Когато вълната на умората ни залее…

Когато вълната на умората ни залее…

Изтощени, изпразнени, сякаш сме на забавен каданс? Веднъж опънати като въже от енергийна гледна точка, не можем да презаредим отново и натоварването се увеличава

В своята книга “История на умората от Средновековието до наши дни” Джордж Вигарело не греши - темата никога не е била по-актуална. Според историка, това състояние започва да става константа едва преди един век, а пандемията от своя страна засилва процеса. Ограниченията натежават на всеки слой на обществото и генерират всеобщо усещане за изтощение. Разшифроваме вълната на хроничната умора.

От умората до бърнаута

Умората е комплексно нещо. “Това състояние комбинира дефинициите на загуба на енергия с чувството на затрудненост да осъществяваме ежедневните си задачи”, разяснява Флориан Ферети, психиатър. Естествено, тя е логичен постефект на интелектуален или физически труд. Това е т.нар. “добра” умора, тъй като съществува и “лоша” - астения. “От дълго време умората е резултат от изморителен труд, който надвишава капацитета ни за възстановяване и води до преждевременно износване и нефункционалност. Но съвремието прибавя към това и покачване на “лошата” умора, което ни пречи да се чувстваме задоволени от свършената работа и вместо това произвежда тъмни мисли”, добавя социологът Марк Лиорол.
Ако се счита, че “добрата” умора позволява пълно възстановяване и отпочиналост, то “лошата” не ни позволява нито физическа почивка, нито морално, ментално спокойствие. Тясно свързана със стреса и изтощението, тази умора се превърна във феномен на обществото, до голяма степен предизвикано и от Ковид-19.

Ментално презареждане. Как?

“В момента ставаме свидетели на един взривоопасен коктейл!”, казва Ферети. “Нещата, за които имаме да мислим, станаха твърде много, имайки предвид новия вирус, с който живеем - маски, миене на ръце, преустановяване и подновяване на различни дейности, начина, по който сме ги вършили преди и т.н. Дори местата, които бяха място за почивка, като ресторанти, кина, театри се превърнаха в изпълващи с тревога места, където вирусът е лесно преносим и е най-голямата заплаха. Освен това, свръхнаблюдението и анализирането, на което сме подложени. Дали осъзнато или не, това да бъдеш следен и контролиран от различни институции по различни поводи е огромен акумулатор на стрес, от който произтича и въпросната умора.”

Най-напред трябва да приемем положението, за да успеем да се адаптираме и то да спре да ни влияе. “Да се борим срещу нещо, което не можем да контролираме, е безполезно”, констатира психиатърът. Тази борба добавя към и без друго натоварения ни ден допълнително гняв и притеснения, от които има единствено вреда. 

Трябва да бъдем заедно в това. Всички го изживяваме и всеки има нужда от едно и също. Можем да си го даваме. Повече отвсякога човек има нужда да бъде оценяван, за да вижда смисъл и желание да продължава да прави това, което прави. “Това трябва да се превърне в предпочитания подход, който да се прехвърли и на работното място от страна на мениджърските екипи, на работниците. Именно с подобен обмен всъщност преобръщаме системата в конструктивна посока.”

Най-важните сме ние самите

Започваме от добра храна, сън и движение. Основата на всичко. Потопени в стрес, можем да добавим медитация и релаксация към ежедневието си и същевременно с това да спрем новините и заливащата ни информация, която захранва страха и негодуванието ни. Повторението на токсични съобщения, фейк нюз, лични мнения из социалните мрежи - абсолютно излишно. Всеки познава границата си. Достатъчно е да го чуем веднъж, дори понякога изобщо. Затова - пълен бойкот в свободното ни време и никакво обременяване!

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.