьодор Достоевски се влошава отново, но той продължава да пише и под перото му излизат творбите "Господин Прохарчин“, "Хазайката“, "Слабо сърце“ и "Бели нощи“, които нямат никакъв успех и писателят отново обеднява. Това го принуждава да се включи в кръга на Бетеков и утопичните социалисти, чийто членове живеят в комуна и си помагат. Кръгът се разпада и Достоевски се присъединява към друг, този път социо-християнски кръг, този на Михаил Петрашевски, в който се обсъждат обществени реформи, премахване на цензурата, крепостното право и намаляване броя на крепостните селяни. 

Тайни разузнавателни служби и агенти разследват кръга на Петрашевски и докладват дейността му в руското Министерство на вътрешните работи. Достоевски е обвинен в четене на анти-монархична литература - трудове на Белински като "Кореспонденция с Гогол“, "Криминални писма“ и "Речта на войника“. Писателят отрича да ги е харесал, но след осеммесечно разследване е арестуван и осъден на смърт заради конспирация срещу императора заедно с други членове на кръга, през 1849г. 

22 декември 1849 г. - Фьодор Достоевски и останалите арестувани са наредени на Семьоновския плац в Санкт Петербург за екзекуцията. Буквално минути преди убийството тичешком пристига пратеник, носещ писмо, с което се отменя смъртната присъда и се заменя с 4-годишно заточение в Омск, Сибир. "Грешката" е съвсем нарочна, целяща да стресира, сплаши, унижи членовете на Кръга на Петрашевски. Достоевски пристига в Тоболск след 14 дни път с шейна на 11 януари 1850 г., където е сборният пункт за затворници. Живее и работи там в ужас, мизерия, мръсотия и студ цели четири години. За екзекуцията Достоевски пише: "Те ни прочетоха цялата смъртна присъда, позволиха ни да целунем кръста, счупиха меч над главите ни и ни облякоха (в бяла риза). След това трима от нас бяха поставени на поста за процедурата",  а за преживяването си в катограта написва "Записки от мъртвия дом" през 60-те години на 19-ти век. 

Писателят се завръща в Санкт Петербург през 1854 г. и издава, освен историята на заточението си, първа част от единствения си незавършен роман "Неточка Незванова". Започва служба като редник в сибирски батальон, сближава се с барон Александър Егорович Врангел, който харесва творбите му изключително много и двамата заживяват заедно. Според изследователи, Достоевски се връща от трудовия лагер "нов човек, съвсем различен". В статия на New York Times от 1986-а пише, доста неемпатично, че: "концентрационият лагер е най-хубавото нещо, случвало се на Фьодор Достоевски." Във всеки случай той преживява трансформация. 

Малко след това писателят се влюбва в Мария Димитриевна Исаева, омъжена дама, която първоначално не откликва на чувствата му. Достоевски написва писмо до генерал Тотлебен, в което се извинява за непокорната си и конспиративна дейност в социалистическите кръгове, с което си извюва правото да печата отново книги и да се ожени. Тогава Александър Исаев, съпругът на Мария, военен и алкохолик, заминава извън града и умира. Тя се съгласява да заживее с Достоевски, но няма вяра в литературния му талант и не приема предложението му за брак заради лошото му финансово състояние. Скоро след това Фьодор разбира, че Мария има връзка с 24-годишен учител, но въпреки всичко двамата се женят през 1957-а. Не са щастливи и почти не живеят заедно - тя е шокирана и отблъсната от епилептичните му пристъпи, за които той не споделя преди сватбата. Здравето на писателя се влошава след брака и той напуска армията, но до смъртта си остава под полицейско наблюдение. Седем години по-късно Мария умира от туберколоза. За нея той пише: "Тя ме обичаше безгранично, аз също я обичах без мярка, но не живеехме щастливо до края на дните си.“

Мария Достоевска

Сред всички пороци в руската царска действителност на 19-ти век Достоевски се отдава на хазарта, което го съсипва и ощетява през целия му живот, но според изследователи той е "може би най-известният компулсивен комарджия в историята". Адикцията му вдъхновява "Играч на рулетка" по-късно. По времето на първия му брак някои от творбите му са публикувани във вестници, сборници и списания. Писателят започва да пътува из Европа - Германия, Белгия, Франция, Англия, Швейцария и Северна Италия в началото на 60-те години, описва неприязънта си към европейските страни, капитализма,  модернизацията, материализма, католицизма и протестантството в "Зимни бележки за летни впечатления“. През 1863-а се запознава с втората си любима Полина Суслова в Париж, която по-късно му изневерява, той губи всичките си пари на комар и двамата се разделят. Полина умира от туберколоза, едновременно с което си отива и Михаил Достоевски и писателят е принуден да се грижи за доведения си син и за семейството на брат си, взимайки непрестанно заеми от познати и роднини.

