Докато бурята Юнис издуха Лондон онзи ден, Мати Бован, 32, и неговите гости, потърсиха убежище в криптата St Martin-in-the-Fields на площад Трафалгар. Уместно той озаглави колекцията си Циклон: сила, която причинява „хаос и разрушение, но и красота". Той говори за пандемията, но същото се отнася и за организирания хаос, който олицетворява работата му. Някои го намират за разхвърляна, други за задушевна. Очевидно се очертава един силен пънк сезон, визираме Есента на 2022, новият бунт на глобализираното поколение: децата, които са израснали както в други култури, така и в своята собствена, и изпитват нужда да се бунтуват срещу символите на патриотизма на споменатите култури.
Влезте в Америка, място - твърди Бован - с толкова много културни разделения, за чието авторство всички претендират. При толкова много сблъсък, символите на мултикулутурността в крайна сметка се универсализират. Чудесно поле за интерпретация. Защото тези символи с днешна дата не принадлежат на никого, свива рамене той. Йоркширският дизайнер носи колие в стил Кари Брадшоу с името Дерек в знак на почит към гаджето си - американски музикант, част от работата на когото е да изследва слабо популярната фолклорна музика на Америка. Двамата заедно прекарват два месеца в родния Бриджуотър, Кънектикът („там живее и Миа Фароу“), където Бован намира вдъхновениета за първата си колекция, базирана на американската култура.
Мати Бован
Как реагира Кънектикът на външния вид на дизайнера? „Е, някак съм свикнал. Но аз не съм толкова смешен или смел навън. Все още нося дънки и… Искам да кажа, че вероятно все още стилът ми изглежда странно. Но това е ок, а и е забавно. Наблюдавах Англия толкова дълго, че трябваше да изместя погледа си, да видя нещо друго. Америка се пародира много лесно и има много емблематични символи - звездата, райето, с които обичам да играя.” Що се отнася до американските социално-политически препратки в колекцията, има известен елемент на клишираност. Но това не я прави по-малко завладяваща. "Разкъсаната" чувствителност на работата на Бован (която сякаш се усеща, освен че се вижда), прозира през интерпретациите му на американското знаме - ръчно рисувано върху дънки, бродирано върху якета, като водопад от изрязани звезди, странно пришито по рокли и военноморска пелерина - много пънк и приятно смело.
В колекцията, подкрепена в самото начало и в самия край от Ирина Шейк, виждаме и серия от преработени класики от колаборации, включително на Vivienne Westwood, Adidas, Converse All-Star, Alpha Industries и Calvin Klein. Усещането за подадена ръка е отразено и в реконструкцията на бомбър якета и парки - някои слепени едно с друго - и красив, ръчно рисуван с думите „Надежда“ и „Лоши сънища“ блузон. Но политическият елемент в шоуто е преди всичко в кастинга. Не в Ирина Шейк, която откри шоуто в преработена рокля на Роксанда Илинчич, а във всички обемни дрехи, които последваха. През конвенционален обектив тези тела се четат като мъжки. Облечени в дрехите на Бован без пола, маскиращи по странен начин физическото тяло чрез драматичните драперии и напластявания, моделите на шоуто са любопитна гледна точка към мъжката роля в социума.
Преди няколко седмици Шон Пен предизвика всъобща реакция, казвайки, че „страхливите гени... водят до това хората да зарежат дънките и да сложат пола“. Чудим се какво би си помислил той за младия културист на Бован, облечен в еластична кадифена рокля по тялото, украсена с щампа USA и носена под тясна, деконструирана детска престилка на цветя. Прилича малко на дизайнерски коментар по темата за "тръмповото" мъжко его, което все още понякога виждаме в съвременната американска култура - от филмите през музиката, та чак до политиката. Неизбежно си задаваме въпроса дали Бован, който се идентифицира като мъж и се облича като вълшебно фолклорно създание, е имал някои чисто лични преживявания по повод различността си, докато е пребивавал в Кънектикът. Цялата колекция на дизайнера е в галерията ни >>>
