След последната си самостоятелна изложба (LOST, 2020) Зоран Мише отново се завръща в ранните си спомени – в необремененото, свободно и въображаемо детство. Чрез вече познатите офорт и акватинта художникът, който с лекота обединява поколения на печата, прави завой към тема първоизточник, маркирала най-ранните стъпки на неопитоменото. Както дете е разхвърляло играчките си, така и Мише свободно е оставил своите блокчета конструктор.

Противно на бързо производимото и масово разпространеното LEGO, конструкторът е нещо подръчно, част насъщна за лековерието на детската игра. Техниката на графика Мише чертае сериозността на тази тема, съставена от множество разхвърляни части. По повърхността отделните елементи следват собствена геометрия вместо пространството на листа. Всеки един от тях е на мястото си по предварително изготвен план на безредието. При печата оригиналът  е план, според който мастиленият пренос оставя отпечатък. От друга страна, играта няма оригинал, а само правила. В тяхното изпълнение се крие сърцевината на положеното усилие, където истината проблясва - точно като на игра.

Веднъж намерена, тя ще заеме централно място. Блокчето конструктор е изведено като събирателен образ, символ на възвръщащия се спомен. Стоящо само сред множество от възпроизведени подобни,то пронизва въображаемото пространство на паметта.