На 29 май 1982 г. брилянтната актриса и любима на милиони Роми Шнайдер сяда на бюрото в парижкия си апартамент, за да напише писмо с молба за отмяна на предстоящо интервю. Писмото така и не е завършено. Официалната причина за смъртта на Роми Шнайдер е сърдечен арест. Мнозина обаче виждат в случилото се единствено мрачен епилог на светлия й, но изключително трагичен живот, отровен от алкохол и наркотици, с помощта на които тя безуспешно се опитва да заглуши всичките си ужасни загуби.
Розмари Магдалена Албах (истинското име на Роми Шнайдер) е родена скоро след избухването на Втората световна война в актьорско семейство. Дори прадядо й има участия на сцена. Още в ранното си юношество, Роми Шнайдер, ученичка в интернат за момичета, решава да продължи „семейния бизнес“. „Със сигурност ще стана актриса. Просто трябва”, написва Роми в дневника си.
Първата работа в киното не закъснява: когато Шнайдер е на 14, се появява във филма "Докато цъфти белият люляк", в който главната роля е поверена на майка й. Две години по-късно идва предложението да играе в историческия филм "Сиси" за романтичните приключения на императрица Елизабет Баварска. Филмът излиза през 1955-та и веднага печели любовта на европейската публика. Върху 16-годишната Роми се стоварва гръмката слава на изгряваща кинозвезда.
Роми Шнайдер в Сиси, 1955 г
„Да, тогава ми хареса тази роля, каза по-късно актрисата. - Чувствах се като истинска принцеса дори в живота, не само пред камерата. Но един ден се събудих и разбрах, че вече не искам да бъда това". Роми мечтае да играе по-сложни героини, но да се отърве от ролята на „приказна принцеса“ се оказва невероятно трудно. Дори родителите призовават дъщеря си да се откаже от нереалистичните амбиции и да продължи да печели пари от образи, подобни на Сиси. „Мама стоеше зад гърба ми и настойчиво шепнеше: „Усмихни се, усмихни се...“ - спомня си Шнайдер, докато вторият й баща има още по-алчни намерения. „Той даде да се разбере, че иска да спи с мен“, разказва актрисата.
През 1958 г. Роми е поканена да снима във Франция. Актрисата смята, че това е страхотен шанс да избяга от задушаващата семейна среда, затова се съгласява без уговорки. Качвайки се на борда на самолета, Роми не подозира, че това пътуване до Франция завинаги ще промени живота й.
Роми във Франция, 1956 г; Роми и Ален Делон на снимачната площадка на филма "Кристина", 1958 г
На летището в Париж Шнайдер се среща с младия Ален Делон, ангажиран да изиграе ролята на любовника й във филма "Кристина". Тя веднага забелязва, че той е невероятно красив, но и ужасно арогантен, при това с все още доста скромен опит във филмовата индустрия! Когато обаче започват снимките, Роми опознава по-добре колегата си, виждайки в него приятни черти, убегнали й при първата им среща. Ален също симпатизира на екранната си половинка и демонстрира недвусмислени знаци на внимание. И двамата усещат, че романтиката от екрана започва да се пренася в реалния живот.
Ален кани Роми да се премести в Париж с него след края на снимките. Актрисата няма никаква нужда от убеждаване - влюбена във Франция, тя вече не може да си представи живота извън нея. „Искам да бъда изцяло французойка, по начина, по който живея, обичам, спя и се обличам“, обявява публично. Разбира се, австрийските фенове на актрисата са силно разочаровани. Но Франция посреща Роми Шнайдер с отворени обятия.
Роми и Ален, 1960 г.
Известният режисьор Лукино Висконти веднага кани Шнайдер да дебютира на френската сцена в пиесата си „Жалко, че е развратна“, като по този начин прави престижно представяне на младата красавица и пред местната филмова индустрия. Именно Висконти запознава Роми с Коко Шанел, която научава актрисата да разбира модата и да спазва правилата на етикет във висшето общество. По-късно Роми Шнайдер споделя, че именно Висконти, Шанел и Делон са направили от нея истинска филмова звезда.
Ален Делон, Лукино Висконти и Роми Шнайдер, 1961 г.
Кариерата на любимия й също се развива скоростно. В началото на 60-те години на миналия век Ален Делон вече е възприеман за френския секс символ, така че често му приписват тайни афери с партньорките му на снимачната площадка. Роми Шнайдер е скептична по повод слуховете, не им вярва, или по-скоро, отказва да им вярва. До един ден, в който се прибира у дома от снимки в Холивуд и намира апартамента им празен. Дрехите на любовника й са прибрани и изнесени, както и всичките му останали вещи, а на масата я чака букет черни рози с кратка бележка: „Заминавам за Мексико с Натали“ (Натали Бартелеми е единствената официална съпруга на актьора). Роми не може да повярва на очите си. Осъзнавайки мъчително, че връзката им е приключила, прави опит за самоубийство. Спасена е навреме.
