Четиво в четвъртък: Импулс от Конрад Айкен

Четиво в четвъртък: Импулс от Конрад Айкен

Откровен и човешки разказ за най-откровено човешките качества на природата ни. Истинен във всяко време, на всяко място - особено днес, особено тук, нашето четиво четиво в четвъртък, в единствен превод на български език от колегата ни Мартин Иванов, много тихият, но стъписващ шедьовър на Конрад Айкън, носител на Пулицър, Национална награда за книга и е лауреат на поета на САЩ от 1950 до 1952 г., четем с притаен дъх... 

 Майъл Лоус си тананикаше, докато се бръсне, зарадван от лицето, което виждаше - бледо, асиметрично лице, лявото око много по-високо от дясното, а веждата така особено извита, че да образува нещо като буквата U, само че наобратно. Може би този ден нямаше да бъде толкова лош, колкото предходния. Даже той си знаеше, че няма да бъде, и точно затова си тананикаше. Днес беше един от двата дни в седмицата, в които той щеше да си стои навън до вечерта и щеше да играе бридж с Хъруитц, Брайънт и Смит. Дали да не го съобщи на Дора още на масата, докато закусват? Не, по-добре не. Още повече след снощната кавга поради неплатените сметки. Вероятно щеше и да има още от тях на масата до чинията му. Наемът; Въглищата; Докторът, който бе прегледал децата. Боже, какъв живот. Може би беше време за нов скок. И Дора започваше отново да става неспокойна, но той си тананикаше, мислейки си за бриджа. Не, че харесваше Хъруитц или Брайънт, нито Смит - евтини хора си бяха, наистина, просто познати. И все пак какво можеше да се направи, за намиране на нови приятели, когато непрестанно се местиш от място на място, дирейки живота, и на всичкото отгоре съдбата е непрестанно срещу теб! Те си бяха достатъчно подходящи. Достатъчни за леко бягство, лек купон, а и Хъруитц винаги носеше добър алкохол. Вечеря в гръцкия и после в стаята на Смит - о, да. Щеше да изчака до късния следобед и после едно обаждане на Дора, все едно съвсем изведнъж се случило всичко: "Здравей, Дора, ти ли си, мила? Да, аз съм, Майкъл... Смит ме покани да намина за една-две ръце Бридж... нали знаеш, само ще похапнем в града, после ще се прибера с последния влак, както по принцип. Да... Хайде, довиждане...“

 И всичко се бе наредило както трябва. Дора беше тиха тази сутрин, но не и злобна. Купчината сметки беше там също, естествено, но нищо не беше казано за нея. И докато Дора беше заета да подготвя децата за училище, той успя да се изниже, преструвайки се, че му се е сторило по-късно, отколкото е наистина. Много удобен номер! Отново си тананикаше, докато чакаше влака. Тра-ла-ла-ла, нека чакат сметките, дяволите да ги вземат! Човек не може всичко да напрви наведнъж, все пак, особено когато лошият късмет го дебне отвсякъде! И ако може просто да си почине за вечер, от време на време, почивка и промяна, леко да се разсея, какво толкова му е лошото?

 В четири и половина звънна на Дора и ѝ съобщи новината, че няма да се прибере до късно.
- Сигурен ли си, че ще се прибереш изобщо? - студено изрече тя.

Това беша представата на Дора за хумор. Ако само можеше той да предвиди... Срещна се с останалите в гръцкия ресторант, започна с няколко арака, които го стоплиха, после продължи с червено вино, лоши маслини, пилаф и още неясни ястия. Много след това те тръгнаха по улица Бойслтън към стаята на Смит. Беше студена вечер, температурата под шест градуса, с хубав, сух снежец, застилащ улиците. Но стаята на Смит беше уютно топла, той извади един джин и пури от Пуерто Рико, показа им нов кадър на Скуигълс - неговата любов от плаж Ревере - и тогава седнаха на една дълга игра на бридж.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.