Следва

Ако оптимизмът беше обувка и чанта, щеше да е Girls Just Wanna Have Fun, новата колекция на Jenny Fairy в ССС

My Style: Крис Захариев

Аs the moon waned to crescent, поговорихме с Крис Захариев

All fashion преди 3 години

Това интервю бе направено през февруари. Неведоми са пътищата Господни и го публикуваме сега, точно преди Великден, защото Крис, с когото сме приятели и партньори, отправи най-прекрасното пожелание към нас и вас с оглед на предстоящия, най-светъл празник...

Преди да стигнем до пожеланието, говорим за стил, шопинг, изкуство, за Кан, за малките и големите неща, пътищата, дестинациите и бягствата, семейството, храната, любовта, за прекрасния му бохемски дом, в който ни покани през отдавнашната февруарска вечер - пихме чай, смяхме се, слушахме музика, снимахме, разговорихме се прекрасно - за такива моменти работим и живеем. Крис, искрен и слънчев, е надолу >>>

View Sofia: Е, Крис, как си, какво правиш в момента? Не сме се виждали отдавна...
Крис Захариев: В момента ви правя билков чай и пускам Bon Iver на грамофона, за да си слушаме. Бон Ивер или Бон Айвер се казва? Не знам, аз като малък виках на Кание Уест Кени Уест, така че... 

VS: Тоест от малък слушаш Кание (Кени) Уест?
К.З.: Да, да. Слушах го много преди и сега го преоткрих.

VS: Какво мислиш за Donda?
К.З.: Donda според мен е страхотен албум. 

VS: Видя ли, че ще излиза Donda 2?
К.З.: Да, ама не вярвам. Докато не ми влезе в Spotify-я, няма да повярвам. Но да ви отговоря сериозно на въпроса - в момента се занимавам с Храбър, ще ходя в Англия след няколко дни за прожекция на филма ми "Див чесън" пред университет, който се оказа много престижен - правят в момента някаква източноевропейска панорама и така... Освен това, оказа се, че моя приятелка от Англия е съквартирантка на една от актрисите от Stranger Things и Anne with an E, която много се кефи на Храбър и постоянно й взима нещата, та съм подготвил да й занеса няколко неща. Ще бъде велико.

Храбър*, новото бижу на българската мода, made by Крис & Крис

VS: Чакай секунда, нима това е оргинален подпис на Матю Амалрик от "Френския бюлетин"?
К.З.: Да, аз го гледах на премиерата в Кан. Той ми е любимият режисьор. Историята е много смешна - отидох в Кан, защото последният ми филм, дипломният, беше селектиран на Short Film Corner, това е един форум за късометражно кино, който приема млади кино творци в рамките на седмица от фестивала - има много уъркшопове, много срещи с различни хора от индустрията, продуценти и дистрибутори - идеята е да бъде networking. Следователно ни дават бадж и можехме да ходим на прожекциите. 

VS: Видя ли самия Уес Андерсън?
К.З.: Човек... първо, за да отидеш на премиера, трябва да кандидатстваш за билет, но нямаш гаранция, че ще те приемат; на сайта пише, че до 6 часа преди самата премиера разбираш дали си одобрен или не. Аз кандидатствах, ама шансът е минимален, толкова много хора пробват, а и това беше хайлайтът на фестивала... Деня преди да замина получих мейл, че съм одобрен, много се изкефих, бях сред първите 2 хиляди души на първата премиера. Седях на балкона и виждах пред мен целия екип - Уес, Тимъти Шаламе, Тилда Суинтън, Леа Сейду, всичките... Четете още: Нищо по-сладко от Тимъти Шаламе и Тилда Суинтън в Кан!

VS: И автографът оттам ли?
К.З.: След прожекцията отидох на вечеря с едни приятели, точно до мен беше Матю Амалрик и го помолих да ми подпише постера, затова съм си го рамкирал.  

