Мрак, мръсотия, мерзост, мизерия - така започва филмът, безспорен фаворит за Оскарите тази година. Декорът е перфектен, все пак става дума за трилър в стил нео-ноар. Действието се развива бързо, без да препуска, започвайки от тегленето на труп по мръсни дъски. Лумва огън, човекът, сторил злото, тръгва да дири мечтата си.
Облечен като в малко по-ранна Balenciaga, т.е. небрежно, но стилно, Стантън Карлайл (Брадли Купър) слиза от междуградския автобус, за да попадне на трупата на пътуващ цирк. Ранните 40-те на миналия век са. В цирка Стан е приет някак по неизбежност - емоционалните пипала на менажиращите мероприятието безпогрешно налучкват, че от пришълеца може да излезе нещо, на първо време помощник в събирането на шапитото.
Всички причини да гледате House of Gucci, филмът на годината!
Почти непрекъснато в тази част от филма вали, пейзажът е населен с образи - всякакви виртуози на забавлението - джудже, гледачка на таро, номер с красиво младо момиче и удрящ я ток, урод, който пие кокоша кръв, колкото искате зяпачи. Атмосферата е потискаща, но вярно предадена, белязана от приятно ненатрапчива музика, която, без да доминира, споява действието. Уилям Дефо, съвършен в озъбеното си превъплащение на гаден собственик на цирка, предлага да назначи Карлайл на постоянна работа в трупата, неподозирайки, че пичът няма намерение да се ограничи до момче за всичко. Героят на Стан е синеок до побъркване, също толкова умело кротък и мил на вид, направо напълно невинен, което не му пречи да прелъсти гадателката на Таро (Тони Колет), да омае сладката малка Моли, най-нежното и фино същество околовръст (Руни Мара), да убие, без да му трепне окото Пийт, симпатичният френскоговорящ гуру-менталист (Дейвид Стратърн). Междувременно е сръчен, амбициозен и милозлив - дава на урода, затворен в клетка, да си дръпне от цигарата му. Повтаря неизменно: "Ти си по-добра от това място" на девствената Моли, до момента, в който постига своето - двамата яхват камиона и заминават да преследват мечтата си, а именно да изнасят представления по ментализъм и окултизъм в скъпите хотели и ресторанти на Ню Йорк.
.png)
Настъпва моментът на втората част на филма, като преливането не е плавно, а остро и директно - те са двамата, настанени в скъп хотел, той е с напълно променено поведение - остър, надменен, почти груб с нея, докато тя е същата - мила, отстъпчива, загрижена и чувствителна. Кариерата върви повече от добре - чаровният, облечен перфектно висок, слаб и магнетичен Стантън се шири в грамадни гримьорни, възрастни аристократи припадат по "предсказанията му", славата е в пика си. Неуловимо, но неизбежно разглезен от успеха, улавяме в погледа отегчение, при първо вглеждане, и груба алчност - при второто. Ескалацията достига своя пик в края на лентата, преминавайки през куп неща, на които човекът никак не е чужд, откакто го има - недоверие, алчност, похот, възползване от добрината на другите, зло. Всичко това се случва на фона на изумително луксозен фон - архитектурните детайли в сцените партнират на случващото се по неподражаем, невероятно естетски начин. Същото се отнася и за енергията и присъствието на вероятно най-голямата съвременна актриса - Кейт Бланшет (като психиатърката д-р Лилит Ритър - забележете кушетката за сеансите в кабинета й). Тя е съвършено облечена, обезателно в тъмни цветове, трите руси букли отдясно на лицето са перфектно стилизирани, червилото е много червено и много плътно нанесено, френският й маникюр е в кърваво червено... Злото е красиво, обикновено, знаем го всички...
Голям майстор на диаболичното, носителят на Оскар Гийермо дел Торо ни води по Улицата на кошмарите ловко, сръчно и извънредно красиво. Ставаме свидетели на едно мрачно, но свръхестетско пътешествие до най-тъмните кътчета на човешката душа и съзнание. Пътешествие, изпълнено с омраза, злост, алчност и предателство, в края на което ще открием, че уродите, простичко казано на жаргона на цирка от началото на филма, съществуват, често маскирани като красиви и успешни хора около нас. В една от най-атрактивните напоследък версии на един от най-популярните филмови жанрове – филм-ноар, Дел Торо, по личните му признания, изгражда с невероятно удоволствие и максимална дълбочина комплексните герои на звездите Брадли Купър и Кейт Бланшет - той - изискан мошеник и прелъстител, отчайващо зъл, тя - интелигентна и смъртоносно изкусителна фатална жена.
Улицата на кошмарите ни води през миналото, правейки го да прилича до лудост на настоящето. Защото за фон, освен наистина фантастичната сценография, служи старият колкото света двубой между доброто и злото. Освен това виждаме интригуващата, малко позната, мрачна част на Америка. И актьори, на които можем само да се поклоним.
Гледаме Улицата на кошмарите от утре, 21 януари 2022 (разпространява Форум Филм).
Режисьорът Гийермо дел Торо (Хелбой, Лабиринтът на фавна, Формата на водата) е едновременно и сценарист, заедно с Ким Морган (The Forbidden Room) - двамата адаптират едноименния роман на Уилям Линдзи Грешам от 1946 година (романът е филмиран за пръв път през 1947, това е втората му версия). Музиката е на Натан Джонсън, сценографията - на Тамара Деверел, костюмите - на Луис Секуейра, в ролите са (изключителен, страхотно задълбочен, виртуозен) Брадли Купър, Кейт Бланшет (титанична), Руни Мара (гледаме нея, но виждаме Моли, чудесно изпълнение), Тони Колет (кротката и примирена гадателка от цирка), Уилям Дефо, Ричард Дженкинс, Рон Пърлман, Дейвид Стратърн, Тим Блейк Нелсън, Клифтън Колинс младши, Мери Стийнбъргън, Холт МакКолъни и др.
Препоръчваме!
More from View Sofia
Изложба "Рестарт" в галерия "Ракурси"
21.01. – 12.02.2021 Галерия „Ракурси“ има удоволствието да представи произведения на трима автори от младото поколение – Деян Янев, Калия Калъчева и Константин Костов.
X Factor победителят, Славин Слвачев, с нов проект!
Славин Славчев и Julian's Laughter представят нов проект
Брадли Купър и обожаемата Леа в тематичен парк в Париж
Брадли Купър, разкошен татко, влюбен до уши в красивото си малко копие - дъщерята Леа, почерпи двама им с пътуване до Париж