Разривът с Делон е изключително тежък удар за Роми. Известно време актрисата не е в състояние да работи, пуши нервно по три кутии цигари на ден и дави мъката си в алкохол. Едва през 1966 г. среща мъжа, който успява да я върне към живота - немският актьор и режисьор Хари Майен. Шнайдер се мести при него в Германия, ражда сина им Дейвид и отново започва да се снима във филми. Изглежда, че животът на Шнайдер постепенно влиза в релси и нещата са ок.
Роми Шнайдер и Хари Майен, 1970 г.
Точно в този момент на равновесие, Ален Делон се появява отново на хоризонта. Разделен с Натали и оплетен в куп неприятности, той буквално висва на врата на бившата си приятелка. Очевидно Роми все още изпитва чувства, защото не са бави в решителността си да окаже подкрепа. В знак на благодарност Ален моли бившата си любима да му партнира във филма "Басейнът". Журналистите разбират за предстоящето и замръзват в очакване на сензацията. Професионалната "интуиция" не ги подвежда: папараците следят актьорите денонощно и в крайна сметка успяват да направят кадрите, на които Роми и Ален се целуват страстно на летището.
Хари Майен не е в състояние да понесе унижението - молбата за развод е подадена на другия ден. Две години по-късно той е намерен обесен в апартамента си върху кърпата на бившата си съпруга. Роми Шнайдер се обвинява за смъртта му до края на дните си.
Роми и Ален на снимачната площадка на филма "Басейнът", 1969 г.
В средата на 70-те години на миналия век актрисата се потапя в работа - истинският свят вече й е донесъл толкова много болка, че тя предпочита ежеминутното бягство в другия - измисления. И го прави блестящо. Само за пет години Роми Шнайдер се появява в 10 нови филма и два пъти печели наградата „Сезар“ за най-добра актриса (за филмите „Основното е да обичаш“ 1976 г. и „Всички имат своя шанс“ 1979 г.). Шнайдер не спира дотук. Продължава да работи със свръхчовешка издръжливост, дори снима по няколко филма едновременно. По-късно биографите ще напишат: тя сякаш чувстваше, че времето й изтича ...
„Роми принадлежеше към категорията хора, които привличат нещастието към себе си“, казва нейният близък приятел, френският актьор Жан-Клод Бриали. "Тя получи твърде много силни удари, беше силно наранявана и то много пъти". Но като фантастична птица феникс, Роми възкръсва от пепелта и продължава да живее. Така е до юли 1981 г., когато се случва най-ужасната трагедия в живота й, след която актрисата не успява да се възстанови. 14-годишният й син Дейвид решава да прескочи висока метална ограда. Стигайки до върха й, губи равновесие и пада върху острите шипове на оградата. Кървящото момче е откарано в болница, но късно. Дейвид умира.
Роми Шнайдер със сина си Дейвид на церемонията Сезар, 1981 г.
След като погребва сина си, Роми Шнайдер изпада в дълбока депресия. Поглъща цели опаковки с лекарства, предписани й от лекарите, но облекчение няма. Актрисата започва да ги редува с алкохол и наркотици, за да заглуши болката от празнината, зейнала в сърцето й. Няколко месеца по-късно отива на интервю, а когато журналист й напомня за ролята на Сиси, която й носи първия успех, актрисата се усмихна горчиво.
„ Аз отдавна не съм Сиси, отвлъща с пречупен глас. - Аз съм нещастна 42-годишна жена, казвам се Роми Шнайдер".
Година по-късно Роми Шнайдер умира. Аутопсия не е правена, в знак на уважение към актрисата. „Нямахме причина да вярваме, че Роми Шнайдер се е самоубила, като е избрала смъртта, но и нищо не ни даде основание да мислим, че тя иска да продължи напред“, казва адвокатът й, присъствал при огледа на тялото.
Ален Делон не присъства на погребението. Той сякаш отказа да приеме, че красивата Роми Шнайдер вече я няма. Когато се съвзема от ужасната новина, той й пише прощално писмо - невероятно трогателно, искрено и изпълнено с топли спомени. По-късно в пресата е публикуван откъс от него:
„Гледам те как спиш. И аз стоя до теб. Носиш дълга черна туника, украсена с нещо червено. Предполагам, че бяха цветя, но не ги погледнах. Трябваше да се сбогувам с теб и тази раздяла ще бъде най-дългата в живота ни, моя Puppelé. Така те наричах. На немски означава "хризалис". Вместо да гледам цветя, аз гледам лицето ти и си мисля колко си красива. Вероятно никога не си била толкова красива..."
Ален Делон и Роми Шнайдер, 1961 г.
More from View Sofia
До безкрая и отвъд: 6 жестоки мийма за пътуването на Дж. Б. в Космоса
"CEO, entrepreneur Born in 1964 Jeffrey Jeffrey Bezos..."
Силата на прошката: Хю Джакман в прегръдка с мама, изоставила го като дете
Хю Джакман израства без майчина топлина. Родната му майка го изоставя, когато е на осем...
70 години кралица: управлението на Her Majesty в екзотично-аристократични кадри
"Заявявам пред всички вас, че целият ми живот, независимо дали е дълъг или кратък, ще бъде посветен на служба за вас."