VS: А историята с обувките от Инстаграма ти?
К.З.: Хахах, аз отидох със Sacai-ките и не ме пуснаха да вляза.Там има провека на няколко нива: първо зеленият сертификат, послед билетът и накрая оглеждат как си облечен. Добре, че AirBnb-то ми беше близо и изтичах да се преобуя. Не, че Тимъти не беше с тениска... 

VS: До каква степен спазваш дрескодове, принципно?
К.З.: За мен тениска и workwear яке е официално. Костюм имам само заради Кан.

VS: Изцяло ти си обзавеждал тук, нали? Откъде си купуваш неща за къщата?
К.З.: Повечето по-стари артикули са от битака, доста неща са от втори употреби и от антикварни магазинчета около Пиротска. А шкафът е от на баба ми къщата. Живея тук от година и половина, преди това бях на първия етаж и таванското си беше таванско, много мръсно. Направих си го мое, защото много обичам тавански помещения. 

VS: А къде ти е гардеробът?
К.З.: Тук.

VS: Изглежда малко малък, стига ли ти? И носиш ли всичко?
К.З.: Стига ми, ама никак не нося всичко. Нося 30 процента.

VS: Какво най-често в последно време, как се чувстваш към дрехите сега?
К.З.: Ами, това е "Завод Тодор Каблешков - Панагюрище" - намерих го в една втора употреба, мегасимпатично е, виж какъв джоб има, много е sleek. Имам много любими брандове, ама откакто направих Храбър, предимно това нося, не само, но все пак... нямам особена нужда от други дрехи сега.

VS: Как са 550-ките, удобни?
К.З.: Любимата ми обувка. Купих си ги от Киев преди време - имах свободен ден там и влязох в New Balance магазина случайно. Любов от пръв поглед.

VS: Гривната каква е?
К.З.: Не знам, ама я нося от толкова много време, че вече не ми растат косми там... От едно малко hand-made магазинче на Шишман е.

VS: Какви аксесоари носиш обикновено?
К.З.: Гривна, часовник, очила по необходимост... Перлите на баба ми са ми любими, чакам момент да ги rock-на. Аз съм ги носил, но е специфично, не са за всеки ден. Имам една много яка тениска Harley-Davidson, с която бих ги съчетал.

VS: Сега най-любезно молим да ни покажеш всичките си любими дрехи. 
К.З.: Бих започнал с тази шапка Supreme, която купих от един street wear shop в Милано - много време исках нещо на Supreme, мина ми меракът и я намерих...

Това е тениската - наистина една от най-любимите ми, естествено избеляла, жестока.

Този Commes des Garcons.

Това ми е любимото workwear якенце - 4 лв от една втора. Всичко е втора ръка.

VS: Кажи в кои втори употреби ходиш; и ние сме маниаци. 
К.З.: Човек, истинските находки са в провинцията. В една и съща втора употеба в Дупница намерих дънково яке Carhartt-че и каргопанталони на същата марка. 

VS: А дреха-сантимент?
К.З.: Първата тениска на Храбър, която дори е прототип. 

VS: По-скъпите дизайнерски брандове блазнят ли те?
К.З.: Ами - ако съм в чужбина, бих влязъл в Balenciaga не за да си купя нещо, а защото начина, по който разтърсват стрийт културата, ме кефи. Но естествено най-най-любим ми е Върджил - все още, докато гледам разни постове, не мога да осъзная, че вече го няма. В последната година, когато започнах да се занимавам с мода и да уча история на модата, разбрах, че той е неповторим. Беше ми гадно поне една седмица, все едно някой близък е починал (Четете още: Върджил Абло, човекът-вселена, когото едни обичаха, други - мразеха, но никой не остана безразличен). Много ме кефят и New Balance - от обувките до начина, по който играят на тънката линия между винтидж и new style; Carhartt също са ми топ 3. Модата е много яко изкуство, винаги съм се кефил... 

VS: Имаш ли предишен опит?
К.З.: Не, нито аз, нито Криската - аз съм режисьор, той е актьор и нищо не разбирахме. Заедно дизайнваме, ето го тефтерът ми. Заедно обикаляме вторите употреби и си взимаме референции, елементи, детайли и идеи. Нашият суичер, например, е Франкенщайн от няколко други суичера, в който сме видяли неща, които харесваме. 

