Следва

Един откъс от книгата „Домът на Gucci” от Сара Фордън, от който става ясно откъде тръгват нещата

Всички причини да гледате House of Gucci, филмът на годината!

Утре е премиерата в кината на най-чаканата продукция на годината - филмът на Ридли Скот House of Gucci ("Домът на Гучи"). Ние гледахме филма вчера, на организираната от разпространителя за България - Форум Филм медийна прожекция, а днес разказваме видяното:  

Movies & TV преди 3 години

House of Gucci е продукция на Metro-Goldwyn-Mayer и още две продуцентски къщи, и е заглавие, което от първото съобщение за стартирането на работата по него до днес, буди страховито любопитство и несдържано нетърпение най-накрая да бъде видяно.

Филмът е базиран на действителни събития - става въпрос за поръчковото убийство на Маурицио Гучи, внук на основателя Гучо Гучи и единият от наследниците на 50% от акциите на компанията, от бившата му съпруга Патриция Реджани. Цялата история от 90-те е разказана от нас подробно ТУК, а пикантността й е от типа, който няма давност - ревността, притежателността, мъстта са вечни като живота. Продукцията е с бюджет от 75 милиона долара и с продължителност от 157 минути, които минават като 15.7. Пиршеството на зрелището, освен на фантастичната история, която само живият живот може да роди (да ни прощават фентъзитата), се дължи и на всички елементи, оплетени като златни и сребърни змийчета в един сюжет за богатство, лудост, родови проблеми, амбиции, златотърсачество и любов.

Лейди Гага играе Патриция Реджани, амбициозната "кучка" с удивителен нюх за сделка. Гага, 35, е съвършена в ролята, която сякаш е мислена, кроена и финализирана за нея от голям майстор. Освен че е супер секси - не бяхме виждали дупето й, а то няма аналог в белите дантелени гащички в сцената, в която се доизковава съдбата на милия Маурицио в стаичката в офиса на бащата на Реджани - собственик на неголяма фирма за наземен транспорт. Лейди успява да надгради и развие образа до степен, в която накрая си убеден, че тя е самата Vedova nera - Черната вдовица Патриция. Еволюцията на образа се дефинира перфектно и от саундтрака на Harry Gregson-Williams. В самото начало чуваме Heart of Glass на Blondie, съвсем малко по-късно Sweet dreams (are made of this) на Eurytmicks - Гага (Патриция) е секси младо парче на около 25, по което мъжагите от камионите на татко й въздишат шумно, което на младата дама не й е интересно, само приятно. Тя е покачена на токчета около 10 сантиметра, пристегната е в кръста до припадък, гърдите са напред, палавите бузки са приятно зачервени, погледът е огън. Типична италианка, Патриция самата е огън - леко глуповата, но секси глуповата, мъчително амбициозна, нахална, но хитра, с изострено чувство за чест и неограничени амбиции, в началото неосъзнати със сигурност.


Няколко доказателства, че Патриция Реджани не е ЧАК толкова лоша!


Попадайки на парти в дома на богато маце от хайлайфа на Милано с кавалер, който не е интересен, Реджани се натъква на висок, добре сложен, мил, наивен, образован и перфектно възпитан млад мъж, обърквайки го с бармана. Погледът на Гага при споменаването на името му, не на Маурицио, а на Гучи, е момент от филма, който всеки гледал го, ще запомни завинаги. 

Адам Драйвър е в ролята на Маурицио, а интерпретацията му е, простичко казано, гениална. Нито за миг пред нас не стои актьора Драйвър, ние виждаме единственото дете на Родолфо Гучи (Джеръми Айрънс в ролята), единият наследник на империята, заедно с брат си Алдо (в ролята Ал Пачино) - другият синьор Гучи. Маурицио е непогалено, макар и обичано, единствено дете - майката Алесандра, голямата болка на баща му, умира рано и двамата мъже остават сами в обкръжението на изумителен лукс и крайна студенина. 

