Големите любовни истории: Данте и Беатриче или ода за неосъществената любов

Големите любовни истории: Данте и Беатриче или ода за неосъществената любов

Световноизвестният поет Данте Алигиери посвещава целия си живот и творчество на едно единствено момиче. Как се развива съдбата на влюбените и защо любовната им история придобива толкова тъжна слава?

 

Познаваме много романтични истории на музи, които вдъхновяват писателите и заемат специално място в творчеството им, посветени на най-красивото и светло чувство - любовта (Четете още: Големите любовни истории: Бела Розенфелд и Марк Шагал  & Истории от живота: трагичната съдба на Мари Дюплеси, куртизанката, за която Дюма написа "Дамата с камелиите"). Сред многото примери обаче има един, който заслужава специално внимание. Предлагаме да се върнем в 13-ти век и да си припомним любовната история на италианския поет Данте Алигиери и неговата муза Беатриче, един поглед към която променя целия му живот.

Световноизвестният италиански писател Данте Алигиери е само на девет, когато в къщата на семейство Портинари вижда очарователно момиче, ангел, олицетворение на божественото, както самият той пише по-късно. Тя се казва Беатриче. Мнозина може да се подсмихнат: детската любов минава толкова бързо, колкото се ражда, но историята на платоничната любов на Данте се оказва изключение от правилото. През целия му по-късен живот, алената рокля на момичето изниква в паметта му и се появява на страниците на неговите литературни произведения, а краткото Биче, от Беатрис, се превръща в блян, по-привързан и по-нежен, отколкото реалността предполага. 

Тази любовна история изначално няма шанс за успех: въпреки факта, че Данте получава добро образование и се движи в кръга на писатели и поети, семейството му е много по-ниско в социално положение от семейството на любимата, макар и да произлиза от римското семейство на елисейците, участвали в развитието на Флоренция. Беатриче, от друга страна, е от знатното семейство Портинари и израства в семейство на флорентински банкер - баща й е много богат човек, който не би позволил на дъщеря си да се омъжи за мъж от по-малко знатно семейство. Въпросите за социалното неравенство обаче не притесняват Данте - той не може да забрави образа на Беатриче, но в същото време няма никаква възможност да се доближи до нея, само отстрани наблюдава как любимата му расте: двамата живеят близко един до друг, но се виждат само отдалеч и то рядко. 

Девет години по-късно, на една от флорентинските улици, Данте вижда пораснала красавица с толкова познати черти. Тя минава покрай него в бяла рокля, придружена от две жени, и кротко се усмихва на младежа. Тогава Данте не търси начин да завърже разговор - само поглежда надолу и отстъпва, вкаменен от най-силната вълна от чувства, която го залива с необяснима сила. 

Тази среща преобръща света на Данте до такава степен, че той написва първия си сонет, включен по-късно в сборника La Vita Nuova (Новият живот). Естествено, всички последващи творби в него също са посветени на любовта на живота му - от първата им среща до самата нейна смърт. Именно „Новият живот“ се оказва отправна точка за много читатели, които откриват изключителния талант на Данте на чувствен поет без аналог. До онзи момент нито едно момиче в света все още не е получило подобно страстно изявление в любов, идващо от чисто сърце и неискащо нищо в замяна. Струва си да се отбележи, че темата за смъртта също минава като червена нишка тук - Данте сякаш чувства нещо смущаващо в съдбата на любимата и изпитва постоянно чувство на тъга.

Въпреки това, колкото и Данте да иска да се срещне с любовта си, той и Беатриче се виждат изключително рядко - веднъж на няколко години. Той научава за съдбата на младата жена и как протича животът й от познати, което провокира появата на излишни спекулации и слухове. Накрая това стига и до Беатриче. За да не изневери на чувствата си, Данте започва да показва признаци на внимание към други момичета. Поведението му предизвиква осъждането и искреното неразбиране от страна на Беатрис, а следващата среща на младите хора носи огромно страдание на поета.

На сватбата на общи познати самоувереният Данте сякаш е друг човек - изпада в крайно неудобство и не може да произнесе и дума, веждайки любимата си на празненството. Започва да пелтечи, да трепери... Тъй като чувствата на Беатриче вече са наранени от поведението на поета, тя и приятелите й започват да му се подиграват. Възможна проява на ревност се проявява и в нежеланието й да отговори на неговия поклон. Последната им среща е много срамна.

На 22 години Беатриче се омъжва за благороден богат банкер, а две години по-късно умира (вероятно по време на раждане), без да подозира за продължаващата маниакална любов на поета към нея. 25-годишният Данте е смазан от новината и пише, че не знае как да продължи да живее. Депресията му се проточва няколко години и става причина за безпокойство от страна на семейството и приятелите му. Той намира утеха само в науката и философията, и веднъж завинаги решава да посвети целия си живот на възпяване на Беатриче в творчеството си. 

След тези дълги мъчителни години поетът успява да се увлече за кратко от друго момиче, но не може да се отърси от чувството за вина, защото смята романа си за предателство към Беатриче и следователно краткотрайната страст не довежда до нищо. Данте посвещава стихотворения на новата си избраница, но в тях няма и следа от онова възвишено чувство, което изпитва към Биче. След известно време той все пак се жени за момиче на име Джема Донати, което произхожда от аристократично семейство - става дума за брак по сметка, договорен от семействата на младите хора. По-късно, поради политически различия, Данте е изгонен от Флоренция, където остават жена му и трите му деца.

Днес мнозина не приемат сериозно тази трагична история и смятат Данте за „луд фен“, обичал момиче, което всъщност дори не е познавал. Защо не се е опитал да сбъдне мечтите си? Може би именно заради чувството на възхищение, а не на притежание, станало основен движещ елемент в живота му. Така се ражда чистата и, уви, неосъществена любов, едно безсмъртно чувство, което прониква творчеството на поета, докосвайки ни и днес. 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.