VS: Като се постопли малко кое ще е първото нещо, което ще облечеш; за което нямаш търпение?
К.З.: За мен белите тениски са супер важно нещо. Имам специален шкаф, пълен с бели тениски. 

VS: Като тръгнеш в града - по работа, по срещи, на разходка, шопинг - как ще те видим, бяла тениска плюс?
К.З.: Плюс черни Dickies-ки и New Balance-ки и ако е студено, риза или худи отгоре. 

VS: Анцуг или дънки?
К.З.: Дънки.

VS: Зелено и синьо май са ти go-to?
К.З.: Зелено и синьо, но workwear.

VS: Колко точно се е променил стилът ти през годините?
К.З.: Мно-го. Започнах да се обличам сам като влязох в гимназията (ПГИИ „Проф. Николай Райнов”) - мисля, че тогава всеки започва да търси своя стил и иска да се откроява - открих вторите употреби, защото нямах пари за друго. И не беше така хипстърско да пазаруваш second hand, беше малко срамно, моловете бяха модерни. Влияех се много от всички youtuber-и, които гледах. И колкото повече време прекарвах в социалните мрежи и колкото повече гледах какво се носи на Запад, толкова повече се адаптирах. Минах през super tight skinny jeans, сега съм точно обратното - само широки неща. Дори нашите ми свикнаха...

VS: Тоест, ако ти подарят дреха за Коледа, ще си я носиш?
К.З.: Сигурно да. Отново дойде моментът, в който много се радвам на чорапи.

VS: С какво друго може да сте спечели, зарадва, стопли човек?
К.З.: Много обичам кафе. Ако някой ми направи кафе, ще го прегръщам цял ден. Много обичам и некапризни, непретенциозни хора. Аз нямам проблем да бъда в някакви мизерни условия, да пътувам с влакове и да е мазно и потно всичко, да спя на хамак и палатка, да се къпя в езеро, да газя в кал на село. Едновременно обичам да отида и на червения килим в Кан, разбира се. 

VS: Татусът изглежда нов. Къде го направи?
К.З.: При Димитрян от Мастилница. Имам план за поне още 18 татуировки, но съм си сложил лимит по един на година. So far so good. Така се уча на търпение и си избистрям идеите. 

VS: А готвиш ли?
К.З.: Ъм, опитвам се. Баща ми е готвач и все вътрешно се надявам нещо да съм наследил, ама не. Много обичам да правя сладки неща и горе-долу ми се получава, но не намирам толкова време, колкото ми се иска. Е, в последната година имам все повече мотивация да готвя. Все по-малко ми се яде месо, а много обичам салати - това ям. Нашите винаги казват: "Салатата не е ядене, поръчай си нещо нормално"...

VS: Какво ти е отношението към алкохола?
К.З.: Не пия много. Като излизам много рядко се напивам - обикновено карам. Много обичам да се забавлявам без алкохол.

VS: Нямаш ли някое гадже?
К.З.: Сложно. *смее се* Не винаги всичко се получава по план с любовта. Да кажем, че замина далеч.

VS: Как се справя човек с такова нещо?
К.З.: Честно казано се опитвам в този single сезон/период, в който се намирам, възможно най-много да изграждам себе си. Искам след това, като среща момичето за мен, да съм изграден човек, да мога да давам, а не само да очаквам и да взимам. Опитвам се да се уча на навици сега - точно да си готвя, да си поддържам къщата, независимо дали ще имам интервю или не *смее се*

VS: Какви са ти плановете за годината?
К.З.: Много ми се снимат музикални клипове - Bon Iver са ми любимата банда. Ще ми се да израсна в този формат, защото ми е много любопитен - имаш магията на киното в много по-кратък формат, отново можеш да разкажеш история, да надградиш върху музиката и посланието да се универсализира. Сега готвя клип на един британски композитор, ще снимаме в българско село. Иначе ми се пътува, разбира се. Любимото ми място за бягство са Родопите - село Косово, на юг от Пловдив, като застинало във времето е, не по тъжен начин, много е хубаво. Там се строят много къщи в момента, реставрират се стари, няма пътища дори, автентично е. За щастие съм бил на доста места през последните години, но Родопите са ми любими. 