Маурицио иска да стане юрист, скромен, неопитен и мил е, съвършената жертва за женище като Патриция. Следва агресивна свалка от типа "няма не искаш", наивно, но достатъчно за олтар влюбване, триумф от едната страна и нито един гост на сватбата - от другата.

Оттук насетне се завихря истинската драма, в която освен чисто личните отношения между новобрачната двойка, на всеки 5 минути се намесват успоредни линии, построени така умело, че и да не ти пука кой кого вкарва в капан и защо, откриваш нещо от своя свят в света на тези богати и амбициозни хора, които обаче преди всичко са хора, преди това да са Гучи. Освен феноменалната актьорска игра на Драйвър - категоричен претендент за Оскар, в сагата гледаме нечовешките изпълнения на динозаврите Джеръми Айрънс, 73, и Ал Пачино, 81, в ролите на двамата братя Гучи - различни да безкрайност, но по италиански сплотени и верни на идеята за семейното наследство. Родолфо, бащата на Маурицио, е потресен от избора на сина си - начинът, по който му казва, че има такъв тип жени, които, "мхм, в известна степен се вълнуват от парите ти...", е висше майсторство - сценарно и изпълнителско. Отношенията между свекър и снаха остават хладни до края на бащата, който умира скоро след раждането на дъщерята на двойката Алесандра. Детето е кръстено на майката на Маурицио, а на въпроса: "Чия беше идеята?", Гага отговаря с вирната брадичка "Моя!" - просълзеният дядо си отива в мир.

Другият брат - Алдо, е по-малко аристократичният, по-прагматичният, по-иновативният. Надарен със син, който не харесва, може би защото граничи с идиотизма ("може да е идиот, но си е моят идиот"), той е, който провижда бъдещето на семейната фирма за милиони в Маурицио - обещаващият и разсъдлив наследник. Самият Мау пък не иска и да чуе - той не харесва и не разбира този бизнес, интровертен и тих е, при това крайно лош мениджър. Последното се разкрива със страшна сила в течение на филма - младият Гучи няма абсолютно никакъв усет за бизнес, и очевидно дълбоко в себе си иска завинаги да се отърве от тази камък на шията. 

Постепенно и без зла умисъл той, не без намесата на Патриция, ужасно хитра, много алчна и напълно безскрупулна, отмъкват дела на чичото и братовчеда (обърнете внимание на ролята на Джаред Лето като Паоло Гучи - няма такива луди очи!, няма такова сливане с ролята - изобщо на експертите от Академията ще им е много трудно с номинациите за поддържаща мъжка роля - и тримата изброени със сигурност ще присъстват в списъка), преди и Маурицио да се окаже принуден да продаде дела си. Филмът завършва с милиардните числа, които в момента струва компанията, тогава изтъргувана за 150 плюс 150 милиона долара, като се добавя и тъжният факт, че в компанията днес няма нито един представител на семейството, създало я навремето.

Но да се върнем към историята - след първата третина на филма, нещата придобиват неочакван обрат, а действието запрепусква, макар и не истерично, и ставаме свидетели на интриги, данъчни престъпления, затвор, отчуждение между съпрузите, още интриги, нова жена - стара позната от колежа, абсолютен контрапункт на съпругата, крайното - "Аз не те обичам, Патриция", инвеститори от Близкия Изток, преговори, тъжни повече, отколкото весели, и изумително деликатно поднесени детайли от бизнеса - в трудния за Gucci момент на небосклона вече са Версаче, Армани и Долче и Габана. Гучи изглеждат вехти, забити в миналото, направо демоде. До момента, в който някой не предлага младия тексасец Том Форд да поеме новите колекции. Фурорът е исторически потвърден, всички го знаем, но точно в този момент Маурицио е принуден да продаде дела си.

