„Момичето, което си играеше с огъня” е вторият роман от трилогията „Милениум” на шведския писател Стиг Ларшон, която се продава из целия свят в милионен тираж. Тя беше публикувана посмъртно на шведски през 2006, а на английски през януари 2009.
В книгата фигурират много от героите, познати от „Мъжете, които мразеха жените”, сред които Лисбет Саландер, момичето хакер и социопат, както и Микаел Блумквист, разследващ журналист и издател на списанието „Милениум”.
Широко приветствана като голям успех в средите на литературната критика, „Момичето, което си играеше с огъня” беше (според списание „Букселър”) и първият преводен роман, които се изкачи до върха на класациите във Великобритания.
В книгата Микаел Блумквист, издател на списание „Милениум”, се занимава с изобличаването на всякакви престъпни и корупционни схеми, в които участват видни шведски личности. Така че когато един млад журналист се свързва с него, за да го запознае със своя щателна разработка за трафика на плът в Швеция и с онези високопоставени служители, които насилват малолетни момичета, Блумквист веданага се впуска в едно собствено разследване.
Той не се е виждал с тауираното диво дете и комтютърен хакер, изключителната Лисбет Саландер, откакто двамата са рискували живота си в едно ужасяващо преследване на сериен убиец през изминалата година (виж „Мъжете, които мразеха жените”). Но без самият Блумквист да знае, Саландер е била във връзка с него – или поне с твърдия диск на неговия компютър, който тя е клонирала, за да го следи от големия си нов апартамент, който е закупила с нечестно придобитото си богатство.
Нееднократно насилвана като малка, Саландер е от онези оцелели, макар и силно травмирани деца, плод на шведската мрежа от детски домове, но за разлика от много други, тя в никакъв случай не е безпомощна жертва.
Един дребен, недорасъл ангел на отмъщението с невероятни боксьорски умения, с фотографска памет и вманиачена на тема издирване и наказване на агресивни женомразци, Саландер е привлечена от разследването в компютъра на Блумквист.
Така че докато самият Блумквист и неговите приятели идеалисти от „Милениум” се втурват да правят разследвния в секс индустрията, но според правилата на коректната журналистика, Саландер, амбицирана от ужасяващите данни за проституцията на малолетни, които открива в компютъра на Блумквист, се заема лично със случая. Сама измисля наказания за трафикантите, но още преди да успее да осъществи на практика своите собствени схващания за правосъдие, тя междувременно е обвинена в три убийства, свързани помежду си, и изложени в едно разобличаващо експозе за секс-трафик, което предстои да бъде публикувано в „Милениум”.
За да избегне полицията и евентуалното й арестуване, Саландер просто изчезва. Докато таблоидите неистово тръбят за изчезналата „психарка, лесбийка и изчадие на сатаната”, Блумквист отчаяно се мъчи да изчисти името й, въпреки че не може никъде да я открие.
Когато в крайна сметка успява да се свърже с нея, научава, че Саландер е повече въвлечена в неговото разследване отколкото е смятал за възможно. Излиза, че за Саландер следата на престъплението минава ужасяващо близо до дома й.
Въпреки че всички книги на Ларшон са трилъри по отношение на сюжета, в същността си те представляват остра критика на шведското общество.
В „Мъжете, които мразеха жените” Ларшон се фокусира върху моралното падение на големия бизнес, върху самодоволството и чувството за превъзходство на мъжете женомразци. Освен това той повдига и въпроса за това докъде се простира отговорността на един престъпник и доколко приемливо е това да започнеш сам да раздаваш правосъдие.
В „Момичето, което си играеше с огъня” мъже женомразци и жените, които те използват, са отново описани като под микроскоп.
Романите на Стиг Ларшон вече се продават в 44 страни
Последните страни, включени в списъка, са Босна и Украйна....
На пазара от издателство Colibri.