VS: Би ли живял в чужбина?
К.З.: Не, имах покани и възможности, но не. Не бих се махнал и от София, обичам шума на града. 

VS: Ще ни покажеш ли още плочи?
К.З.: Да! Грамофонът ми е House of Marley, компания на наследниците на Боб Марли, не разбирам много от грамофони и плочи, но си събирам. Има нещо много яко в това да си цапаш ръцете и да усещаш изкуството.

VS: Филм, който те впечатли наскоро?
К.З.: Тук е моментът да shout out-на "Петя на моята Петя". Тръгнах си вдъхновен от киното, което не се случва лесно с български филми. А all time любими са ми "Изкуплението Шоушенк" и френския Boy на Тайка Уайтити. Отдавна не съм го отварял, но имам един визуален дневник за филми, в който си принтирам кадри, които харесвам, сега ще ви го покажа:

VS: Жестоко! Откъде ти дойде тази идея? Въобще откъде ти идват идеите?
К.З.: Не знам и аз... осъзнах наскоро, че е наша, на всеки един от нас, ролята да се опитва да не излиза от състоянието на вдъхновение. И ако излезем (което се случва на всички), никой не ни е виновен - от нас зависи отново да си напълним кладенеца с неща. Аз винаги се опитвам да се държа вдъхновен, да гледам филми, които знам, че ще ми харесат или вече са ми харесали, да слушам музика, да пътувам, да се с срещам с вдъхновяващи хора. По някакъв начин винаги да се държа в state на креативност. 

VS: Като изпаднеш в критична ситуация какво става? Има ли формула, която "спасява от тъмното"?
К.З.: Класният ми, който е страхотен преподавател по живопис, ме научи, че вдъхновението идва с работата. Не да чакаме вдъхновението, за да започнем да творим, а обратното - в момента, в който започнем да работим и вкараме елемент на хъс, дори да не усещаме вдъхновение, всичко идва. Както апетитът идва с яденето.

VS: А книги?
К.З.: В момента чета няколко книги. Едното е това: На изток от запада, има много яки разкази. Тъкмо завърших The Ruthless Elimination of Hurry, супер вдъхновяваща книга, която говори за цялата hustle култура, отваря очи. 

VS: Рисуваш ли?
К.З.: Да, напоследък. Това аз съм го рисувал. Гледам да не се ограничавам във формати, но рисуването не ми е пръв приоритет. Скоро в един любим подкаст - Battle Ready - чух, че най-голямата творба, най-голямото платно е самият живот.

VS: Пожелай ни нещо за финал!
К.З.: Имам едно уравнение за щастие, което осъзнах и си повтарям. В християнската вяра, в Библията, има три основоположни неща - дух, душа и тяло. Когато човек се грижи за тези три компонента е щастлив. Най-лесно е за тялото: храниш се добре, спортуваш, държиш се активен, чувстваш се в тонос. За душата: филми, книги, музика, гледки, пътуване, изкуство. За духа: време, прекарано в молитва, в медитация. Правя тези три неща винаги когато ми е кофти и така съм щастлив. Смятам, че работи и пожелавам всеки да си намери уравнението - често нещата са много по-простички и практични, отколкото си ги представяме. 

Благодарим, че през февруари се разговорихме така, че и днес думите да звучат толкова на място! Не пуснахме материала тогава в знак на съпричастност с ужаса на украинския народ. Надяваме се скоро да има мир, и ние, като героят на този разказ, да идем до Киев за чифт маратонки. Дано! 

Светъл Великден!

Говори ми за ЛЮБОВ, Крис Захариев

 

More from View Sofia

More All fashion