Зрителят страда мълчаливо, знаейки какво е днес Gucci като бранд, но самият Маурицио Гучи, който иска просто да бъде оставен на мира, да харчи парите си за свръх скъпи антики и Ламборгинита, да живее с жената на живота си и просто да си гледа спокойствието, отпива от кафето си на кротка уличка в Милано и се усмихва сам на себе си - отърваващата усмивка на облекчението.

Мауро става, завързва крачолите на панталона си, отдолу мокасините са Gucci, естествено, качва се на колелото и се отправя към вкъщи. На входа е застрелян с три куршума, а наемният убиец се качва в кола и отпрашва. Две години са необходими на разследването, за да установи, че зад ужасяващата саморазправа стои бившата - синьора Патриция.

Тук е моментът да отбележим, че не се сещаме за друга актриса, която по да пасва за ролята на Пина - гледачка, врачка, магьосница, от Салма Хайек. Ще видите, че това не е Салма, а е Пина, открита от Патриция по телевизията, докато Пина се рекламира в евтин канал, че прави магии и врачува. Не става ясно дали и какви магии са правени на Маурицио преди финалния момент, но един детайл се откроява ясно: докато се плацикат в кална вана, смазаната от ревност и разочарование Патриция казва на приятелката-врачка: "този път няма да стане с магия, трябва нещо по-силно".

Разказът ни, макар и подробен, няма да отнеме удоволствието ви от гледането, защото филмът е толкова прекрасен, толкова впечатляващ като мащаб, актьорска игра, висша творческа интерпретация, че нищо не може да отнеме удоволствието. Това е филм, който мнозина ще пожелаят да гледат повече от веднъж. Ние, например, го гледахме вчера, а днес искаме да го видим отново.

Това в голяма степен се дължи освен на фантастичната работа на режисьорския, операторски, осветителски екип, още и на споменатата музика - чуваме арии от "Севилският бръснар" на Росини, "Вълшебната флейта" на Моцарт, увертюрата от "Силата на съдбата" от Верди, а накрая - и Павароти. Мелодиите партнират на повествованието по вълшебен начин. Същото се отнася и за сценографията и костюмите, съответно на Артър Макс и Джанти Йейтс, носителка на Оскар за "Гладиатор". Гримьорът Сара Тано е жената, която прави над 50 различни бюти-визии на Гага, интерпретирайки времевите периоди - от 70-те до 90-те на миналия век гениално.


Тоалетите на Лейди Гага от снимките на House of Gucci - има такъв моден Олимп


Остава да добавим, че филмът е изграден на база книгата на Сара Фордън - "Домът на Gucci, една истинска история за убийство, лудост, блясък и алчност". Лейди Гага никога не се среща с Патриция Реджани, което е прието като обида от Черната вдовица, но Гага, както и отговорните хора в продукцията, са категорични, че на актрисата й стига това, което е прочела, репортажите, които е гледала и всичко, което е изчела за случая, за да изиграе образа. Самата Лейди твърди, че не е искала да се вижда с Реджани, защото смята престъплението за ужасяващо, а една евентуална среща би подсказала, че звездата го оправдава или поне приема. Гага е много емпатична към двете дъщери на Гучи, споделяйки, че й е изключително тъжна от това, което е трябвало да преживеят.

Самата фамилия Гучи не одобрява идеята за филма (която между другото сър Ридли Скот има от над 15 години, като първоначалната му нагласа е Анджелина Джоли и Леонардо Ди Каприо да играят главните роли), а самата готова лента смята за "разочароваща". Патриция Гучи - първа братовчедка на Маурицио - казва пред Асошиейтед Прес, че по този начин е нарушено правото на личен живот на семейството, който е ограбен в полза на холивудската машина. Ридли Скот отвръща: "Първо да си дадем сметка, че става дума за убийство, както и за данъчни измами, и после да говорим за нарушения".

Еманация на филмовото изкуство, House of Gucci e задължителен филм, в който няма нито едно празно място, нито един скучен момент, нито един излишен детайл. Фантастичен!

  

More Movies & TV