В сърцето на Барселона. Едно архитектурно-познавателно пътешествие

Едно малко по-различно пътешествие до една от архитектурните столици на Западна Европа - Барселона, ти предлага нашият редактор от Лондон Никола Енчев.

Ако искаш да уцелиш право в биещото сърцето на испанския град още след слизането от самолета, прочети разказа на Никола и неговите петима спътници.

Самолетът прави силен завой надясно и спокойният син цвят на Средиземно море бързо се сменя с оранжево-червеното на един крайбрежен град.

Виждат се два-три небостъргача, множество ниски стари сгради, огромни булеварди, страхотна плажна ивица, много зеленина и няколко хълма.

Ранен следобед е и слънцето тепърва ще залязва. За разлика от Уелс, откъдето летим, тук е слънчево и облаците са само размити силуети на хоризонта. Усещам как сърцето ми бие все по-силно и по-силно, защото кацам за първи път в Барселона.

Минаваме през паспортен контрол, митницата, взимаме куфарите си и излизаме от летището. Пристигаме общо 80 души, но разбира се се разделяме на групички, за да се съберем в такситата и автобусите. Аз съм с Теди (българка), Баша (полякиня), Хенрик (норвежец) и Янис (латвиец). Стигаме бързо до хостела, оставяме багажите си и имаме на разположение остатъка от деня да видим възможно най-много от града.

Намираме се в El Raval, може би най-опасният квартал на Барселона. Навсякъде по балконите на старите сгради около нас има надписи с големи букви – Volem un Barri Digne!! (Искаме да живеем в достоен квартал!! – написано на каталонски).

Причината ще ни стане ясна вечерта – на всяка крачка предлагат ”бира”, а ако няма никой наоколо – трева, екстази, кокаин.

Проститутките са на всеки ъгъл, но не ни закачат. От университета ни предупредиха да ходим на групички и ние осърдно спазваме препоръката.

Нарочно тръгваме нанякъде, без да погледнем картата. Така е по-интересно и непредсказуемо – случайно стигаме до морето, но после отново се връщаме в старата част. Тук градоустройството е предимно от Средновековието – тесни улички, 4-5 етажни сгради с цветни и орнаментни фасади, много малки балкончета.

Ниското следобедно слънце осветява само горните етажи, а топлите цветове на стените придават неповторим уют на улиците. Всяка сграда е различна и по-интересна от предишната, но същевременно неизменно свързана с мястото.

Очевидно е, че сме в модерен град – хората са облечени с нови дрехи, има автомобили и велосипеди, но чувството за пространство и време, the genius loci, духът на мястото, е определно Средновековен. Личи си, че улиците са еволюирали заедно с хората, които са минавали по тях.

В това е чарът на старите европейски градове – в тесните дълги улички. Тук, в Барселона, това се усеща страхотно. Където и да погледнеш, винаги накрая, между високите цветни фасади, се вижда някакво различно място, където искаш да отидеш.

От едната страна се виждат палмите на морето, от другата – ярко червена сграда, от трета – огромен площат с готическа катедрала. Като един лабиринт старите улички те пренасят от място на място, без да имаш чувството, че се движиш.

След около два часа лутане най-накрая излизаме пред Catedral de Barcelona, която е в основата на един огромен площад. Това е другото нещо в града, което прави страхотно впечатление – извън старата част, улиците са огромни. Даже може би не трябва да се наричат улици, защото най-тесните са 4-лентови.

Няма вече средновековна лутаница – тази част на Барселона е планирана през 18-ти век и се състои от един квадратен грид, който позволява – точно както в Ню Йорк – да гледаш до края на града. Чувството на простор е неповторимо; още ми е трудно да повярвам, че се намирам в град с 1.7 милиона души.

Към края на площада се вижда шарен вълнообразен покрив. Оказва се, че това е един пазар на архитекта Енрик Миралес, който е автора на известния шотландски парламент.

В момента, в който виждаме пазара, се сещаме, че не сме яли нищо от сутринта, а вече е 5 часа следобед. Тръгваме да търсим хубава барселонска храна и след около половин час разходка откриваме магическото място: за 10€ - бюфет с 35 салати, 10 основни ястия, сладолед, плодова салата и напитки по избор.

Сядаме и за следващия час и половина се наслаждаваме на най-вкусната храна от месеци – все пак живеем в Уелс. Ако искате да посетите мястото – намира се на пресечката на Carrer d’Ausias March и Carrer de Roger de Liuria.

След като единодушно решаваме, че на следващия ден няма нужда от обяд, ставаме и тръгваме отново из Барселона. Вече е тъмно и по улиците има все повече и повече хора. Отново случайно откриваме La Rambla – основната пешеходна улица на Барселона, дълга около километър и половина, която започва от морето и стига до огромния площад Placa de Catalunia.

Всяка стара сграда е осветена, от всеки ъгъл някой се опитва да ти продаде нещо, всяко заведение кани още посетители на масите си. Попадаме на един отворен пазар тип Красно село, само че два пъти по-голям и десет пъти по-оживен, при това в 9 вечерта!

Хората се бутат един в друг, всеки бърза за някъде – кой за вкъщи, кой за дискотеката или гей бара. Разни самотни фотографи се опитват да хванат това оживление, а влюбени двойки се държат за ръка и ходят бавно към морето.

Това незаменимо чувство на жив и пулсиращ от напрежение град тук се усеща най-много. Барселона е уникално място, защото предлага старата средновековна обърканост, Ренесансовите просторни булеварди, незаменимият градски хаос и приятна какофония, заедно със страхотна храна и неповторима атмосфера. И всичко това само след 8 часа престой, а остават цели 6 дни...

Разказът на Никола продължава, чети подробности утре...