"Залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора..." историята на един софийски "боклук"

Вчера, 10 януари 2022, до кофа за боклук на ъгъла на улиците "Лозенград" и "Княз Борис I" до Женския пазар, открихме някому ненужен, но прекрасен  гипсов бюст на Христо Смирненски

И понеже харесваме много поезията на българския символизъм, който щеше да е съвсем друг без Смирненски, огранизирахме се да "осиновим" бюста. Разказваме ви кратката история на случването, защото е много мила и защото искаме директно да ви насърчим, ако видите друг път такова наследство из центъра на София (дано не), да си го вземете или поне веднага да ни пишете. 

Надяваме се, че причината ликът на този красив мъж - нежен, с топли очи, дълъг прав нос, орлови вежди и плътни устни - да е частично обезобразен и захвърлен в дъжда, е поначало позитивна, доколкото е възможно, като например смяна с нов бюст. Нямаме представа къде е бил преди това Смирненски, но със сигурност някъде около Женския пазар, може би в двора/сградата на бившето 13-то училище "Кирил и Методий", днес 5-то вечерно СУ "Пеньо Пенев". Естествено, няма значение, не си правим никакви тъжни и разочароващи изводи за народа, нивото на култура, уважението към творците или възпитанието, защото не знаем обстоятелствата, и все пак - така, без контекст, гледката не е приятна.

Стигаме до извода, че жест към един творец, макар отдавна починал, и към още един, незнаен, който е създал образ на първия, не иска много. Макар бюстът да е силно наранен от дъжда и няколкочасовия престой на улица, по която минават коли, непосредствено до контейнерите, сред купчина строителни материали и други прашни отпадъци, лицето се разпознава моментално и лаконичният надпис "Хр. Смирненски 1898 - 1923" се чете. Рамката на бюста е дървена, самият лик е от гипс, а размерите са около метър и половина на метър, най-вероятно за отливка - паметникът не е тежък, може би не е и скъп, стойността е чисто естетическа. Смирненски не се побра в чаровната и свръхкомпактна Toyota Celica на екипа ни, съответно поискахме помощ от двама симпатични господа от иракски ресторант "Диван", разположен непосредствено близо, които прибраха бюста във вътрешния си двор, за да го вземем днес сутринта с по-подходящ автомобил. Към момента го съхраняваме и в крайна сметка всичко нужно за целта беше малко време, няколко якета за пране, отзивчивост и съпричастност, приятел с кола, който да ни се върже на акъла, няколко кутии бонбони за почерпка на съдействалите и никакво осъдително отношение и възмущение. Защото да се разочароваме, означава да отнемем от мотивацията и креативността.

Припомняме, че Христо Измирлиев е предтеча на българския литературен авангард, изключителен поет, сатирик и журналист, зодия Дева, роден в Кукуш, Османска империя, днешна Гърция, през 1898-та. Оставя ни над 900 произведения, всички издържани в контраст между прелестен език и болезнени социални теми. Естествено, един от първите ни леви поети, което, както качествените литературоведи настояват, никога не е от основно значение за творчеството и поезията на човек, особено на Смирненски, където всяко внушение се слива с универсалността, хуманитаризма, съпричастието към човешкото нещастие, вярата в добрия свят. През февруари 1922 г., преди почти 100 години, излиза единствената стихосбирка на Христо Смирненски: "Да бъде ден!", която напълно го отделя от политическата и идеологическа рамка на дотогавашните му, предимно сатирични публикации във в. "Червен смях". Смирненски умира на само 25 от критичен кръвоизлив, следствие на туберколоза. Често се връщаме към него и към "Да бъде ден!", включително днес, с тези три възхитителни стихотворения:

Утрешния ден

Аз виждам: раждат се тълпи
за утрото на празник свят
и вред в настръхналия град
духът на кървав бунт кипи.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.