Камила Кабейо отговори на критиките за тялото си : Искам просто да съм щастлива

25-годишната певица се наслади на топлото слънце по бикини с тигрови щампи, без да мисли, че пак, за кой ли път, ще получи злъчни коментари по повод фигурата си.

Музикалната звезда не остана имунизирана срещу откровено гадните коментари, като реши, май за пръв път, да отвърне. Вижте:

Всеки път, когато отида в този плажен клуб в Маями, ме снимат папараци - регистрирам се на рецепцията, те ме познават и ме снимат по бикини, и всеки път се чувствам уязвима и неподготвена. Носех бикини и не обръщах внимание как изглеждам, но след това видях снимките онлайн и коментарите, които са много притеснителни.

Напомних си, че това се отразява на самочувствието ми и че мнението на хората е в техните глави, не в моите мисли. Общество, свикнало с клишето за това как изглежда едно „здраво“ тяло на жена, е всъщност напълно нечестно към много жени.

Фотошоп, рестриктивна диета, прекомерни упражнения и избор на специални ъгли, които карат телата ни да изглеждат по-различно, отколкото изглеждат в естествения си вид, когато поемаме дълбоко въздух, когато ядем, когато позволяваме на вълните да си играят с нас. Припомням си това, слушам подкасти за интуитивно хранене, следя жени, които се приемат с целулит, стрии, корем, подуване и колебания на теглото... и т.н. Аз съм едно обикновено момиче в своите 20, изложено на много очаквания и нормално искам да се чувствам „красива“.

Днес си взех нов чифт симпатични бикини, нанесох балсам за устни и не хапнах нищо тежко, преди да вляза в океана, защото знаех, че пак ще има цяла фотосесия.

Стиснах корема си толкова силно, че започна да ме боли, не можех да дишам, не можех да се смея и постоянно бях наясно къде са папараците, заради които не можех да се отпусна и да правя това, което се прави сред природата.

Опитах се да се преструвам, че ги няма, но не можах и не задържах дъха си, докато вървях от шезлонга към водата.

Видях група малки деца, усмихнати от вълнение, докато вълните ги преобръщаха - без слънчеви очила, без бижута, без притеснения, просто детска невинност - това е чувството, което винаги съм изпитвала сред природата.

Знаех, че изглеждам „добре“ на снимките и си мислех, че ще се почувствам ок, но всъщност никога не съм имала толкова неприятно време на плажа. Усетих празнотата и тъгата, които изпитва нашето общество, и те се превърнаха и в мои мисли.

Искам да говоря за това, защото гледаме снимки на жени и ги хвалим, че изглеждат красиви, изглеждат във форма или "здрави", но какво е здраве, ако постоянно си обсебен от това как изглежда тялото ти, заради което страда психичното ти здраве и не можеш да се наслаждаваш на живота.

За кого се опитвам да изглеждам привлекателна и привлекателна ли съм за себе си, ако не мога да се отпусна и забавлявам в един прекрасен ден на плажа? Все още не съм достигнала до тази точка в моето пътуване, когато тези неща няма да ме достигнат. Интелектуално знам, че външният ми вид не определя колко съм здрава, щастлива или секси. Емоционално, съобщенията, които получавам от света, са шум в главата ми. По ирония на съдбата цялата терапия, цялата вътрешна работа, е да се опитаме да се почувстваме отново като 7-годишно дете на плажа. Днес тъгувам за нея. Щастливото, забавно момиче, което се преструва на русалка, просто ей така!

P.S. Изтичах към басейна с надеждата, че няма да ме хванат, но те буквално се криеха в храстите. Понякога съм толкова изтощена...

Как обсесията по отслабването на звездите спира личния ни прогрес