Следва

Сериалът за Анди Уорхол идва в Netflix

Изложбите, които си струват: Отзвуци, Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство

Фондация „Цанко Лавренов“, Център „Българо-европейски културни диалози“ и Съюза на българските художници, ни канят на изложбата: „ОТЗВУЦИ. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ по повод 145 години от рождението на художника

Events преди 2 години

Източниците на информация за събития отпреди столетие, с годините стават все по-оскъдни и трудни за намиране днес. Отзвуци от минало време са запазените устни спомени, предавани от баба и дядо на внуци, от майка и баща на синове и дъщери. Друга памет, която се разпръсква и изчезва завинаги, несъбрана и неописана навреме, са фотографиите, документалните и художествените сведения за историята на една фамилия. Наша цел бе събирането на тази разпокъсана и избледняваща информация, систематизирането и анализирането ѝ, за да се увенчае животоописанието на един човек и художник с юбилейна изложба и монографична, двуезична и богато илюстрирана книга.


Гробище край Имарет джамия в Пловдив, 1899, маслени бои, платно, 51,5 х 72,5 см


Хризантеми, ок. 1910 , маслени бои, платно, 75 х 42 см

Проектът „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“ представя житейския и творческия път на художника. Актуализирани и уточнени са конкретни събития от биографията му. С помощта на Националната библиотека са събрани литературните източници за художника. Най-ранните сведения за него са от далечната 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Публикациите за художника през десетилетията са редки - отзиви за участия в общите художествени изложби в сп. „Искуство“ , в сп. „Художествена култура“, в сп. „Художник“. Неговите съвременници - изкуствоведът Андрей Протич и Васил Димов - художник, критик и издател, споменават накратко и коментират живописното му творчество в свои статии като част от групата художници, утвърдили се в художествения живот у нас през първите години на ХХ век. По отношение на графиката, интересът и работата на Христо Берберов са пренебрегнати в трудовете на Протич. В текста „Художествен отдел на Новото българско изкуство“ Андрей Протич пише, че „офорта като практика в България е въведен от Стефан Баджов.“ (Протич 1923:…) Никола Мавродинов пропуска изобщо името на художника сред групата на второто поколение български живописци, работили у нас след Освобождението. (Мавродинов, 1947) А в книгата „Българската графика“ Евтим Томов посочва: „През 20-те години се появяват офортите на Христо Берберов, някои от които носят влиянието на закъснялата романтика на немския сецесион.“ (Томов 1955: 52) Единствен Васил Димов е отбелязал интереса на Христо Берберов към офорта още преди 1910 година в статията си VI-та Художествена изложба на дружество „Съвременно изкуство“. (Димов 1910: 72) Творчеството на художника е обект на коментари и през втората половина на ХХ век в общия контекст на по-големи научи изследвания за българското изкуство. Ирина Михалчева коментира по-задълбочено творчеството на Христо Берберов в книгата си Портретът в българската живопис 1878-1918 (Михалчева 1968: 114,122), Снежана Карлуковска в статията си Първите български възпитаници на Академия „Албертина“ в Торино (Карлуковска 2001: 44-50) и в каталога До Торино и назад (Маринска, Данева, Драгоне: 2011). Вероятно не е случайно, че Христо Берберов през първите десетилетия на ХХ век, в най-силните си творчески години, а дори и след това, не организира своя самостоятелна изложба. Ретроспективна изложба за художника правят наследниците му през 1986 година в Националната галерия в София.


Несебър, 1910, маслени бои, платно, 60 х 120 см


Автопортрет, ок. 1910, маслени бои, платно, 44,5 х 38 см


Рилско езеро, ок. 1910, маслени бои, платно, 76 х 110,5 см

Благодарение на Мария Филипова - внучка на художника и наследница с мисия и желание да направи достояние на повече хора запазеното наследство, получихме възможност да работим със семейния документален и художествен материал. Достъпът до произведенията, съхранявани в частни колекции у нас и малкото информация, съхранена в архивни документи, добавиха повече разбиране за човека Христо Берберов. Повечето произведения на художника са реставрирани от Фондация „Цанко Лавренов” и се експонират за първи път, заедно с рисунки, скици и графики от архива на семейството. Проектите по перспектива от академия „Албертина” на Христо Берберов, повечето подписани, които Асен Василиев дарява на Националната галерия, не бяха открити и вероятно са загубени. За изясняване на взаимоотношенията на Христо Берберов с колеги и семейни приятели у нас и в Италия заслуга имат г-н Серджо Варвело, с рядко отговорното си отношение за съхранение и популяризиране името на художника Луиджи Болонгаро, г-жа Мария Ганчева, която през тези повече от десет години не забрави проучванията ми, свързани с българо-италианските културни диалози в полето на визуалните изкуства от края на XIX и началото на ХХ век. За подобаващото представяне на художника пред публика, работихме заедно с Марияна Аврамова от галерия Лоранъ, с д-р Владимир Димитров от Нов български университет, с доц. д-р Ружа Маринска – научен консултант от Център „Българо-европейски културни диалози“, с Лаврен Петров и Елисавета Петрова от Фондация „Цанко Лавренов“. Благодаря на колегите Доротея Павлова, Теодор Караколев, Владимир Балчев за помощта, оказана в архивите и библиотеките на София, Пловдив, Варна. Специална благодарност отправям към Светия синод в София, към управата на Църквите в Плевен, Елена, в Провадия и Варна, на Катедрален храм „Свети Александър Невски“ в София, за правото да снимаме и публикуваме за поколенията иконите и стенописите на художника Христо Берберов. Най-искрено благодаря на всички колеги от държавните и общински галерии и музеи, които с желание и деловитост съдействаха за реализиране на изданието и изложбата, посветени на художника.


Орфей, ок. 1915, маслени бои, платно, 121 х 50 см


Разговор, 20-те г. на ХХ век, маслени бои, платно, 65 х 94,5 см

 

Голямото завръщане на Христо Берберов ще бъде в Съюза на българските художници, София, ул. „Шипка“ №6. Откриване 1 март (вторник), 18:30 часа. Препоръчваме!

 

More from View Sofia

More Events

10-те най-добри павилиона на Венецианското биенале, от тях - куп източноевропейски

Events преди 2 дни

Обикновено националните павилиони на Венецианското биенале играят втора цигулка на основната изложба - което е иронично, като се има предвид, че в тях има толкова много изкуство, ако не и повече, отколкото това, което се съдържа в Арсенале и Джардини взети заедно. Но тази година, с основна изложба, която поставя под въпрос идеята за държавите като цяло, не е възможно да се пренебрегнат националните павилиони.

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 1 седмица

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 1 седмица

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?