Достоевски пише първите две части на "Престъпление и наказание" през 1866 г. в сп. "Руски вестник“ и романът се радва на огромен успех, макар критиците да имат смесени мнения. В следващата година образованите руснаци почти не четат друго и "Престъпление и наказание" става символ и абсолютно отражение на душата на руския човек. По това време той работи и по "Играч на рулетка", за който му помага Анна Григориевна Сниткина, 25 години по-млада от него (Достоевски диктува, тя пише). Обстоятелствата, при които пише романа, са тежки. Писателят дължи много пари на издателя си Фьодор Стеловски и за да изплати дълговете си, Достоевски се съгласява на особено високи залози: че ще напише нов роман и ще го даде на Стеловски в рамките на 30 дни. В противен случай Стеловски ще притежава правата върху цялата творба на Достоевски и на всички романи, които ще напише в бъдеще. За да ускори темпото, Достоевски решава да наеме Анна. Романът е издаден в срок, на 30 октомври 1866г., рожденият му ден (по стар стил). 

Анна Достоевска

Двамата се женят през 1867г., но Достоевски тогава има проблеми с алкохола, което отблъсква Анна. Приходите от великия от днешна гледна точка роман не стигат за нищо, заради което жената залага мебелите, бижутата и пианото си - с тези пари Анна и Фьодор заминават на сватбено пътешествие в Европа. Първоначално посещават Берлин, Дрезден и Хамбург, където писателят проиграва всички пари на съпругата си; двамата залагат лични вещи, сватбените си халки, подаръци, бижута и дрехи, за да преживеят. Продължават да пътуват, като тя вече е бременна. Малко по-късно в Женева се повтаря сагата с хазарта и залагането, а междувременно се ражда първото им дете - София, кръстена на героинята от "Престъпление и наказание". Бебето умира три месеца по-късно от пневмония и заради финансовите затруднения Достоевски започва работа по нов роман.

В Женева Достоевски написва сто страници от "Идиот" за двадесет и три дни - съпрузите са крайно бедни и съкрушени от смъртта на детето си, местят се във Вьове, където Достоевски се надява, че ще пише повече и по-лесно, след това отпътуват за Милано, после за Флоренция, където писателят завършва романа. Семейството постоянно се мести от град на град - Прага, Дрезден, Берлин и обратно в Петербург. В Дрезден им се ражда втора дъщеря - Любов Достоевска, заради което, според Анна, Достоевски се излекува от хазартната си зависимост. Сватбеното пътешествие преди завръщането им в Русия трае 4 години и 3 месеца.

В следващите години на живота си Достоевски пише нихилистичния си роман "Бесове" (1869г.), Анна ражда сина им Фьодор (1871г.), пише за различни списания, продава семеен имот и припечелва малко пари (за които Анна отговаря), издава своя "Дневник на писателя", но здравето му се влошава. Писателят страда от кашлица и задух, лекува се в Берлин, диагностициран е с остър катар, срещу който му е предписана сода. Подобрява се своевременно и там започва да пише "Юноша", ражда му се още един син - Алексей. 

Творбите му, особено "Дневникът", се четат страшно много, Достоевски получава писма от читатели, печели малко повече пари, студенти по хуманитарни науки го търсят и беседват с него. Въпреки това, според The Guardian, самонадеяният, невероятен младеж, който нахлува в руската литература с "Бедни хора", отдавна е изчезнал: "Достоевски така и не възстановява увереността си. Дори докато пише някои от най-великите книги в световната литература той остава погълнат от безпокойството, че все още не е "установил репутацията си“.

През лятото на 1876 г. Достоевски отново страда от задух, но лекари му казват, че при здравословен климат може да живее още 15 години. Когато се завръща в Русия, император Александър II му заповядва да го посети в двореца, да му представи "Дневницитите на писателя“ и го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличаване на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест гост на някои салони в Петербург. Запознава се с много влиятелни личности, включително принцеса София, Лев Толстой, поета Яков Полонски, политика граф Сергей Вите, журналиста Алексей Суворин, музиканта Антон Рубинщайн и художника Иля Репин. Става почетен член на Руската академия на науките и през 1879г. участва в в международен конгрес по авторско право, оглавяван от Виктор Юго. 

На 1 февруари 1880 г. сп. "Руски вестник“ започва публикацията на първите части на последния роман на Достоевски "Братя Карамазови“, а последните са публикувани през ноември същата година. Романът е приет за възхитително творение и връх на човешката словестност още с появата си. На 3 февруари 1880 г. Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва, два дни по-късно изнася феноменална реч в памет на поета в препълнена зала - хората плачат истерично и сърцераздирателно, някои припадат, други напускат залата. Речта му е посрещната с бурни аплодисменти и върхова емоционалност и дори дългогодишният му съперник Тургенев го прегръща и поздравява. 

Краят на живота на Достоевски идва вследствие на многобройни белодробни кръвоизливи. Едни от последните му думи са от Евангелието на Матей: "А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“ Писателят умира на 9 февруари 1881г. в 8:22 часа, в Санкт Петербург. Според различни сведения между 40 и 100 хиляди души присъстват на погребението му в Тихвинското гробище близо до Александро-Невската лавра. На надгробният му камък пише: "Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод." (Йоан 12:24).

Това е историята на един гениален живот; от физическа гледна точка - 60-годишен, от творческа, духовна и философска - 200. Четете Достоевски, няма по-голямо блаженство за душата, по-велика литература, по-истински познавач на душите ни. Цитатът в заглавието ни е от "Братя Карамазови".

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.